Чудих се как да е заглавието на текста. Може би и „Във всеки провал има успех“. Ама щеше да е too mainstream.
В 10, че и по-рано бях в офиса. Офис като офис. А навън пече слънце. Може би първото наистина топло. Включвам компютъра, отварям мейла, продължава да грее това слънце през прозореца. Не се съсредоточавам. Знам, че имам среща в едно заведение и си викам „ Дай да се чупя от офиса за по-дълго!“. Не ме разбирай погрешно – обичам си работата и съм си оставила частица от сърцето там – ама трябва да се взема въздух понякога.
Та, както и да е, каня любимата си колежка, хапваме в това заведение. (Е, тръгнахме си с по чифт чорапи от Tuco :) Утре ще ти разкажа как.)
Пийнах 1 чаша вино в обедната и си мисля, смятам, пресмятам. Какво трябва да свърша, какво е готово, с кое се бавя и как да наглася идеите си в word. „Ми няма как“ си мисля. После започвам отначало. Тамън да стане и... не. Няма как.
Гледам си новите чорапи и си мисля „Как съм се провалила толкова много, че не съм на някой остров в момента?“
Всички са на острови, с най-новите MACове, качват снимки, имат супер тела и мега яки очила.
А аз к‘во?! Седя си в градинката пред офиса и не мога да си сложа идеите в word. Не искам да се качвам. И все пак си мисля едно и искам да го кажа. ОК е да не се случват нещата понякога. Колкото и гадно да е, и колкото да си мислим, че съдбата ни наказва, и че никой там горе не е отредил щастие за нас.
Не е и за островите. Всеки се чувства недооценен, неоправдан с малко късмет, от време на време. ОК Е. Така сме по природа. Хора сме. Ако днес ти е ден за почивка и си непродуктивен – почини си. Не е речено винаги да сме щастливи и приповдигнати. Хора сме!
Не е провал да не се чувстваш добре някой ден. Изживей си го, не е края. Пусни вълната на лошото чувство по теб и ще си тръгне.
За всичко си има време. А аз днес решавам да се радвам на новите си чорапи.
От редакторите
Виж как София оживя за 1 ден.Чудих се как да е заглавието на текста. Може би и „Във всеки провал има успех“. Ама щеше да е too mainstream.
В 10, че и по-рано бях в офиса. Офис като офис. А навън пече слънце. Може би първото наистина топло. Включвам компютъра, отварям мейла, продължава да грее това слънце през прозореца. Не се съсредоточавам. Знам, че имам среща в едно заведение и си викам „ Дай да се чупя от офиса за по-дълго!“. Не ме разбирай погрешно – обичам си работата и съм си оставила частица от сърцето там – ама трябва да се взема въздух понякога.
Та, както и да е, каня любимата си колежка, хапваме в това заведение. (Е, тръгнахме си с по чифт чорапи от Tuco :) Утре ще ти разкажа как.)
Пийнах 1 чаша вино в обедната и си мисля, смятам, пресмятам. Какво трябва да свърша, какво е готово, с кое се бавя и как да наглася идеите си в word. „Ми няма как“ си мисля. После започвам отначало. Тамън да стане и... не. Няма как.
Гледам си новите чорапи и си мисля „Как съм се провалила толкова много, че не съм на някой остров в момента?“
Всички са на острови, с най-новите MACове, качват снимки, имат супер тела и мега яки очила.
А аз к‘во?! Седя си в градинката пред офиса и не мога да си сложа идеите в word. Не искам да се качвам. И все пак си мисля едно и искам да го кажа. ОК е да не се случват нещата понякога. Колкото и гадно да е, и колкото да си мислим, че съдбата ни наказва, и че никой там горе не е отредил щастие за нас.
Не е и за островите. Всеки се чувства недооценен, неоправдан с малко късмет, от време на време. ОК Е. Така сме по природа. Хора сме. Ако днес ти е ден за почивка и си непродуктивен – почини си. Не е речено винаги да сме щастливи и приповдигнати. Хора сме! Не е провал да не се чувстваш добре някой ден. Изживей си го, не е края. Пусни вълната на лошото чувство по теб и ще си тръгне.
За всичко си има време. А аз днес решавам да се радвам на новите си чорапи.
От редакторите
Виж как София оживя за 1 ден.
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители