Поздрави от Атина

Ето ме, ама не мога да помахам, щото тук ръцете все са заети с нещо - щипки за скара, борд или плажна топка. Край Ксанти, Гърция е просто грях да правиш нещо друго, признавам. Грях е дори да се излежаваш до десет сутринта. Мястото е на един резервоар разстояние (стига да сте от южната част на България) и е за тези, които  търсят спокойствие от блъсканицата и не са забравили „ония спокойни залези, от миналата година".

Това бих ви написал преди няколко дни. Само ако не бяхме си казали опасното „защо пък не" и не бяхме отпрашили по на юг. Така го докарахме до Атина. Южната столица ни посрещна както и първия път - топла и бяла в пряк и преносен смисъл. Няма да споменавам думата криза, щото тя е и състояние на духа на масите, а тук това трудно се забелязва. Няма да се впускам и в описания, щото тях ги има в интернет гидовете.

Ще спомена обаче трудното, но пък вълнуващо шофиране из града и стотиците моторчета, които се движат на сантиметри от теб, без дори да ти одраскат боята. Ще спомена няколкото дни в обикаляне на централните улици, които все крият малки изненади и могат да те изморят така, както не би могъл и футболен мач.

Има ги и традиционните ресторантчета, с настанители, добра комбинация между сервитьор и тарикат, които те посрещат по дрехите и изпращат по бакшиша. Изумяват ни стилът и размерът на бар, където сами приготвят ликьорите си, които подредени стигат до тавана на 5-метровото помещение.

Запазената марка Акрополът е винаги на разположение. Поне до осем вечерта, когато катинарите на музеи и хилядолетни останки щракват и е ред на нощните светлини да омаят туристите и тамошните столичани. А нощна Атина е по-гореща и от деня.

На пръв поглед на глава от населението се пада поне по една таверна, клуб или кафене. Тъй че тези, които искат от всичко по много просто удрят десетката. Тълпи от хора, светлини и музика. Заливат те от всяка посока, сякаш всички древногръцки богове са полудели.

Така след няколко дни, пълни с по-горно описаното, плюс няколкостотин снимки, Атина си остава от онези местенца, оставящи сладки спомени, и към които все ти се иска да се върнеш поне веднъж запоследно.

Поздрави,
Желязко

Пусни една картичка и ти - на editorial@sofialive.bg.
Правописът на авторите се запазва

Ето ме, ама не мога да помахам, щото тук ръцете все са заети с нещо - щипки за скара, борд или плажна топка. Край Ксанти, Гърция е просто грях да правиш нещо друго, признавам. Грях е дори да се излежаваш до десет сутринта. Мястото е на един резервоар разстояние (стига да сте от южната част на България) и е за тези, които  търсят спокойствие от блъсканицата и не са забравили „ония спокойни залези, от миналата година".

Това бих ви написал преди няколко дни. Само ако не бяхме си казали опасното „защо пък не" и не бяхме отпрашили по на юг. Така го докарахме до Атина. Южната столица ни посрещна както и първия път - топла и бяла в пряк и преносен смисъл. Няма да споменавам думата криза, щото тя е и състояние на духа на масите, а тук това трудно се забелязва. Няма да се впускам и в описания, щото тях ги има в интернет гидовете.

Ще спомена обаче трудното, но пък вълнуващо шофиране из града и стотиците моторчета, които се движат на сантиметри от теб, без дори да ти одраскат боята. Ще спомена няколкото дни в обикаляне на централните улици, които все крият малки изненади и могат да те изморят така, както не би могъл и футболен мач.

Има ги и традиционните ресторантчета, с настанители, добра комбинация между сервитьор и тарикат, които те посрещат по дрехите и изпращат по бакшиша. Изумяват ни стилът и размерът на бар, където сами приготвят ликьорите си, които подредени стигат до тавана на 5-метровото помещение.

Запазената марка Акрополът е винаги на разположение. Поне до осем вечерта, когато катинарите на музеи и хилядолетни останки щракват и е ред на нощните светлини да омаят туристите и тамошните столичани. А нощна Атина е по-гореща и от деня.

На пръв поглед на глава от населението се пада поне по една таверна, клуб или кафене. Тъй че тези, които искат от всичко по много просто удрят десетката. Тълпи от хора, светлини и музика. Заливат те от всяка посока, сякаш всички древногръцки богове са полудели.

Така след няколко дни, пълни с по-горно описаното, плюс няколкостотин снимки, Атина си остава от онези местенца, оставящи сладки спомени, и към които все ти се иска да се върнеш поне веднъж запоследно.

Поздрави,
Желязко

Пусни една картичка и ти - на editorial@sofialive.bg.
Правописът на авторите се запазва

Гласували общо: 1 потребители