☰
✕

Динозавър

4343 Категория: Архив
Още с първия шут телефонът се раззвъня. Точно тръгваха за по бира пред Народния, когато го видяха на земята до кофата. Супер стара тухла, по-тежък и от лаптоп, с адски евтина пластмаса, най-смешните копчета в света и класическа антенка, разтягаща се поне до Копитото. Шутът си беше напълно заслужен. 
Продължавайки да вие с най-дразнещата си електроника, и втория път не му се размина. Пластмасата се разхвърча по бордюра и виенето спря, но само за около секунда. Телефонът продължи да ги дразни и млъкна окончателно чак когато бе центриран директно във фонтана. Всички се разсмяха, чукнаха се за наздраве и вечерта на пейките продължи точно толкова силна, колкото и всеки друг път.

С идването на деня обаче цялото това прекарване се беше изпарило. Чистачките премитаха набързо и последните улики около пейките, хвърляха ги в кошовете и всичко отново бе обикновено. Децата на катерушките, шахматистите, кибиците около тях, количката със сладолед, хората в кафенето. По обед нашият човек отново беше в градинката, но мина по диагонал. Направи го възможно най-бързо, дори с малко презрение - това сега не беше неговото място. Нямаше и следа от предишната вечер - от приятелите, от момичетата, които дойдоха по-късно, от онзи с колелото във фонтана, от мацката с огньовете. Дори и клошовете с бутилките ги нямаше - още по тъмно бяха омели всичкото стъкло и сигурно си отспиваха някъде с левчетата в джоба.

Точно тогава нашият човек чу зад себе си същата първобитна електроника, както и снощи. Беше същият онзи телефон, само че здрав и облегнат да съхне до кофата. Звъненето не спря и той се върна назад, вдигна всичките кила на апарата и натисна голямото ръбесто копче.
- Ало? - някой доста стар и с много силен акцент - Чуваш ли ме?
- Да? - връзката пращеше сякаш от другия край на света.
- Купър, приятно ми е. Цяла нощ звъня, какво ли не ми мина през главата.
- Не се притеснявайте. - нашият човек огледа туловището на апарата - Всичко изглежда наред.
- Младеж, ще ми го върнеш, нали? - някаква особена молба в гласа на стареца - Да не го заложиш или нещо такова?
- Но моля ви, разбира се, че ще го върна.
- Къде да се срещнем?
- Не знам, някъде, където и за вас ще е удобно...
- Аз съм на „Цар Симеон" 160, ако искаш, ще те чак...

Ще те чакам тук, сигурно казваше старецът. Телефонът обаче се скапа и не успяха да се разберат за по-нормално място. Опита се отново да го включи и от третия път май успя. Тая тухла обаче беше толкова стара, че въобще нямаше опция да ти запазва входящите. „Симеон" пък му беше точно в обратната посока и, честно казано, направо му идеше да хвърли тая бръкма пак в кофата. Ако наистина му трябваше толкова телефонът, онзи ще звънне пак или ще си намери някой друг. Въобще не беше длъжен да се разкарва из половината град.

Вярно - не беше, но и нищо нямаше да му стане - това е работа най-много за час. А и човекът звучеше загрижен, явно му беше важно. В крайна сметка реши да тръгне нататък, но първо намери някакъв плик, за да не го гледат с този динозавър в ръката. Тръгна надолу през стълбите зад Партийния, после пресече „Дондуков", продължи по трамвайната линия и не пропусна да се отбие при чешмите на Банята. Отпи топлата вода направо от чучура, а когато вдигна поглед, фокусира на спирката почти същия апарат като този в плика. Зачуди се дали да не вземе и него, но когато се приближи, видя, че е съвсем изтърбушен и нямаше смисъл.
Подритна пластмасата и тъй като времето беше хубаво, продължи пеша. На една пряка малко след Женския пазар двама цигани ровеха в кофите. Загледа се и не можа да повярва на очите си - онези намериха цял плик със съвсем същите телефони. Не проявяваха никакъв интерес към находката обаче - само отчупваха антените, за да не са капо, и хвърляха всичко обратно в боклука.

После хвана „Симеон" и след още пет минутки беше на адреса. Въпреки че табела липсваше, нямаше как да обърка номера - пред вратата се въргаляха най-малкото десет телефона, заедно с частите на още толкова. Това, разбира се, не го учуди. Не го учуди и самият вид на сградата - някаква супер разбита къща, в която животът беше остарял.
Пълна пунта, ама кой му е виновен, като се върза на това. Все пак звънна на всеки един от разбитите звънци, удари и по самата разнебитена врата, но естествено - абсолютно безсмислено. Пак му идваше да захвърли телефона и съдейки по частите пред вратата, нямаше да е първият.
Точно тогава динозавърът зави отново.
- Ало? Чуваш ли ме? Ключът е в улука.
- Няма ли поне да слезете?
- Няма как, младеж, не е лесна тая работа. Ако искаш, остави го отпред. Но, моля те, ако имаш две минутки, качи се горе - поне да ми дадеш сим-картата. Толкова спомени са това, сам разбираш...

Апаратът отново се скапа. Нашият човек огледа още веднъж разбитите телефони под краката си. Тъпо беше да го остави тук - каквато и да е тая идиотска история, по-добре да се качи. Човекът все пак го помоли. Ключовете наистина се оказаха в улука, отвори вратата и влезе в прашното стълбище. Стигна на горния етаж, но там не откри никакъв старец с акцент, нито който и да било друг. Да не говорим, че освен една маса и няколко кашона с нови части от телефони, стаите бяха абсолютно празни. Вече наистина му писна, извади динозавъра от плика, тръсна го на плота и го отвори, за да разкара скапаната сим-карта. Точно тогава от под капака изпадна някаква бележка, той я взе и прочете треперещия почерк:

„Не мисли като другите, младеж, и не се отказвай. Само така ще бъдеш първи.
Мартин Купър
P.S. За благодарност - можеш да запазиш телефона."

След подобна идиотска бележка, след цялото безумно разкарване, на нашия човек не му остана нищо друго, освен наистина да захвърли тая тухла в стената и поне да се изкефи от трясъка. И сигурно точно това щеше да се случи, ако именно в този момент, през светлината от мръсните прозорци и надигналите се прашинки, нашият човек не бе станал първият, който забеляза, че цялата електроника на телефона блести.
Като чисто злато.

Ето и нашето интервю с Александър Шпатов

Още с първия шут телефонът се раззвъня. Точно тръгваха за по бира пред Народния, когато го видяха на земята до кофата. Супер стара тухла, по-тежък и от лаптоп, с адски евтина пластмаса, най-смешните копчета в света и класическа антенка, разтягаща се поне до Копитото. Шутът си беше напълно заслужен. 
Продължавайки да вие с най-дразнещата си електроника, и втория път не му се размина. Пластмасата се разхвърча по бордюра и виенето спря, но само за около секунда. Телефонът продължи да ги дразни и млъкна окончателно чак когато бе центриран директно във фонтана. Всички се разсмяха, чукнаха се за наздраве и вечерта на пейките продължи точно толкова силна, колкото и всеки друг път.

С идването на деня обаче цялото това прекарване се беше изпарило. Чистачките премитаха набързо и последните улики около пейките, хвърляха ги в кошовете и всичко отново бе обикновено. Децата на катерушките, шахматистите, кибиците около тях, количката със сладолед, хората в кафенето. По обед нашият човек отново беше в градинката, но мина по диагонал. Направи го възможно най-бързо, дори с малко презрение - това сега не беше неговото място. Нямаше и следа от предишната вечер - от приятелите, от момичетата, които дойдоха по-късно, от онзи с колелото във фонтана, от мацката с огньовете. Дори и клошовете с бутилките ги нямаше - още по тъмно бяха омели всичкото стъкло и сигурно си отспиваха някъде с левчетата в джоба.

Точно тогава нашият човек чу зад себе си същата първобитна електроника, както и снощи. Беше същият онзи телефон, само че здрав и облегнат да съхне до кофата. Звъненето не спря и той се върна назад, вдигна всичките кила на апарата и натисна голямото ръбесто копче.
- Ало? - някой доста стар и с много силен акцент - Чуваш ли ме?
- Да? - връзката пращеше сякаш от другия край на света.
- Купър, приятно ми е. Цяла нощ звъня, какво ли не ми мина през главата.
- Не се притеснявайте. - нашият човек огледа туловището на апарата - Всичко изглежда наред.
- Младеж, ще ми го върнеш, нали? - някаква особена молба в гласа на стареца - Да не го заложиш или нещо такова?
- Но моля ви, разбира се, че ще го върна.
- Къде да се срещнем?
- Не знам, някъде, където и за вас ще е удобно...
- Аз съм на „Цар Симеон" 160, ако искаш, ще те чак...

Ще те чакам тук, сигурно казваше старецът. Телефонът обаче се скапа и не успяха да се разберат за по-нормално място. Опита се отново да го включи и от третия път май успя. Тая тухла обаче беше толкова стара, че въобще нямаше опция да ти запазва входящите. „Симеон" пък му беше точно в обратната посока и, честно казано, направо му идеше да хвърли тая бръкма пак в кофата. Ако наистина му трябваше толкова телефонът, онзи ще звънне пак или ще си намери някой друг. Въобще не беше длъжен да се разкарва из половината град.

Вярно - не беше, но и нищо нямаше да му стане - това е работа най-много за час. А и човекът звучеше загрижен, явно му беше важно. В крайна сметка реши да тръгне нататък, но първо намери някакъв плик, за да не го гледат с този динозавър в ръката. Тръгна надолу през стълбите зад Партийния, после пресече „Дондуков", продължи по трамвайната линия и не пропусна да се отбие при чешмите на Банята. Отпи топлата вода направо от чучура, а когато вдигна поглед, фокусира на спирката почти същия апарат като този в плика. Зачуди се дали да не вземе и него, но когато се приближи, видя, че е съвсем изтърбушен и нямаше смисъл.
Подритна пластмасата и тъй като времето беше хубаво, продължи пеша. На една пряка малко след Женския пазар двама цигани ровеха в кофите. Загледа се и не можа да повярва на очите си - онези намериха цял плик със съвсем същите телефони. Не проявяваха никакъв интерес към находката обаче - само отчупваха антените, за да не са капо, и хвърляха всичко обратно в боклука.

После хвана „Симеон" и след още пет минутки беше на адреса. Въпреки че табела липсваше, нямаше как да обърка номера - пред вратата се въргаляха най-малкото десет телефона, заедно с частите на още толкова. Това, разбира се, не го учуди. Не го учуди и самият вид на сградата - някаква супер разбита къща, в която животът беше остарял.
Пълна пунта, ама кой му е виновен, като се върза на това. Все пак звънна на всеки един от разбитите звънци, удари и по самата разнебитена врата, но естествено - абсолютно безсмислено. Пак му идваше да захвърли телефона и съдейки по частите пред вратата, нямаше да е първият.
Точно тогава динозавърът зави отново.
- Ало? Чуваш ли ме? Ключът е в улука.
- Няма ли поне да слезете?
- Няма как, младеж, не е лесна тая работа. Ако искаш, остави го отпред. Но, моля те, ако имаш две минутки, качи се горе - поне да ми дадеш сим-картата. Толкова спомени са това, сам разбираш...

Апаратът отново се скапа. Нашият човек огледа още веднъж разбитите телефони под краката си. Тъпо беше да го остави тук - каквато и да е тая идиотска история, по-добре да се качи. Човекът все пак го помоли. Ключовете наистина се оказаха в улука, отвори вратата и влезе в прашното стълбище. Стигна на горния етаж, но там не откри никакъв старец с акцент, нито който и да било друг. Да не говорим, че освен една маса и няколко кашона с нови части от телефони, стаите бяха абсолютно празни. Вече наистина му писна, извади динозавъра от плика, тръсна го на плота и го отвори, за да разкара скапаната сим-карта. Точно тогава от под капака изпадна някаква бележка, той я взе и прочете треперещия почерк:

„Не мисли като другите, младеж, и не се отказвай. Само така ще бъдеш първи.
Мартин Купър
P.S. За благодарност - можеш да запазиш телефона."

След подобна идиотска бележка, след цялото безумно разкарване, на нашия човек не му остана нищо друго, освен наистина да захвърли тая тухла в стената и поне да се изкефи от трясъка. И сигурно точно това щеше да се случи, ако именно в този момент, през светлината от мръсните прозорци и надигналите се прашинки, нашият човек не бе станал първият, който забеляза, че цялата електроника на телефона блести.
Като чисто злато.

Ето и нашето интервю с Александър Шпатов

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Архив

  • Виц за добро утро: Разговор между счетоводители

    Разговор между счетоводители: - Вчера детето ме пита какво е ДДС. - Сложно е! Ти как му го обясни? - Отхапах 20% от шоколада...   Вицове за Иванчо Вицове за счетоводители Супер смешни вицове Стари български вицове

  • Кои са най-подходящите мъжки обувки за сватба през лятото?

    Изборът на такъв модел е от сериозно значение, тъй като поводът е задължаващ, но и комфортът тук играе голяма роля при избора. Как да изберем официални мъжки обувки, които да са елегантни, но и удобни? На този въпрос ще ни помогнат специалистите от модния бранд LAZARINI, които имат повече от 27 години опит в областта на официалните мъжки облекла и обувки. Бързаме

  • Betway е новият играч на българския хазартен пазар

    Българските любители на спортните залози и казино игрите ще имат ново страхотно място за забавление. Betway лиценз за България е вече факт и сайтът на компанията функционира напълно легално. Ние пък ще ви дадем малко информация за компанията и ще ви кажем какво ще отриете в новия сайт. Кои са Бетуей? Betway Group е един от най-популярните букмейкъри в Европа.

  • Как лесно и бързо да организираме преместване в София?

    Човек и добре да си живее, идва момент, в който едно преместване в София е просто неизбежно. Дали поради смяна на квартирата по една или друга причина или закупен нов дом. А не рядко вече хора от града предпочитат тишина и спокойствие и си купуват къщи или в крайните квартали на София или в друго населено място в близост. Причините за това са много и най-различни

  • Как да изберете най-подходящия модел мъжка чанта

    Чантата е необходим и стилен аксесоар, който се използва все по-често не само от жените, но и от представителите на силния пол. Освен че е елегантен завършек на външния вид, мъжката чанта е изключително практична и удобна. В нея може да носите най-ценните си вещи, като портфейл, документи и телефон. Зависимост от големината на модела, има възможност да пренасяте

  • Как да се възползваме от такси трансфер?

    Да предположим, че сте резервирали такси трансфер от Бургас до София. Ето как се случва всичко. При кацане на самолет на летището, шофьорът на колата ви чака вече там. Може да сте спокойни - колата ще е на мястото си. След излизане от залата за пристигащи на летището, той ще ви посрещне с табела с вашето име. Със сигурност ще ви помогне с багажа и ще ви отведе до колата.

  • Ранфорс спално бельо какви са предимствата

    Едва ли сте предполагали, че някога ще се нуждаете от съвети при покупка на спално бельо, а още по-малко, че ще търсите ранфорс спално бельо онлайн. Това обаче е нещо съвсем нормално, тъй като на пазара се предлагат много видове материи, от които можете да избирате. Фактът, че многообразието е толкова голямо обаче, не означава, че изборът е трябва да бъде лесен.

  • Gourmet House

    ул. Цар Иван Шишман 37; 02 980 00 02; 0884 59 19 66; пн-сб 10:00 - 18:00, почивен ден - неделяgourmethouse.bg

  • Няколко типа особняци, от които е по-добре да стоиш далеч

    Всички жени малко или много мечтаят да срещнат някой по-различен, че и по-интересен и по-замомнящ се мъж, който не прилича на нито един техен бивш и няма нищо общо с добре познатите клишета. Мъж, който притежават някаква частица странност, която е едновременно тайнствена и привлекателна. Добрата новина е, че подобни мъже има и вероятността да срещнем поне

  • Изповедта на един карък

    От малка съм си карък и то в прекия смисъл на думата. Даже в интерес на истината още откакто съм се родила, защото майка ми наскоро ми разказа, че в родилното са ме объркали с друго бебе и до последно се е съмнявала, че може дори тогава да е станало объркване. Май не трябваше да ми го споменава, защото сега се измъчвам още повече, особено имайки предвид, че хич не приличам

  • Facebook = Затвор?

    Днес не е нужно да излъжеш, да откраднеш и да убиеш, за да влезеш в затвора. Не е нужно и да влизаш в затвора, за да си затворен. Достатъчно е само да си направиш профил във Facebook – и вече си вътре, на място с претенции за социалност, което те прави асоциален. На място с хиляди заключени стени, подобни на тези на затвор, където всеки, макар да е невинен до доказване

  • Познатите графити на София

    Изрисуваните стени в София са толкова чудати и интересни, че ни карат да се спираме, да ги разглеждаме и да се чувстваме по-добре. наслади се:   Заповядайте на 15-ти юни! ул. Княз Александър Батенберг 12 @unicreditbulbank #galery ще изложим нови снимки от #sofiastreetlife #софия #българия #urbanart #urban #графити #sofia #sosofia #sofiastreets

  • Феноменът мъж под чехъл

    В една връзка най-важно е разбирателството между двамата парньори и това те да имат еднаква власт над случващото се в нея. Но има и едни такива по-особени, но доста обичайни случаи, в които най-често жената определя хода на събитията и направо изцяло контролира мъжа. Днес ще разгледаме характеристиките на представителите на мъжкия пол, които в общи линии

  • Иконите на стрийт-стайла

    През последните години под обективите на модните среди застава феноменът стрийт-стайл и на нас ни е пределно ясно, че той набира все по-голяма популярност. От първите редове на модните ревюта до улиците на Милано, Париж или който и да е голям моден център, звездите на стрийт-стайла привличат погледите на всички. И на професионалните фотографи, и нашите. Ето,

  • Кинцуги - японска практика за щастие

    Знаете ли какво е Кинцуги? Японски занаят, който използва златно лепило, за да поправи счупени съдове. Именно той е вдъхновил и нова японска практика, използваща същия метод, но за да поправя разбити сърца. "Никога не спирайте да се учите" е един от основните принципи на Китцунги, а ако и вие искате да разберете как да въведете тази философия в живота си, ето

  • Дядо вади ряпата - психологически прочит

    Беловласият старец, архитип на атавистичното начало в българската национална душевност, пръв инициира съзнателно физическо и морално - волево усилие, за да извади огромната ряпа като образна метафора на дълбоките и неизкореними чувства за историческа вина и непреодолима робска обреченост, изправящи се със съдбовна сила по пътя на развитието ни. Но

  • Не, в София не се живее по-добре

            Автобусната линия №72 от градския транспорт в София неведнъж е възпявана от клетите граждани, които са имали нещастието да я ползват. Ако ви се налага да пропътувате разстоянието от първата ѝ до последната спирка, приготовленията ви трябва да включват храна, вода, идеи за игра, ако сте с дете, а от скоро и каска, наколенки

  • O, велики Ед Шийрън, няма по-велик от теб! Поздрав: Едни милениъли

    Фейсбукът ми е препълнен с постове, линкове, онези видеа, които заснемаш с телефона си и ги заснемат още 10 000 души по същия начин, за да проверят кой има повече мегапиксели в камерата и по-масов музикален вкус. Разбира се - става дума за концерта на Ед Шийрън в Букурещ и фурорът около него. Ясно е, че няма как да не си на концерт, ако не направиш 10 снимки в инстаграм

  • NESCAFÉ® 3in1 предизвиква младите да разтърсят сцената на Нестле за Живей Активно!

        На 23.06.2019 г. най-мащабната инициатива за балансирано хранене и активен начин на живот Нестле за Живей Активно! отново ще предизвика хиляди столичани и гости на града да спортуват, да се забавляват и да преживеят незабравими емоции. На специалните локации на NESCAFÉ® 3in1 млади и талантливи хора ще имат възможността да

  • Поглед в бъдещето с Webit.Festival

      Най-голямото дигитално събитие в Европа Webit Festival се проведе за 11-а поредна година у нас и отново отбеляза рекордна посещаемост. Гости на Фестивала бяха над 15 000 души от 120 страни заедно с 450 лектори, без да броим роботите. Във фокуса на събитието беше настоящето и бъдещето на технологиите, като различните теми и лекции се обсъждаха на няколко