Много от тях са стилисти, диджеи, фотографи, дизайнeри - хора на изкуството. Не са от онези, които по светло имат сериозна професия, а през нощта са луди. Те са си луди през цялото време. Някои се обличат така и през деня, вече им е част от характера. Някои са пърформанс артисти и на тези партита правят доста изхакани изпълнения. Аз имам един любимец Скоти например и неговите пърформанси често са с повръщане на кръв (изкуствена - б. а.), други гълтат цели балони (от дългите тънки - б. а.)...
Те са по-скоро партита, които се правят в различни клубове, но самите партита се наричат клубове. Най-големите в момента са Circus, Shabba Dabba Da, Horse Meet Disco, Wearable Art. На тях може ли да влезем просто така, както сме си?
Не е нужно да сте покрити целите с грим и перуки, но не отивайте по анцуг, тениска и маратонки (смее се). Няма да ви пуснат. Ще трябва да направите мааалко усилие да сте интересни, дори и да сте по-цивилизовано и консервативно облечени.
Ооо, в Лондон я е имало винаги, векове назад. Понеже тук класовото деление е сериозно и си носи своите дрескодове, „dressing up" - не знам на български как може да се нарече (и ние не знаем - б. а.) - започва като опит на работническата класа да се преобрази и приобщи към по-високите слоеве, най-често по светски партита. За днешните Club Kids обаче ексцентричността не е средство, а цел. Да не кажа Целта на живота. Ти как се обличаш петък вечер в Лондон?
Моята слабост са екстравагантните очила и шапки, даже и за довечера съм си подготвил една. Иначе като цяло съм в денди стил, да кажем - нещо официално от 50-те, смесени с цветове от 80-те, и нещо, което е по-съвременно, примерно тениски, обаче нарязани. Не използвам грим. Колко пъти седмично си навън?
Вече не чак толкова много. Но десет години всеки уикенд се излизаше задължително. Имал съм маратони, които започват в петък и се прибирам в понеделник.
Няма такъв случай. За този външен вид хвърляш толкова много работа, че след това излизаш и нямаш търпение камерите да дойдат при теб (смее се). Ето този (десният на снимката по-горе) например е дизайнер на аксесоари. Той два дни преди партито сяда, избира различни платове, прекроява стари дрехи, зашива три-четири различни десена. После и перука боядисваш, лицето си правиш... ... и се качваш в колата внимателно, да не се повредиш?
О, не, в повечето случаи те нямат пари за кола! Возят се в автобуса. Има някои, които примерно ще си вземат перуката и герданите в чанта, но други, като Даниел Лизмор (левият на снимката по-долу) - един от най-големите дресъри в Лондон, си пътуват така. Но той е висок два метра, пълен е и, общо взето, хората не изпитват голяма нужда да го доближават. Пък и в Англия, дори да се случи да ти подвикнат, никой няма да ти посегне. Особено ако си Даниел Лизмор (смее се).
Защото някои не ги познавам и не съм сигурен, че няма да имат проблеми, ако им напиша имената. Родителите на мой приятел се отрекоха от него, защото не бяха доволни, че се гримираше. Помислих си, че може да се случи и с други. Има ли, така да се каже, пенсионирани New Club Kids?
Да, има и такива, на които им омръзва. В повeчето случаи започват докато са още студенти и изпитват нужда да извадят на показ креативността си. И самите те стават поле за тази изява. В един момент обаче започват работа. Например Даниел Лизмор наскоро се съюзи с добър свой приятел и направиха модна линия - казва се Sorapol и сигурно скоро ще чуем за нея. Намериш ли си веднъж терена за изява, вече не си толкова отчаян да го правиш върху себе си. Това значи ли, че движението като цяло също затихва?
Да, кулминацията беше между 2008-а и 2010-а. А фактът, че Лейди Гага и Ники Минаж експлоатираха тази сцена и я инфилтрираха в мейнстрийма по някакъв начин допринесе за нейното свиване. Първо, дресърите не са окей това, което правят да бъде използвано по комерсиален начин, второ - Лейди Гага не е тяхната музика. И трето, повечето от хората, които направиха възраждането, пораснаха. Представянето на книгата New Club Kids на Огнян Йорданов e довечера (25 септември) в клуб Culture Beat от 19:00. Ще пускат диджеите Литъл Джордж и Тони Буугс,
а зад бара ще се бъркат коктейли по лондонски рецепти Текст Елена Друмева / Фотография Огнян Йорданов и Васил Танев
Добре де, това беше отвратително подвеждащо. New Club Kids не е име на група, а ъндърграунд движение на една особена лондонска порода парти зверове, при които понятието „вечерен грим" достига скандални висоти, на главите им крещят перуки или гигантски маски, а плюшените играчки са нещо, което обличаш. Иначе хлапетата танцуват на електро хаус и като цяло купоните им не са кой знае колко по-шокиращи от тези на редови граждани като нас.
В софийския Culture Beat към 19:00 днес (25 септември) ще се приземи точно един от тях, но пък той десет години ги е снимал от глава до пети и ни носи дебелата си триста страници едноименна книга (New Club Kids, изд. Prestel, 2011) плюс колкото си поискаш лични истории. Името му е Огнян Йорданов - закърмен в легендарния варненски клуб Comics и отпрашил към Лондон през 2001-ва, когато „клубната сцена малко по малко се сви, чалгата започна да залива и аз трябваше някак да се избавя от тази ситуация". В последвалото десетилетие Огнян живее в Сохо, пробива във Victoria Albert Museum с участие в групова изложба, снима за списания като Dazed & Confused, Bond, Pop, What!? и други, а напоследък се е забил в модни филми, последният от които дебютира на Лондонската седмица на модата.
Възнамерявaхме да ти разкажем надълго и широко как първото поколение Club Kids се ражда, отегчено от пънка в Ню Йорк през 80-те, и как се отприщва втората вълна в Лондон в началото на 00-те - дали покрай филма Party Monsters, дали покрай мюзикъла Табу на Бой Джордж, който пуска духа от бутилката с нови сили... но всичко това го пише в Wikipedia. Оги поддържа и специален блог по въпроса, а той самият един път ни е паднал на диктофона, така че минаваме по същество.
Какви са New Club Kids през деня?
Много от тях са
стилисти, диджеи, фотографи, дизайнeри - хора на изкуството. Не са от онези, които по светло имат
сериозна професия, а през нощта са луди. Те са си луди през цялото време. Някои
се обличат така и през деня, вече им е част от характера. Някои са пърформанс
артисти и на тези партита правят доста изхакани изпълнения. Аз имам един
любимец Скоти например и неговите пърформанси често са с повръщане на кръв (изкуствена - б. а.), други гълтат цели
балони (от дългите тънки - б. а.)...
В кои клубове да ги търсим?
Те са по-скоро
партита, които се правят в различни клубове, но самите партита се наричат
клубове. Най-големите в момента са Circus, Shabba Dabba Da, Horse Meet
Disco, Wearable Art.
На тях може ли да влезем просто така,
както сме си?
Не е нужно да сте
покрити целите с грим и перуки, но не отивайте по анцуг, тениска и маратонки (смее се). Няма да ви пуснат. Ще трябва
да направите мааалко усилие да сте интересни, дори и да сте по-цивилизовано и
консервативно облечени.
Откъде въобще се взима тази страст по
ексцентричността?
Ооо, в Лондон я е имало винаги, векове назад. Понеже тук класовото
деление е сериозно и си носи своите дрескодове, „dressing up" - не знам на български как може да се
нарече (и ние не знаем - б. а.) -
започва като опит на работническата класа да се преобрази и приобщи към
по-високите слоеве, най-често по светски партита. За днешните Club
Kids обаче ексцентричността
не е средство, а цел. Да не кажа Целта на живота.
Ти как се обличаш петък вечер в Лондон?
Моята слабост
са екстравагантните очила и шапки, даже и за довечера съм си подготвил една. Иначе
като цяло съм в денди стил, да кажем - нещо официално от 50-те, смесени с
цветове от 80-те, и нещо, което е по-съвременно, примерно тениски, обаче
нарязани. Не използвам грим.
Колко пъти седмично си навън?
Вече не чак
толкова много. Но десет години всеки уикенд се излизаше задължително. Имал съм
маратони, които започват в петък и се прибирам в понеделник.
Някой отказвал ли ти е да го снимаш?
Няма такъв
случай. За този външен вид хвърляш толкова много работа, че след това излизаш и нямаш търпение
камерите да дойдат при теб (смее се). Ето
този (десният на снимката по-горе) например
е дизайнер на аксесоари. Той два дни преди партито сяда, избира различни
платове, прекроява стари дрехи, зашива три-четири различни десена. После и
перука боядисваш, лицето си правиш...
... и се качваш в колата внимателно, да
не се повредиш?
О, не, в повечето
случаи те нямат пари за кола! Возят се в автобуса. Има някои, които примерно ще
си вземат перуката и герданите в чанта, но други, като Даниел Лизмор (левият на снимката по-долу) - един от най-големите дресъри в Лондон, си пътуват
така. Но той е висок два метра, пълен е и, общо взето, хората не изпитват
голяма нужда да го доближават. Пък и в Англия, дори да се случи да ти
подвикнат, никой няма да ти посегне. Особено ако си Даниел Лизмор (смее се).
Защо в книгата всички са анонимни?
Защото някои не
ги познавам и не съм сигурен, че няма да имат проблеми, ако им напиша
имената. Родителите на мой приятел се отрекоха от него, защото не бяха
доволни, че се гримираше. Помислих си, че може да се случи и с други.
Има ли, така да се каже, пенсионирани New Club Kids?
Да, има и
такива, на които им омръзва. В повeчето случаи започват докато са още студенти и изпитват нужда
да извадят на показ креативността си. И самите те стават
поле за тази изява. В един момент обаче започват работа. Например Даниел
Лизмор наскоро се съюзи с добър
свой приятел и направиха модна линия - казва се Sorapol и сигурно скоро ще чуем за нея. Намериш
ли си веднъж терена за изява, вече не си толкова отчаян да го правиш върху себе
си.
Това значи ли, че движението като цяло
също затихва?
Да,
кулминацията беше между 2008-а и 2010-а. А фактът, че Лейди Гага и Ники Минаж
експлоатираха тази сцена и я инфилтрираха в мейнстрийма по някакъв начин
допринесе за нейното свиване. Първо, дресърите не са окей това, което
правят да бъде използвано по комерсиален начин, второ - Лейди Гага не е тяхната
музика. И трето, повечето от хората, които направиха възраждането, пораснаха.
Представянето на книгата New Club Kids на
Огнян Йорданов e довечера (25 септември) в клуб Culture Beat от 19:00. Ще пускат диджеите Литъл
Джордж и Тони Буугс,
а зад бара ще се бъркат коктейли по лондонски рецепти
Текст Елена Друмева / Фотография Огнян Йорданов и Васил Танев