Фалос. Иначе казано - еректирал член. Древна гръцка дума, която прахолясва от години в речниците на лекари и археолози, днес намира ново значение. Ако изкуството е най-нежната, фина и въздействаща черта на човечеството, то днес от Sofia Live сме тук, за да хвърлим светлина върху едни от най-вулгарните, неуместни и загубени артисти, които въпреки всичко някак си са успели да еректират в обществото.
Нека започнем с модерен пример в наша близост. С музикалния си дебют "Луцифер и Буда", Сузанита, дъщерята на Орхан Мурад, беше чисто и просто смайваща. От невероятно фалшивите вокали, които някак си звучат като грешка в Windows, дори през няколкото слоеве auto tune. До безценните кадри на 14-годишна в оскъдно облекло, танцуваща на бивша мутра от Бургаската Филхармония, иначе казано East Coast Cash Crew. Бихме споделили този видео материал, напомнящ на филм на National Geographic с вас, но за добро или лошо Youtube свали културното наследство на Сузанита. Не, не заради оплаквания от ГДБОП, че е детско порно, а заради обвинения в плагиатство.
Излиза, че в клипа си Сузанита е поклащала всичко, с което може да се похвали една 14-годишна, на фона на музиката на сакрална молитвена песен от бахайската вяра. Като че ли имайки нужда от още артистична подкрепа, момичето написало песента в същата тоналност и мелодия като оригинала. На всичкото отгоре, дори не са се занимавали да направят свой запис а просто са използвали този на бахаите. В края на краищата единственото оригинално в песента на Сузанитка е текстът, който… говори за себе си. Цитирам: „Обладана ли ти се струвам? / Да от Луцифер и Буда! / Леле откачам - толко ми е яко! / Баса ви кърти, знам и мене майко, / ама нали знай живота - хайко, хайко.” - момиче, ако беше обладана от Буда, нямаше да сме тук в момента.
Все пак, тя е само дете; не е редно да я съдим по стандартите на възрастни професионалисти. От тази гледна точка клипът на Сузанита крещи: „3-ка за участие”.
Нека отвърнем поглед към световната сцена и да ви припомним за Е. Л. Джеймс. Говори ли ви нещо? Авторът на нелепо написаната еротична трилогия за жени на средна възраст:
50 Нюанса Сиво.
Преди 6 месеца излезе и вторият филм, посветен на поредицата. Всъщност, бестселърът е намерил своето начало като фен фикция на другата най-осмивана трилогия на 21 век:
Здрач. Поредното доказателство, че математиката не се прилага лесно в живота и че минус и минус не правят плюс. Но не сме тук просто да говорим за креативно зле написаните метафори и неграмотната структура на някои изречения в оригиналния английски тираж.
Разбирате ли, писателите имат осезаемо влияние върху обществото, в което живеят. Имайки това влияние, тяхна задача е да поемат отговорност нещата, които пишат да не са простотии и да не са опасни за широката публика
За съжаление, яздейки вълната на трилогията, през 2015 излезе и първият филм, посветен на
50 Нюанса Сиво. Проблемът този път не е просто в ужасния рейтинг. Кратко след излизането на филма, в Куезон, Филипините, е починало 14-годишно момиче в опит да преиграе сцените от филма с гаджето си. В Сан Диего 46-годишният Луис Перез пресъздал фантазията в свое собствено „секс подземие”, заедно с прословутия писмен „договор за съгласие”. Без значение от желанията ѝ, младата Бритъни Килгор била подложена на редица сексуални измъчвания в къщата му и издъхнала. В Швеция 31-годишен мъж неволно убил гаджето си, след като я подложил на продължително душене и 123 удара с показалка за дъска.
Тъй като
50 Нюанса Сиво дори не се доближава до коректна репрезентация на садо-мазо практиката, дори полицията съветва против описаното в книгите. Имайки предвид зле написания на места текст и отзвука от него, Е. Л. Джеймс заслужава почетна номинация за най-лош писател на века.
За да затворим кръга, най-уместно е да завършим с изобразително изкуство. Робърт Раушенбърг е авторът на този великолепен шедьовър:
Какво? Не го ли виждате? Трите бели платна… Честно Раушенбърг не е най-крайният случай, защото има едноцветни картини, които се продават за десетки милиони. В тази посока - критиката е отправена по-скоро към движението на абстрактния експресионизъм; арт кликата, която наплясква мацаници от боя, които не значат нищо за никого и въпреки всичко се измъква като бандит.
Идеята на картината е, че тя всъщност показва нещо и това са сенките на хората, които я наблюдават. По тази логика обаче, която и да е равно изрисувана стена по света е произведение на изкуството, а родопските дружини строители са божиите ръце, разпръскващи красота и екзистенциален смисъл.
Но да, изкуството на Раушенбърг е концептуално, той ни дава само идеята, че бледата ти сянка, докато гледаш чисто бяло платно в художествената галерия, е изкуство. Неговата работа е да посочи един абстрактен феномен на нашия свят и да го изкара в полезрението, и вниманието ни. Знаете ли кой друг изкарва такива абстрактни феномени, но всъщност ги превръща в изкуство; при това такова, което значи нещо за хората? Всеки поет роден някога. Разбирате ли, ако цялата партида абстрактен експресионизъм беше превърната в лирика, посланието им щеше да стигне до хората и нямаше да са просто редица мацаници. Това е само едно очевидно просто решение от дузини.
Проблемът нямаше да е толкова сериозен, ако това не се беше превърнало в движение, което активно засмуква милиони фондове, които биха могли под други обстоятелства да бъдат вложени в адекватно извършено творчество. В бъдещето на артистите, които ни пращат в мечтани светове или ни гмуркат с главата напред в неизследваните дълбини на нашия собствен. Те така или ианче не се хвалят да са много опаричени.
Изкуството е създадено, за да бъде отражение на нашия свят и въображение. Работата на артиста е да види тези фини, но жизнени за душата нюанси в ежедневието си и достъпно да ги предаде на хората. В името на позитивна промяна в обществото - дали с цел предизвикването на ефектни преживявания или провокацията на духовен растеж. Следвайки от това, "артистите", които представих днес безспорно са фалически в природата си. Творят или с цел егоистична безхаберна вулгарност, или без отговорност към хората, чиито животи променят, или без връзка с останалия свят.
Автор: Симеон Николов-Монката
Фалос. Иначе казано - еректирал член. Древна гръцка дума, която прахолясва от години в речниците на лекари и археолози, днес намира ново значение. Ако изкуството е най-нежната, фина и въздействаща черта на човечеството, то днес от Sofia Live сме тук, за да хвърлим светлина върху едни от най-вулгарните, неуместни и загубени артисти, които въпреки всичко някак си са успели да еректират в обществото.
Нека започнем с модерен пример в наша близост. С музикалния си дебют "Луцифер и Буда", Сузанита, дъщерята на Орхан Мурад, беше чисто и просто смайваща. От невероятно фалшивите вокали, които някак си звучат като грешка в Windows, дори през няколкото слоеве auto tune. До безценните кадри на 14-годишна в оскъдно облекло, танцуваща на бивша мутра от Бургаската Филхармония, иначе казано East Coast Cash Crew. Бихме споделили този видео материал, напомнящ на филм на National Geographic с вас, но за добро или лошо Youtube свали културното наследство на Сузанита. Не, не заради оплаквания от ГДБОП, че е детско порно, а заради обвинения в плагиатство.
Излиза, че в клипа си Сузанита е поклащала всичко, с което може да се похвали една 14-годишна, на фона на музиката на сакрална молитвена песен от бахайската вяра. Като че ли имайки нужда от още артистична подкрепа, момичето написало песента в същата тоналност и мелодия като оригинала. На всичкото отгоре, дори не са се занимавали да направят свой запис а просто са използвали този на бахаите. В края на краищата единственото оригинално в песента на Сузанитка е текстът, който… говори за себе си. Цитирам: „Обладана ли ти се струвам? / Да от Луцифер и Буда! / Леле откачам - толко ми е яко! / Баса ви кърти, знам и мене майко, / ама нали знай живота - хайко, хайко.” - момиче, ако беше обладана от Буда, нямаше да сме тук в момента.
Все пак, тя е само дете; не е редно да я съдим по стандартите на възрастни професионалисти. От тази гледна точка клипът на Сузанита крещи: „3-ка за участие”.
Нека отвърнем поглед към световната сцена и да ви припомним за Е. Л. Джеймс. Говори ли ви нещо? Авторът на нелепо написаната еротична трилогия за жени на средна възраст: 50 Нюанса Сиво.
Преди 6 месеца излезе и вторият филм, посветен на поредицата. Всъщност, бестселърът е намерил своето начало като фен фикция на другата най-осмивана трилогия на 21 век: Здрач. Поредното доказателство, че математиката не се прилага лесно в живота и че минус и минус не правят плюс. Но не сме тук просто да говорим за креативно зле написаните метафори и неграмотната структура на някои изречения в оригиналния английски тираж.
Разбирате ли, писателите имат осезаемо влияние върху обществото, в което живеят. Имайки това влияние, тяхна задача е да поемат отговорност нещата, които пишат да не са простотии и да не са опасни за широката публика
За съжаление, яздейки вълната на трилогията, през 2015 излезе и първият филм, посветен на 50 Нюанса Сиво. Проблемът този път не е просто в ужасния рейтинг. Кратко след излизането на филма, в Куезон, Филипините, е починало 14-годишно момиче в опит да преиграе сцените от филма с гаджето си. В Сан Диего 46-годишният Луис Перез пресъздал фантазията в свое собствено „секс подземие”, заедно с прословутия писмен „договор за съгласие”. Без значение от желанията ѝ, младата Бритъни Килгор била подложена на редица сексуални измъчвания в къщата му и издъхнала. В Швеция 31-годишен мъж неволно убил гаджето си, след като я подложил на продължително душене и 123 удара с показалка за дъска.
Тъй като 50 Нюанса Сиво дори не се доближава до коректна репрезентация на садо-мазо практиката, дори полицията съветва против описаното в книгите. Имайки предвид зле написания на места текст и отзвука от него, Е. Л. Джеймс заслужава почетна номинация за най-лош писател на века.
За да затворим кръга, най-уместно е да завършим с изобразително изкуство. Робърт Раушенбърг е авторът на този великолепен шедьовър:
Какво? Не го ли виждате? Трите бели платна… Честно Раушенбърг не е най-крайният случай, защото има едноцветни картини, които се продават за десетки милиони. В тази посока - критиката е отправена по-скоро към движението на абстрактния експресионизъм; арт кликата, която наплясква мацаници от боя, които не значат нищо за никого и въпреки всичко се измъква като бандит.
Идеята на картината е, че тя всъщност показва нещо и това са сенките на хората, които я наблюдават. По тази логика обаче, която и да е равно изрисувана стена по света е произведение на изкуството, а родопските дружини строители са божиите ръце, разпръскващи красота и екзистенциален смисъл.
Но да, изкуството на Раушенбърг е концептуално, той ни дава само идеята, че бледата ти сянка, докато гледаш чисто бяло платно в художествената галерия, е изкуство. Неговата работа е да посочи един абстрактен феномен на нашия свят и да го изкара в полезрението, и вниманието ни. Знаете ли кой друг изкарва такива абстрактни феномени, но всъщност ги превръща в изкуство; при това такова, което значи нещо за хората? Всеки поет роден някога. Разбирате ли, ако цялата партида абстрактен експресионизъм беше превърната в лирика, посланието им щеше да стигне до хората и нямаше да са просто редица мацаници. Това е само едно очевидно просто решение от дузини.
Проблемът нямаше да е толкова сериозен, ако това не се беше превърнало в движение, което активно засмуква милиони фондове, които биха могли под други обстоятелства да бъдат вложени в адекватно извършено творчество. В бъдещето на артистите, които ни пращат в мечтани светове или ни гмуркат с главата напред в неизследваните дълбини на нашия собствен. Те така или ианче не се хвалят да са много опаричени.
Изкуството е създадено, за да бъде отражение на нашия свят и въображение. Работата на артиста е да види тези фини, но жизнени за душата нюанси в ежедневието си и достъпно да ги предаде на хората. В името на позитивна промяна в обществото - дали с цел предизвикването на ефектни преживявания или провокацията на духовен растеж. Следвайки от това, "артистите", които представих днес безспорно са фалически в природата си. Творят или с цел егоистична безхаберна вулгарност, или без отговорност към хората, чиито животи променят, или без връзка с останалия свят.
Автор: Симеон Николов-Монката
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители