Поздрави от САЩ

Тук наистина е като на кино! Решихме да обиколим целите Съединени щати - от източното до западното крайбрежие, за да проверим дали това, което показва Холивуд, е вярно. Оказа се, че небостъргачите са по-големи, Бевърли Хилс е по-бляскав, а ченгетата са безкомпромисно строги.

Има обаче неочакван бонус, за който екшън филмите не подготвят - хората навсякъде са адски усмихнати и услужливи. Даже в забързания Ню Йорк сами спират и те упътват, ако усетят, че си се загубил. Градът действително е  „изчистен" от престъпност и единственото, което притеснява е сякаш безразборното струпване на огромни сгради. Надвисналите небостъргачи правят известния площад „Таймс Скуеър" (на първата снимка най-горе) да изглежда като бездънен, осветен от неонови реклами каньон.

На грандиозността на Ню Йорк съперничи единствено Чикаго. Тук небостъргачите са дори по-високи, но са архитектурно по-красиви и не са скупчени заедно. Градът „диша" защото е и по-зелен. Само на десет минути пеша от центъра попадате на стотици закотвени яхти на езерото Мичиган и ако загърбите високите сгради имате чувството, че сте на тропически остров.

Чикаго е врата към западните американски щати. Оттук до Калифорния са три дни здраво каране с кола. Минава се през каубойски земи и необятни пустини с безброй оттенъци в жълто-кафяво. Забриски пойнт в Долината на смъртта е нереален като традиционна индианска пясъчна картина, нарисувана от художник от племето Навахо. Не може да се съзерцава дълго - температурата тук е около 40 градуса.

В пустинята на Невада не е толкова горещо, но пък полицаите изскачат от нищото, сякаш са телепортирани от Стар Трек. За превишена скорост, и защото не спряхме веднага, ни изнесоха шоу с всички екстри. Три коли с лампи, две заредени помпи, пистолет и мегафон с театралното: „Дръжте си ръцете, така че да ги виждаме!"  Приятелят ми, който караше - на колене, с щракнати белезници отзад. Пуснаха ни, даже без глоба. Пожелаха и „приятно прекарване в Америка". Не посмях да снимам.

От големите градове разочарова само Сан Франсиско. Не само защото старите хипита в квартала Хайт Ашбъри вече не пият, ядат само еко-храни и се разхождат с iPad-и. Градът стряска с огромния брой просяци и съвсем луди хора, които плъзват след девет вечерта. През деня обаче блести с добро настроение, накачулени с туристи весели въжени трамваи по стръмните улици и известния червен мост „Голден гейт".

Но най-впечатляващото в Америка е извън мегаполисите.

Ниагарският водопад, който е на границата с Канада, отначало изглежда по-малък от очакваното - докато човек не мине с корабче покрай грохотната стена от вода, която се разбива в бездната.

Най-разтърсващ е Големият каньон в Аризона. Библейски по мащаб и усещане, смазващ с размери и красота, по-хубав отколкото на кино!

Поздрави,
Андрей

Пусни една картичка и ти – на editorial@sofialive.bg.
Правописът на авторите се запазва

Тук наистина е като на кино! Решихме да обиколим целите Съединени щати - от източното до западното крайбрежие, за да проверим дали това, което показва Холивуд, е вярно. Оказа се, че небостъргачите са по-големи, Бевърли Хилс е по-бляскав, а ченгетата са безкомпромисно строги.

Има обаче неочакван бонус, за който екшън филмите не подготвят - хората навсякъде са адски усмихнати и услужливи. Даже в забързания Ню Йорк сами спират и те упътват, ако усетят, че си се загубил. Градът действително е  „изчистен" от престъпност и единственото, което притеснява е сякаш безразборното струпване на огромни сгради. Надвисналите небостъргачи правят известния площад „Таймс Скуеър" (на първата снимка най-горе) да изглежда като бездънен, осветен от неонови реклами каньон.

На грандиозността на Ню Йорк съперничи единствено Чикаго. Тук небостъргачите са дори по-високи, но са архитектурно по-красиви и не са скупчени заедно. Градът „диша" защото е и по-зелен. Само на десет минути пеша от центъра попадате на стотици закотвени яхти на езерото Мичиган и ако загърбите високите сгради имате чувството, че сте на тропически остров.

Чикаго е врата към западните американски щати. Оттук до Калифорния са три дни здраво каране с кола. Минава се през каубойски земи и необятни пустини с безброй оттенъци в жълто-кафяво. Забриски пойнт в Долината на смъртта е нереален като традиционна индианска пясъчна картина, нарисувана от художник от племето Навахо. Не може да се съзерцава дълго - температурата тук е около 40 градуса.

В пустинята на Невада не е толкова горещо, но пък полицаите изскачат от нищото, сякаш са телепортирани от Стар Трек. За превишена скорост, и защото не спряхме веднага, ни изнесоха шоу с всички екстри. Три коли с лампи, две заредени помпи, пистолет и мегафон с театралното: „Дръжте си ръцете, така че да ги виждаме!"  Приятелят ми, който караше - на колене, с щракнати белезници отзад. Пуснаха ни, даже без глоба. Пожелаха и „приятно прекарване в Америка". Не посмях да снимам.

От големите градове разочарова само Сан Франсиско. Не само защото старите хипита в квартала Хайт Ашбъри вече не пият, ядат само еко-храни и се разхождат с iPad-и. Градът стряска с огромния брой просяци и съвсем луди хора, които плъзват след девет вечерта. През деня обаче блести с добро настроение, накачулени с туристи весели въжени трамваи по стръмните улици и известния червен мост „Голден гейт".

Но най-впечатляващото в Америка е извън мегаполисите.

Ниагарският водопад, който е на границата с Канада, отначало изглежда по-малък от очакваното - докато човек не мине с корабче покрай грохотната стена от вода, която се разбива в бездната.

Най-разтърсващ е Големият каньон в Аризона. Библейски по мащаб и усещане, смазващ с размери и красота, по-хубав отколкото на кино!

Поздрави,
Андрей

Пусни една картичка и ти – на editorial@sofialive.bg.
Правописът на авторите се запазва

Гласували общо: 1 потребители