Египет беше източник на много първи пъти, нищо че не и на най-важния. Първо пътуване извън Европа, първо посещение на мюсюлманска държава, първа организирана екскурзия, първи истински културен шок. Какво още беше първо и какво просто от първостепенна важност в спомените, които ще отнеса някой ден към старческата си къщурка в Алпите? Прочетете по-надолу.
Част 1 – Чисто отпускарската
Пътуването
Полетът до Хургада е директен от летище София Терминал 1. Терминал едно прилича на автогара Русе, но без вкусните банички + малко повече сърдити лелки. До момента не бях летяла от него.
Не, няма да видите пирамидите през прозореца на самолета като кацате, както наивно и незапознато с географията се надявах аз. Виждат се обаче много комплекси с басейни в креативни форми и получих идеи за бъдещото си имение на мечтите, което се надявам да построя преди да стана на 40.
Летището в Хургада е УАУ, защото тя дори не е столица, а асоциация с автогара не може да бъде направена. По-скоро с mall. Oчаквах някой да ме замери с камъче в джобен размер поне, задето непредвидливо забравих да съм с по-покрито облекло, но просто отнесох много жадни погледи, въпреки че приличах на изморен плъх в къси гащи. Там има ли нещо голо, дори да е 2/3 от глезена ти, вече си обект на всички мъжки погледи автоматично.
Хотелът
All inclusive в 4 звезден хотел първа линия на брега на Червено море звучи точно толкова добре, колкото е. Нямах идея, че морето може да бъде толкова чисто?? И синьо?? Нямах идея, че 4 звездните хотели са толкова хубави, защото българските ми бяха оставили впечатлението, че за да е наистина луксозно сигурно трябват 10 звезди, а то просто еквивалента на наши четири, бил две.
Личи ми, че съм начинаещ в екскурзиите - всичко ме изпълваше с „еха“ и „уау“ .
Фактът, че има човек за всичко и единственото, което се изисква от теб е да избираш на какво да кажеш „Да“ ме накара да се почувствам като принцеса. Искаш ли фреш, beautiful lady, искаш ли масаж, посещение в СПА центъра, тренировка, студена кърпа с освежаващ аромат, магически трик, шоу с танцьори, допълнителна екскурзия? Ти си лежиш на шезлонга до синята лагуна и през пет минути идва някой да ти предложи нова възможност. Беше ми малко досадно, докато не осъзнах благословията на постоянните опции някой да се погрижи за теб. Ние правим ли така за нашите гости?
Персоналът
В тая държава наистина работят само мъже. Но пък, как работят. Да видя хора, които взимат 150 долара месечна заплата и изкарват 12 часовите си смени с чувство за хумор и настроение, споделяйки ги с всички около себе си, ми даде нова перспектива над сърдитата сервитьорка, която ми сервира Блъди Мери в София. Всеки служител изглежда
горд с работата си и прецизен в нея. Иска да знае името ти, за да те пита „How are you, *както се казваш*?” когато те види. Исках да бъда най-добрата версия на себе си и да отвръщам със същия жест, обаче когато всички се казват Мохамед, Ахмед или Саид, а са десетки, рискът да объркаш кое от трите имена беше е голям и реших да карам на широки усмивки и предаване на дружелюбна емоция. Грешка, грешка, подобно поведение от момиче явно се приема като покана от разкрепостена чужденка, защото жадните очи, навлизането в личното пространство, „mmmm pretty u so beautiful“ казано под мустак се увеличават десетократно. Общо взето, на шестия от седемте ни дни установих, че правилната тактика е да респектираш с малко заповедническо държание и да оставяш бакшиши. Иначе започват да предлагат камили без да се майтапят. В това няма лошо, освен че 60+ служители на ден да промълвяват тихичко как шта сцепят когато преминаваш покрай тях започва да те кара да се чувстваш психически изнасилена малко повече, отколкото поласкана. Добре, че поне си бях взела само цели бански.
Интернетът
Идвайки от страната с второ място по най-добър интернет в света, културният шок започна от ТАМ. За момиче, чиято цяла работа е онлайн, беше страшно една снимка да зарежда по 25 минути със слабия и единствен в хотела wi-fi на рецепцията и още по-плашещо, че
един MB мобилни данни струва 25лв. Има опция за закупуване на изгодни карти с мобилен интернет, но аз избрах да изживея седмица без постоянен достъп до мрежата и беше едно от най-релаксиращите решения в живота ми. Можело да не си гледаш постоянно в телефона.
Можело да присъстваш в момента. Щастие. Е, пак вечер жадно се отправях към рецепцията да качвам неща в инстаграм, но поне успях да си призная, че съм пристрастена, пък нали началото на лечението е да разпознаеш проблема.
Климатът
На сухо време, 25 градуса и лек бриз такива неща като хроничен фарингит, депресия и липса на стимул да правиш неща просто не съществуват. Посрещане на изгрева (ок ок ок успях само веднъж от 7 дни, но успях!), йога на брега на морето преди закуска, тренировка във фитнеса на бавни арабски песни докато те зяпат 8 загорели арабски мъже, плуване, дълги разходки, работа по някой проект... имаш време за всичко. Въпрос на вкус, но аз искам на такова умерено топло завинаги.
Храната
All inclusive храната беше в изобилие, но все пак като за гости. Ако си свикнал на качествена храна от градината на баба си и имаш стандарт за това какво слагаш в системата си, може и да не останеш доволен. Аз например, съм силен привърженик на търсенето на най-доброто във вкусово и здравословно отношение. Това естествено не ми пречеше да напълня чинията си 10 вида ужасни десерти просто 'щото ги има и е безплатно, и съм прасе, и веднъж се живее. Резултатът беше, че приличах на бременна в шестия месец и можех да заблудя гаджето си, че ще ставаме родители ако имах такова. За снимките в инстаграм обаче си гълтах корема и защото това не помагаше, после го бутвах с фотошоп.
Oчаквай продължението...
Автор: Мирела Вселена
Тук можеш да видиш кои са психарите в Софииското метро.Египет беше източник на много първи пъти, нищо че не и на най-важния. Първо пътуване извън Европа, първо посещение на мюсюлманска държава, първа организирана екскурзия, първи истински културен шок. Какво още беше първо и какво просто от първостепенна важност в спомените, които ще отнеса някой ден към старческата си къщурка в Алпите? Прочетете по-надолу.
Част 1 – Чисто отпускарската
Пътуването
Полетът до Хургада е директен от летище София Терминал 1. Терминал едно прилича на автогара Русе, но без вкусните банички + малко повече сърдити лелки. До момента не бях летяла от него.
Не, няма да видите пирамидите през прозореца на самолета като кацате, както наивно и незапознато с географията се надявах аз. Виждат се обаче много комплекси с басейни в креативни форми и получих идеи за бъдещото си имение на мечтите, което се надявам да построя преди да стана на 40.
Летището в Хургада е УАУ, защото тя дори не е столица, а асоциация с автогара не може да бъде направена. По-скоро с mall. Oчаквах някой да ме замери с камъче в джобен размер поне, задето непредвидливо забравих да съм с по-покрито облекло, но просто отнесох много жадни погледи, въпреки че приличах на изморен плъх в къси гащи. Там има ли нещо голо, дори да е 2/3 от глезена ти, вече си обект на всички мъжки погледи автоматично.
Хотелът
All inclusive в 4 звезден хотел първа линия на брега на Червено море звучи точно толкова добре, колкото е. Нямах идея, че морето може да бъде толкова чисто?? И синьо?? Нямах идея, че 4 звездните хотели са толкова хубави, защото българските ми бяха оставили впечатлението, че за да е наистина луксозно сигурно трябват 10 звезди, а то просто еквивалента на наши четири, бил две. Личи ми, че съм начинаещ в екскурзиите - всичко ме изпълваше с „еха“ и „уау“ .
Фактът, че има човек за всичко и единственото, което се изисква от теб е да избираш на какво да кажеш „Да“ ме накара да се почувствам като принцеса. Искаш ли фреш, beautiful lady, искаш ли масаж, посещение в СПА центъра, тренировка, студена кърпа с освежаващ аромат, магически трик, шоу с танцьори, допълнителна екскурзия? Ти си лежиш на шезлонга до синята лагуна и през пет минути идва някой да ти предложи нова възможност. Беше ми малко досадно, докато не осъзнах благословията на постоянните опции някой да се погрижи за теб. Ние правим ли така за нашите гости?
Персоналът
В тая държава наистина работят само мъже. Но пък, как работят. Да видя хора, които взимат 150 долара месечна заплата и изкарват 12 часовите си смени с чувство за хумор и настроение, споделяйки ги с всички около себе си, ми даде нова перспектива над сърдитата сервитьорка, която ми сервира Блъди Мери в София. Всеки служител изглежда горд с работата си и прецизен в нея. Иска да знае името ти, за да те пита „How are you, *както се казваш*?” когато те види. Исках да бъда най-добрата версия на себе си и да отвръщам със същия жест, обаче когато всички се казват Мохамед, Ахмед или Саид, а са десетки, рискът да объркаш кое от трите имена беше е голям и реших да карам на широки усмивки и предаване на дружелюбна емоция. Грешка, грешка, подобно поведение от момиче явно се приема като покана от разкрепостена чужденка, защото жадните очи, навлизането в личното пространство, „mmmm pretty u so beautiful“ казано под мустак се увеличават десетократно. Общо взето, на шестия от седемте ни дни установих, че правилната тактика е да респектираш с малко заповедническо държание и да оставяш бакшиши. Иначе започват да предлагат камили без да се майтапят. В това няма лошо, освен че 60+ служители на ден да промълвяват тихичко как шта сцепят когато преминаваш покрай тях започва да те кара да се чувстваш психически изнасилена малко повече, отколкото поласкана. Добре, че поне си бях взела само цели бански.
Интернетът
Идвайки от страната с второ място по най-добър интернет в света, културният шок започна от ТАМ. За момиче, чиято цяла работа е онлайн, беше страшно една снимка да зарежда по 25 минути със слабия и единствен в хотела wi-fi на рецепцията и още по-плашещо, че един MB мобилни данни струва 25лв. Има опция за закупуване на изгодни карти с мобилен интернет, но аз избрах да изживея седмица без постоянен достъп до мрежата и беше едно от най-релаксиращите решения в живота ми. Можело да не си гледаш постоянно в телефона. Можело да присъстваш в момента. Щастие. Е, пак вечер жадно се отправях към рецепцията да качвам неща в инстаграм, но поне успях да си призная, че съм пристрастена, пък нали началото на лечението е да разпознаеш проблема.
Климатът
На сухо време, 25 градуса и лек бриз такива неща като хроничен фарингит, депресия и липса на стимул да правиш неща просто не съществуват. Посрещане на изгрева (ок ок ок успях само веднъж от 7 дни, но успях!), йога на брега на морето преди закуска, тренировка във фитнеса на бавни арабски песни докато те зяпат 8 загорели арабски мъже, плуване, дълги разходки, работа по някой проект... имаш време за всичко. Въпрос на вкус, но аз искам на такова умерено топло завинаги.
Храната
All inclusive храната беше в изобилие, но все пак като за гости. Ако си свикнал на качествена храна от градината на баба си и имаш стандарт за това какво слагаш в системата си, може и да не останеш доволен. Аз например, съм силен привърженик на търсенето на най-доброто във вкусово и здравословно отношение. Това естествено не ми пречеше да напълня чинията си 10 вида ужасни десерти просто 'щото ги има и е безплатно, и съм прасе, и веднъж се живее. Резултатът беше, че приличах на бременна в шестия месец и можех да заблудя гаджето си, че ще ставаме родители ако имах такова. За снимките в инстаграм обаче си гълтах корема и защото това не помагаше, после го бутвах с фотошоп.
Oчаквай продължението...
Автор: Мирела Вселена
Тук можеш да видиш кои са психарите в Софииското метро.
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители