Луис Рамон Марин (1884-1944) се смята за един от първите фотографи на Испания, въпреки че по професия е селскостопански инженер и взима диплома едва на 15. От 1908-а се занимава единствено с фотожурналистика, като публикува по 1000 снимки годишно само във вестник Informaciones, отделно сътрудничи на разни списания. В първите му работи се мяркат испански благородници, боксьори, актриси и авантюристи, но по-късно фокусът се измества към Гражданската война. След края на сраженията Луис Рамон казва адиос на кариерата си като репортер и се връща в Министерство на земеделието, където от време на време вади фотоапарата, за да щракне някой чифлик или най-близките около семейството си.
Помните ли баща си?
Била съм само на две, когато той е починал. Познавам го единствено от неговите фотографии.
Това е доста тъжно. Вас самата има ли ви на тях?
Разбира се, но точно тези не показвам по изложби (усмихва се).
Пазите ги добре значи?
Да, всяка една е подредена в албум и надписана с точната дата. Изглеждат като ням филм за моя живот.
Това са последните му снимки, така ли?
Да, както и известно количество кадри, правени за Министерство на земеделието. След края на войната баща ми не се е занимавал с фотожурналистика и е обръщал повече внимание на мен и майка ми.
Защо е престанал да снима?
По-скоро заради здравето си, отколкото поради някакви политически причини. С години е имал проблеми със стомаха и в крайна сметка си отива след неуспешна операция през 1944-а.
А вие защо не щракате?
(вдига ръце и се смее) Ооо, снимам, но само като любител. Никога няма да стана професионалист, вече е твърде късно.
Не прихванахте ли нещо от баща си?
От него взех другата му професия - аз също работех за министерството, но като лаборант.
Като гледате фотографиите му, какъв човек е бил според вас?
Авантюрист.
Защо?
Доста си е падал по новите неща и изобретения (води ни до една от снимките) - ето го тук, пред този самолет. Доколкото знам, бил е луд по авиацията и даже е висял по крилата на машините само и само да хване добър кадър от въздуха.
Други негови лудости?
Баща ми е бил твърде активен човек, карал е кола и мотор, което за онова време си е форма на лудост.
Подозирате ли го в нещо?
(смее се) Да! Сигурна съм, че е започнал да снима само защото фотографията е била най-горещата новост. Изложбата на Луис Рамон Марин Репортажи от миналото 1908-1940 е от 12 май до 24 юни в Институт Сервантес на ул. „Съборна" 1
Става въпрос за чудовищен личен архив от над 18 000
негатива, голяма част на стъклени плаки, и 1400 стереоскопични диапозитива. До
1996-а цялото това чудо е съхранявано в някакви складове, докато сеньора Лусия
не го вади оттам и заедно с фондация Пабло Иглесиас не подбира най-внушителните
кадри за изложбата тук.
Луис Рамон Марин (1884-1944) се смята за един от първите
фотографи на Испания, въпреки че по професия е селскостопански инженер и взима
диплома едва на 15. От 1908-а се занимава единствено с фотожурналистика, като
публикува по 1000 снимки годишно само във вестник Informaciones,
отделно сътрудничи на разни списания. В първите му работи се мяркат испански
благородници, боксьори, актриси и авантюристи, но по-късно фокусът се измества
към Гражданската война. След края на сраженията Луис Рамон казва адиос на
кариерата си като репортер и се връща в Министерство на земеделието, където от
време на време вади фотоапарата, за да щракне някой чифлик или най-близките около
семейството си.
Помните ли баща си?
Била съм само на две, когато той е починал. Познавам го единствено
от неговите фотографии.
Това е доста тъжно. Вас
самата има ли ви на тях?
Разбира се, но точно тези не показвам по изложби (усмихва се).
Пазите ги добре значи?
Да, всяка една е подредена в албум и надписана с точната дата.
Изглеждат като ням филм за моя живот.
Това са последните му снимки, така ли?
Да, както и известно количество кадри, правени за Министерство
на земеделието. След края на войната баща ми не се е занимавал с
фотожурналистика и е обръщал повече внимание на мен и майка ми.
Защо е престанал да
снима?
По-скоро заради здравето си, отколкото поради някакви
политически причини. С години е имал проблеми със стомаха и в крайна сметка си
отива след неуспешна операция през 1944-а.
А вие защо не щракате?
(вдига ръце и се смее) Ооо, снимам, но само като любител. Никога няма да стана професионалист, вече е твърде
късно.
Не прихванахте ли нещо
от баща си?
От него взех другата му професия - аз също работех за министерството,
но като лаборант.
Като гледате фотографиите му, какъв човек е бил според вас?
Авантюрист.
Защо?
Доста си е падал по новите неща и изобретения (води ни до една от снимките) - ето го тук,
пред този самолет. Доколкото знам, бил е луд по авиацията и даже е висял по
крилата на машините само и само да хване добър кадър от въздуха.
Други негови лудости?
Баща ми е бил твърде активен човек, карал е кола и мотор,
което за онова време си е форма на лудост.
Подозирате ли го в
нещо?
(смее се) Да!
Сигурна съм, че е започнал да снима само защото фотографията е била най-горещата
новост.
Изложбата на Луис Рамон Марин Репортажи от миналото 1908-1940 е от 12 май до 24 юни в Институт Сервантес на ул. „Съборна" 1
Фотография Васил Танев