Въпреки изискванията в стил средновековна инквизиция, между капките се промъкват няколко мадами, за които салатата видимо е само гарнитура. Героините в случая са шепа госпожици с талия, крака и дупе в повече, с които гордо си пробиват път между кльощавите си колежки. Дрехите на plus size моделите се катерят от 36 нагоре и стигат до доволно пищния 46-и. От средата на ХХ век те работят единствено за марките за по-пълни жени, но през 2006-а по тях наостриха уши и някои дизайнери от висшата мода. Първи повлякоха крак Джон Галиано и Жан Пол Готие, като поканиха за ревю Велвет Д'Амур и Кристъл Рен, после Марк Джейкъбс скокна с цяла линия за пухкавелки, а дори Миуча Прада и Louis Vuitton се престрашиха да вербуват Роузи Хънтингтън Уайли, Лара Стоун и Алесандра Амброзио, нищо че минават за заоблени на общия фон.
Велвет Д'Амур
Напоследък обаче тялото на Софи хич не е тази музика на сферите, която беше преди време. Фигурата й е значително по-фина и здравословна благодарение на суровоядството, за което тя самата разказва надълго и широко пред британския Daily Mail. Кристъл Рен
Историята й е вдъхновение за хиляди момичета и веднага я надушват в издателския бизнес, а госпожица Рен не ги разочарова - продажбата на биографията й Hungry удря седемцифрена печалба. Книгата ни убеждава колко е щастлива с истинското си тяло и как е победила болестта, но още тогава нещо ни замириса на гнило. Съмненията ни потвърдиха едни снимки от тази пролет (третата фотография най-горе) - въпреки историите за йога и здравословен живот, разбрахме, че анорексията трудно се лекува. Тара Лин
Звездата й изгря през 2010-а в януарския брой на списание V, посветено на добре оформените жени, фотосесията към темата обиколи нета от Ванкувър до Владивосток, а през март същата година Тара се приземи във френския Elle и се прочу като първия модел с плюс размер на корицата. Последно беше в италианския Vanity Fair през май 2012-а, а междувременно стана фронтална извивка на бельото за закръглени мадами Hips&Curves и линията BiB на H&M. Робин Лоули
За модния свят всички сме извън нормата - ако случайно се
окажем достатъчно високи, то със сигурност ще сме прекалено дебели. Прочутият
размер 0, в който се правят парцалките за ревюта, е наистина абсурдно малък и
отговаря на европейския 32 - т.е. дори няма да го видиш в магазините (най-малкият
обикновено е 36). Имай предвид, че в него трябва да се натъпче стандартната манекенка,
която е висока между 1.70 м и 1.92 м, тежи от 48 кг до 58 кг, талията й е
най-много 63 см, а обиколката на ханша - 89 см макс. Ето защо изобщо не се хващаме
на въдицата „естествено слаба", която ни пускат повечето модели.
Въпреки изискванията в стил средновековна инквизиция, между
капките се промъкват няколко мадами, за които салатата видимо е само гарнитура.
Героините в случая са шепа госпожици с талия, крака и дупе в повече, с които
гордо си пробиват път между кльощавите си колежки. Дрехите на plus size моделите се катерят от 36
нагоре и стигат до доволно пищния 46-и. От средата на ХХ век те работят единствено
за марките за по-пълни жени, но през 2006-а по тях наостриха уши и някои
дизайнери от висшата мода. Първи повлякоха крак Джон Галиано и Жан Пол Готие, като
поканиха за ревю Велвет Д'Амур и Кристъл Рен, после Марк Джейкъбс скокна с цяла
линия за пухкавелки, а дори Миуча Прада и Louis Vuitton се престрашиха да вербуват Роузи Хънтингтън Уайли, Лара Стоун и Алесандра Амброзио, нищо че минават за заоблени
на общия фон.
Велвет Д'Амур
Естествено веднага се намериха и зли въздържатели, за които напращелите сладурани хич не са образец за подражание - нали трябва да не забравяме световната епидемия от затлъстяване. Те обаче нека спят спокойно - образът на модела с ребра като дъска за пране все още и с пръст не можеш да го бутнеш. Красавиците с размер плюс се появяват по списанията само когато на редакторите им хрумва да посъветват пищните жени как да се обличат, пък и се съмняваме, че скоро лейбълите ще надуят тромпета на пухкавата кауза. Но докато чакаме, ето ти една селекция с любимките ни тежка категория.
Софи Дал
Внучка
на друг любимец - писателят Роалд Дал и е от първите, които отварят широко вратата за
нашите момичета. Намира я модната редакторка на Vogue, Tatler и Sunday Times Изабела Блоу, известна като
откривателя на Аликзандър Макуин. С нейна подкрепа Софи светкавично е
ангажирана за кампании на Alexаnder McQueen, Versace, Gap, а по-късно става и
лице на парфюма Opium на Yves Saint Laurent. Сладката Мис Дал е и журналист, пише
за цял куп издания (сред които Vogue,
Observer, Guardian), а през 2003-та излезе първата й книга - романтичният бестселър
The Man with the Dancing Eyes. Последваха я две
готварски - Miss Dahl's Voluptuous
Delights (2009) и From Season To
Season (2011); сценарист е и на поредицата за викторианската готвачка
Изабела Бийтън.
Напоследък обаче тялото на Софи хич не е тази музика на сферите, която беше
преди време. Фигурата й е значително по-фина и здравословна благодарение на суровоядството,
за което тя самата разказва надълго и широко пред британския Daily Mail.
Кристъл Рен
Тя е
първата, която влиза в ревютата, което си е огромна победа - докато за снимки
може да мине някоя ниска и не чак толкова кльощава мадама, при дефилетата няма
мърдане. За нас тя е в графата нормална, дори не твърде заоблена, но вече
обяснихме колко са специални в модните среди. Родена е в малкото градче
Клинтън, щата Мисисипи, и я откриват на 14, когато нейният агент поставя
условието да стопи една трета от килограмите си. Зверските диети водят до
анорексия, но тя я надвива и в крайна сметка успява да върне предишния си вид -
размер 42. После не се и опитва да влезе в рамките, което се оказва печеливша
стратегия - Кристъл превзема пазара за пищни модели и влиза в каталозите на Jean
Paul Gautier, Chanel, Dolce & Gabbana, Jimmy Choo и Dsquared.
Историята й е вдъхновение за хиляди момичета и веднага я
надушват в издателския бизнес, а госпожица Рен не ги разочарова - продажбата на
биографията й Hungry удря седемцифрена печалба. Книгата ни убеждава
колко е щастлива с истинското си тяло и как е победила болестта, но още тогава
нещо ни замириса на гнило. Съмненията ни потвърдиха едни снимки от тази пролет (третата фотография най-горе) - въпреки историите за йога и здравословен живот, разбрахме, че анорексията трудно
се лекува.
Тара Лин
Тара (и на първата снимка най-горе) отскоро
е перлата в короната на една от най-големите агенции - IMG, която представя
почти всички модели, за които се сещаш от раз: Жизел Бюндхен, Хайди Клум, Миранда
Кер, Лара Стоун и даже Синди Крофърд. От малкото подробности около личния й
живот изровихме, че е родена в Сиатъл (където живее и в момента), завършила е
лингвистика, бъбри перфектно на френски, арабски и малко испански, слуша
Рейдиохед и Смашинг Пъмпкинс, любимата й книга е Хамлет, а любимият мъж - наполовина венецуелец и собственик на
ресторант.
Звездата й изгря през 2010-а в януарския брой на списание V, посветено на добре оформените жени, фотосесията към темата обиколи нета от Ванкувър до Владивосток, а през март същата година
Тара се приземи във френския Elle и се
прочу като първия модел с плюс размер на корицата. Последно беше в италианския Vanity Fair през май 2012-а, а междувременно стана фронтална
извивка на бельото за закръглени мадами Hips&Curves и линията BiB на
H&M.
Робин Лоули
Робин (също и на втората снимка най-горе) е съвсем ново попълнение и доколкото виждаме от снимките, е от тези с „едър кокал" - нищо необикновено за амазонка, която стърчи над метър и деведесе и е звезда на баскетболния отбор в гимназията. Спортното минало на австралийката ясно личи по тялото й, но нейния готварски блог Robyn Lawley Eats направо ни удари в земята - явно Софи Дал си има последователка. Неотразимата Робин е била на корицата на италианския Vogue и френския Elle (заедно с Тара Лин), красила е Marie Clairе, a нейни фотосесии сме виждали още в Cosmopolitan, Dazed&Confused и Black. Без да е само за големи размери, през пролетта я оцени по достойнство и брандът за бельо и бански Calzedonia, който съвсем заслужено я взе за лице на каталога си.
Текст Виолета Керемидчиева