Пътуването с градския транспорт е нещо съвсем нормално за една голяма част от софиянците. А и разбираемо - с него придвижването действително е по-лесно, особено когато се отнася до метрото и трамваите. В бързината обаче човек понякога или забравя да си купи билет, или да зареди карта си и именно в тези моменти, отнякъде магически изниква някой и друг контрольор. Те може и да не бъдат забелязани веднага, но за човека без билет думите "Карти и билети за проверка" винаги се дочуват, независимо откъде идват. В този момент през главата на нередовния пътник минават какви ли не мисли свързани с бягство, но тъй като той се оказва притиснат от контрольорите двустранно, а спирката по закона на Мърфи е доста далеч, за да избяга - изходът е един - подкосяване на краката в резултат на неистов срам и молитви за това, някой познат да не види сцената, която предстои да се разиграе.
Нещата с пазаруването стоят по следния начин: отиваш за хляб, прибираш се с масло, яйца, мляко, кюфтета и още три-четири неща, които и ти не си сигурен защо точно си купил, а в крайна сметка дори не си взел хляба. И така понякога човек така се отплесва в пазаруването, че забравя, че в портмонето си няма достатъчно ресурси, за да може фактически да закупи всичко. Съответно на касата последва изчервяване, недоумение как се е стигнало до това положение и разбира се срамно връщане на покупки, за които чак в компанията на касиерката е направено прозрението, че всъщност не са толкова необходими. Aко пък имате късмета някой съсед да се намира зад вас на опашката, той може и да ви съжали и да ви услужи с пари, защото дори и в рекламите да твърдят обратното - съседите са по-добрият вариант от бърз кредит. Да помахаш на непознат, защото си се припознал
Да поздравиш някой, който познаваш е проява на добри обноски и в това няма нищо нередно, но да помахаш на човек, който си сбъркал с някой, несъмнено е един от най-неловките моменти. Понякога се случва от недовиждане, а друг път е резултат от лоши физиономистки качества. Независимо каква е причината за припознаването обаче, човек винаги се чувства неудобно в резултат на него и просто се преструва, че е помахал на някой друг или че не е направил движението с цел поздрав. Да, наистина човека може да си помисли, че пред него стои откачалка, която маха в небитието, но така или иначе и в двата случая ситуацията е пропита с психопатщина и няма особено значение. Да тръгнеш да прегръщаш някой, а той да подаде ръка
Близостта е доста относителна и дори и да смятаме някой човек за близък, понякога се оказва, че не е взаимно. Това се осъзнава най-лесно в един доста прост и още толкова неловък момент - когато се срещнеш с някого и тръгнеш с прегръдка към него, а тя бъде порязана от стърчаща за ръкостискане ръка. Това разбира се може да бъде отдадено и на факта, че някои хора просто не са привърженици на прегръдките, но каквато и да е причината - щетата е нанесена, а единствения изход от ситуацията е да се престорите, че гърбът ви боли и се разтягате. Ако не се сетите на момента за изключително болезнената болка, която изпитвате в плешките си, няма проблем - изразете любовта си към другия човек с прегръдка или пък му счупете гръдния кош с нея, изборът е ваш.
Колко пъти сте изпитвали затруднения при намирането на някакъв продукт в магазина? Със сигурност не можете да си спомните бройката, защото се случва доста често. А към кого се обръщате, когато очевидно не можете да се ориентирате сами в морето от стоки, в което плувате? Разбира се, че към персонала на магазина. Въпросът обаче е там, че не всички хора, носещи облекло в същия цвят като този на служителите, задължително е такъв. А да заговориш случаен човек с някой доста специфичен въпрос относно перилните препарати например може да е доста засрамващо. От тази ситуация няма пряк изход или адекватно оправдание, защото е повече от ясно, че сте объркали човека. Е, в крайна сметка грешката е негова - да не се е обличал с толкова отличителни дрехи. Автор: Лиляна Гелев Тук има едно интервю с храна... да, с храна!
В София ежедневието е забързано, наситено е с доста напрежение, забавни случки, както и не толкова приповдигащи духа такива. Наред с всичко това обаче, не липсват и сконфузни ситуации. По този повод сме подготвили една класация на петте най-неловки момента, които със сигурност всеки от вас е трябвало да преживее. А ето ги и тях:
Да се качи контролата и да нямаш билет
Пътуването с градския транспорт е нещо съвсем нормално за една голяма част от софиянците. А и разбираемо - с него придвижването действително е по-лесно, особено когато се отнася до метрото и трамваите. В бързината обаче човек понякога или забравя да си купи билет, или да зареди карта си и именно в тези моменти, отнякъде магически изниква някой и друг контрольор. Те може и да не бъдат забелязани веднага, но за човека без билет думите "Карти и билети за проверка" винаги се дочуват, независимо откъде идват. В този момент през главата на нередовния пътник минават какви ли не мисли свързани с бягство, но тъй като той се оказва притиснат от контрольорите двустранно, а спирката по закона на Мърфи е доста далеч, за да избяга - изходът е един - подкосяване на краката в резултат на неистов срам и молитви за това, някой познат да не види сцената, която предстои да се разиграе.
Да не ти стигнат парите в магазина
Нещата с пазаруването стоят по следния начин: отиваш за хляб, прибираш се с масло, яйца, мляко, кюфтета и още три-четири неща, които и ти не си сигурен защо точно си купил, а в крайна сметка дори не си взел хляба. И така понякога човек така се отплесва в пазаруването, че забравя, че в портмонето си няма достатъчно ресурси, за да може фактически да закупи всичко. Съответно на касата последва изчервяване, недоумение как се е стигнало до това положение и разбира се срамно връщане на покупки, за които чак в компанията на касиерката е направено прозрението, че всъщност не са толкова необходими. Aко пък имате късмета някой съсед да се намира зад вас на опашката, той може и да ви съжали и да ви услужи с пари, защото дори и в рекламите да твърдят обратното - съседите са по-добрият вариант от бърз кредит.
Да помахаш на непознат, защото си се припознал
Да поздравиш някой, който познаваш е проява на добри обноски и в това няма нищо нередно, но да помахаш на човек, който си сбъркал с някой, несъмнено е един от най-неловките моменти. Понякога се случва от недовиждане, а друг път е резултат от лоши физиономистки качества. Независимо каква е причината за припознаването обаче, човек винаги се чувства неудобно в резултат на него и просто се преструва, че е помахал на някой друг или че не е направил движението с цел поздрав. Да, наистина човека може да си помисли, че пред него стои откачалка, която маха в небитието, но така или иначе и в двата случая ситуацията е пропита с психопатщина и няма особено значение.
Да тръгнеш да прегръщаш някой, а той да подаде ръка
Близостта е доста относителна и дори и да смятаме някой човек за близък, понякога се оказва, че не е взаимно. Това се осъзнава най-лесно в един доста прост и още толкова неловък момент - когато се срещнеш с някого и тръгнеш с прегръдка към него, а тя бъде порязана от стърчаща за ръкостискане ръка. Това разбира се може да бъде отдадено и на факта, че някои хора просто не са привърженици на прегръдките, но каквато и да е причината - щетата е нанесена, а единствения изход от ситуацията е да се престорите, че гърбът ви боли и се разтягате. Ако не се сетите на момента за изключително болезнената болка, която изпитвате в плешките си, няма проблем - изразете любовта си към другия човек с прегръдка или пък му счупете гръдния кош с нея, изборът е ваш.
Да сбъркаш някой случаен човек с персонала на магазина
Колко пъти сте изпитвали затруднения при намирането на някакъв продукт в магазина? Със сигурност не можете да си спомните бройката, защото се случва доста често. А към кого се обръщате, когато очевидно не можете да се ориентирате сами в морето от стоки, в което плувате? Разбира се, че към персонала на магазина. Въпросът обаче е там, че не всички хора, носещи облекло в същия цвят като този на служителите, задължително е такъв. А да заговориш случаен човек с някой доста специфичен въпрос относно перилните препарати например може да е доста засрамващо. От тази ситуация няма пряк изход или адекватно оправдание, защото е повече от ясно, че сте объркали човека. Е, в крайна сметка грешката е негова - да не се е обличал с толкова отличителни дрехи.
Автор: Лиляна Гелев
Тук има едно интервю с храна... да, с храна!