Влюбих се в различността и далечната перфектност.
В спокойствието и приказността на улиците.
В дебелите пуловери и пастелните им цветове.
В нереално красивите хора.
В рижите бради и русите коси.
В коледната джаз музика.
В претенциозното време.
В бриковите сгради.
В канелените сладки и аромата на пекарна.
В близостта с Дания.
В дървения стил.
В колелата. Всичко.
Вятърът. Когато слязох от самолета, веднага усетих вятъра. Студен и силен. Мощен и различен. Такъв, какъвто не го познавам. Сякаш цяла сутрин беше чакал да кацна, та нетърпеливо и грубо да ме удари и да мине през мен, да отвори палтото ми и да развърже шала ми...
Моята Швеция беше изненада. Тишина. Подреденост. Вдъхновение. Съвършенство. Любовен студ. Накратко - Малмьо. Студът му е любовен, защото е нещо, което ще ми липсва, когато не съм в Швеция. Нетърпелив и пристрастяващ. Капризен. Изискващ уютни и дебели пуловери и шалове. Като онези любови, които сякаш са малко нездравословни, но нещо ни кара да вървим натам и да докосваме устните. Такъв е и студът на Малмьо. От него морето почернява, дъждецът удря леко лицето, но е толкова привлекателен и пристрастяващ, че чак топли.
В моята Швеция няма пердета по прозорците и се стъмва малко след три следобед. От всеки апартамент наднича коледна звезда, свещи или нощна лампа. Хората са руси, тихи, спокойни и красиви. Няма букли. Няма изкуствени мигли. Няма триъгълни вежди. Нито следа от онзи натрапчив наш дълбоко провинциален привкус в живота.
Малмьо стана мое място. Скачах край семпло украсените му елхи и снимах привлекателните му брикови сгради. Пих от сладките му чайове и вкусните му бири. Пазарувах от антикварните му магазини и се будих в капризното му време. По цял ден ходех по улиците му. И бях щастлива, че се случва. И малко тъжна. От онези моменти, в които всичко е толкова красиво и смислено, че само мисълта, че някога ще свърши, е унищожителна.
И някак без да разбера...толкова тихо, колкото се случва животът в Швеция, се влюбих.
Влюбих се в различността и далечната перфектност.
В спокойствието и приказността на улиците.
В дебелите пуловери и пастелните им цветове.
В нереално красивите хора.
В рижите бради и русите коси.
В коледната джаз музика.
В претенциозното време.
В бриковите сгради.
В канелените сладки и аромата на пекарна.
В близостта с Дания.
В дървения стил.
В колелата.
Всичко.
Швеция е интимно изживяване и е създадена, за да бъде зимна. Щастлива съм, че я вкусих с коледна украса и усещане за приказност.
Цял живот ще ми липсва първата ми среща с нетърпеливия вятър на летището. Благодаря на Швеция за буйното море, за приказността и лампичките. Благодаря за любовта и бирата. Беше съвършено. Трябваше да си донеса малко вятър. Ей така. В случай, че нашето несъвършенство ми дотегне...