Който пее, зло не мисли

Въпросният хор си е чиста терапия и е част от пловдивския фестивал Град и публични пространства - записванията за участие вече започнаха, а поканата за недоволни от цялата страна важи до 10 юли (вторник). Споко, никой няма да те пита какъв точно ти е проблемът (личен, социален - няма значение) и дали можеш да пееш, защото и двамата главни в тази международна операция хич не разбират от музика, а всъщност са художници.

Става въпрос за финландците Оливер Кохта и Телерво Калейнен, на които преди няколко години им става ясно, че цялата тая енергия, която хвърляме в оплакване, може да се превърне в нещо смислено. Името идва от финландския израз "valituskuoro", който буквално се превежда „хор на оплакванията" и влиза в действие, когато един куп изтерзани души започнат да мрънкат заедно в синхрон. Идеята им е брилянтна - в случая все едно си отишъл на сеанс при психоаналитик, ама минус клиширания кожен диван и дебелата сметка на финала.

Eто какво се иска от нас - да обясним в кратко изречение какво ни терзае, след което да го пратим на info@openarts.info. После отиваме на три-четири репетиции в Пловдив, а на 21 или 22 септември излизаме на сцена заедно с останалите ентусиасти, за да си изпеем цялата мъка в парче, композирано специално за случая. Концертът е само един и е в рамките на пловдивската Нощ на музеите и галериите, но останалите подробности още не са ясни, затова следи за детайлите в сайта на Отворени изкуства  или на страницата им във фейсбук. Куратор на българското изпълнение е Вера Млечевска - редактор на онлайн изданието Blister и сянка зад куп добри изложби, а нотите по текста ще пише иранският композитор и художник Нима Гуше, който от години живее в Града на тепетата.

Но да се върнем към началото - още дебютният опит на Оливер Кохта и Телерво Калейнен е, меко казано, успешен. Събират първия отряд от доброволци през 2005-а в Бирмингам, записват изпълнението им и пускат видеото в нета, след което сдуханяци цял свят ги затрупват с личните си драми. Едва ли щеше да им се получи обаче, ако не се беше намесил местният музикант Майк Хърли - след няколко репетиции всички дружно пеят перфектно химна на бирмингамското недоволство, който днес е в списъка с Глобалните хитове на Би Би Си.

До момента двойката е направила над 70 подобни концерта и рейтингът им е скочил толкова, че не смогват от поръчки, затова тук са качили подробни инструкции как сам да си спретнеш подобен ансамбъл. В Хелзинки, Питсбърг, Аляска и Будапеща например действат постоянни хорове на оплакванията, но за световни шампиони в категорията се смятат унгарците.

Не знаем дали ще ти олекне, но се оказва, че и бирмингамските автобуси редовно закъсняват (особено сутрин) и че и там бирата нещо им идва скъпа. В центъра на Хелзинки пък строят поредния „шопинг ад", финландците чакат по шест месеца за зъболекар, а като им дойде редът, вече е твърде късо. А какво ги вълнува в Ерусалим, Чикаго, Токио и Милано например, чуй на този адрес.

Записванията за Хора на оплакванията са до 10 юли (вторник),
а за още инфо по въпроса -  проверявай редовно тук

Текст Милена Гелева

Въпросният хор си е чиста терапия и е част от пловдивския фестивал Град и публични пространства - записванията за участие вече започнаха, а поканата за недоволни от цялата страна важи до 10 юли (вторник). Споко, никой няма да те пита какъв точно ти е проблемът (личен, социален - няма значение) и дали можеш да пееш, защото и двамата главни в тази международна операция хич не разбират от музика, а всъщност са художници.

Става въпрос за финландците Оливер Кохта и Телерво Калейнен, на които преди няколко години им става ясно, че цялата тая енергия, която хвърляме в оплакване, може да се превърне в нещо смислено. Името идва от финландския израз "valituskuoro", който буквално се превежда „хор на оплакванията" и влиза в действие, когато един куп изтерзани души започнат да мрънкат заедно в синхрон. Идеята им е брилянтна - в случая все едно си отишъл на сеанс при психоаналитик, ама минус клиширания кожен диван и дебелата сметка на финала.

Eто какво се иска от нас - да обясним в кратко изречение какво ни терзае, след което да го пратим на info@openarts.info. После отиваме на три-четири репетиции в Пловдив, а на 21 или 22 септември излизаме на сцена заедно с останалите ентусиасти, за да си изпеем цялата мъка в парче, композирано специално за случая. Концертът е само един и е в рамките на пловдивската Нощ на музеите и галериите, но останалите подробности още не са ясни, затова следи за детайлите в сайта на Отворени изкуства  или на страницата им във фейсбук. Куратор на българското изпълнение е Вера Млечевска - редактор на онлайн изданието Blister и сянка зад куп добри изложби, а нотите по текста ще пише иранският композитор и художник Нима Гуше, който от години живее в Града на тепетата.

Но да се върнем към началото - още дебютният опит на Оливер Кохта и Телерво Калейнен е, меко казано, успешен. Събират първия отряд от доброволци през 2005-а в Бирмингам, записват изпълнението им и пускат видеото в нета, след което сдуханяци цял свят ги затрупват с личните си драми. Едва ли щеше да им се получи обаче, ако не се беше намесил местният музикант Майк Хърли - след няколко репетиции всички дружно пеят перфектно химна на бирмингамското недоволство, който днес е в списъка с Глобалните хитове на Би Би Си.

До момента двойката е направила над 70 подобни концерта и рейтингът им е скочил толкова, че не смогват от поръчки, затова тук са качили подробни инструкции как сам да си спретнеш подобен ансамбъл. В Хелзинки, Питсбърг, Аляска и Будапеща например действат постоянни хорове на оплакванията, но за световни шампиони в категорията се смятат унгарците.

Не знаем дали ще ти олекне, но се оказва, че и бирмингамските автобуси редовно закъсняват (особено сутрин) и че и там бирата нещо им идва скъпа. В центъра на Хелзинки пък строят поредния „шопинг ад", финландците чакат по шест месеца за зъболекар, а като им дойде редът, вече е твърде късо. А какво ги вълнува в Ерусалим, Чикаго, Токио и Милано например, чуй на този адрес.

Записванията за Хора на оплакванията са до 10 юли (вторник),
а за още инфо по въпроса -  проверявай редовно тук

Текст Милена Гелева

Гласували общо: 1 потребители