Ню Йорк - зелен град. Да, няма грешка. Ню Йорк, по-скоро сърцето му Манхатън, не е само познатото стълпотворение от бетонни, каменни и стъклено-алуминиеви грамади, които се конкурират коя да е най-високата. Манхатън е зелен и свеж с прекрасни места и местенца под клоните на дърветата - за отмора, четене или просто за гледане кой минава.
Започвам със Сентръл парк. Снимките ми всъщност нищо не показват, но как да заснема всичките 3,41 кв. километра. Свободно се разхождаш по тревата и в слънчевите дни хиляди хора се излягат и мързелуват по поляните. Десетки, въоръжени с бинокли и справочници, щурмуват закътаните в храстите по-диви обиталища на птиците, за да ги наблюдават и изучават научно. А пък птичките си се разхождат спокойно по алеите и често се сбиват с катеричките за някоя изтървана кифличка или друго вкусно нещо. А колкото птици - толкова и музиканти. Музика и изпълнение всякакво, но винаги със сърце и душа. Много народ все още тича за здраве, кара велосипеди, язди коне (ама не видях ездачи), гледачи на кучета водят по 3-4 наведнъж към местата за кучешки игри. Романтично е при огромното езеро, по което като водни бълхи се плъзгат лодки. Все едно , че гледам езерото „Ариана” от детството ми - видимо влюбени гребци се доказват повече или по-малко успешно пред дамите си. Нищо че вече сме в 21 век – романтиката е вечна, даже да се подсмихваме снизходително. Цяла седмица не е достатъчна да се обходят всички кътчета на парка. Пожелавам ти да отидеш в Ню Йорк и да се разхождаш дълго по алеите! Не пропускай и мястото за поклонение пред безсмъртния Джон Ленън!
Сигурно има статистика колко са парковете и градините в Манхатън. Е, не са повече от небостъргачите, но пак са много. Важното е, че всяко възможно място се използва за освежаване със зеленина. Приканва ме симпатична остъклена градина с бамбукови горички на много стратегическо място: заобиколена е с важни сгради - централата на IBM и супер луксозната на милиардера Тръмп (Тръмп тауър). Може да си вземеш кафе, може да поиграеш шах с нов приятел...и да продължиш по делата си.
Не помня къде са тези зелени пейки, които се вият около хълмчета с храсти. По-скоро са модерно изкуство, а погледнати от горните етажи сигурно са много красиви. Адски съм изморена и сядам тихичко, за да не изплаша дребния пернат нюйоркчанин, който се е настанил преди мен.
Парк до забележителния Флатайрън билдинг - сградата „ютия”. Виж в Интернет какво представлява сградата - страхотно инженерно и архитектурно постижение върху триъгълен парцел. Какво съм запечатала: леха с лилав декоративен лук, много на мода сред цветарите, а зад нея е ограденото място за игри на четириногите. Часът е 10 и е голяма навалица: породи всякакви и придружители всякакви, които гризкат сандвичи, пият кафе или четат вестник (придружителите де). Във всеки парк и градина задължително има такива места, достатъчно просторни за бясно тичане. Всеки да си знае мястото, без да се нарушават правата му! Така и хората по алеите са спокойни, а паркът е място и за изложби на открито.
Още един парк - Браянт парк. Пак много централно място - на гърба на прочутата Обществена библиотека и пред луксозния Браянт хотел, който прилича на шоколадова торта с протекла яйчена глазура. И тук се ходи по тревата, хората са насядали или налягали, говорят си тихичко, четат или просто си почиват мълчаливо. Прекрасна тишина, а на две крачки бучи всекидневният трафик. Закътано място, като долина сред полирани планински върхове.
Пропускам всички останали места за някой друг път. Грамърси, Батъри парк, Томпкинс, Уошингтън скуер с арката и алеите, вълшебната градина на църквата
Сейнт Люк’с ин дъ Филдс, улиците на Гринич Вилидж с японски вишни и Гинко билоба...
Ню Йорк - зелен град. Да, няма грешка. Ню Йорк, по-скоро сърцето му Манхатън, не е само познатото стълпотворение от бетонни, каменни и стъклено-алуминиеви грамади, които се конкурират коя да е най-високата. Манхатън е зелен и свеж с прекрасни места и местенца под клоните на дърветата - за отмора, четене или просто за гледане кой минава.
Започвам със Сентръл парк. Снимките ми всъщност нищо не показват, но как да заснема всичките 3,41 кв. километра. Свободно се разхождаш по тревата и в слънчевите дни хиляди хора се излягат и мързелуват по поляните. Десетки, въоръжени с бинокли и справочници, щурмуват закътаните в храстите по-диви обиталища на птиците, за да ги наблюдават и изучават научно. А пък птичките си се разхождат спокойно по алеите и често се сбиват с катеричките за някоя изтървана кифличка или друго вкусно нещо. А колкото птици - толкова и музиканти. Музика и изпълнение всякакво, но винаги със сърце и душа. Много народ все още тича за здраве, кара велосипеди, язди коне (ама не видях ездачи), гледачи на кучета водят по 3-4 наведнъж към местата за кучешки игри. Романтично е при огромното езеро, по което като водни бълхи се плъзгат лодки. Все едно , че гледам езерото „Ариана” от детството ми - видимо влюбени гребци се доказват повече или по-малко успешно пред дамите си. Нищо че вече сме в 21 век – романтиката е вечна, даже да се подсмихваме снизходително. Цяла седмица не е достатъчна да се обходят всички кътчета на парка. Пожелавам ти да отидеш в Ню Йорк и да се разхождаш дълго по алеите! Не пропускай и мястото за поклонение пред безсмъртния Джон Ленън!
Сигурно има статистика колко са парковете и градините в Манхатън. Е, не са повече от небостъргачите, но пак са много. Важното е, че всяко възможно място се използва за освежаване със зеленина. Приканва ме симпатична остъклена градина с бамбукови горички на много стратегическо място: заобиколена е с важни сгради - централата на IBM и супер луксозната на милиардера Тръмп (Тръмп тауър). Може да си вземеш кафе, може да поиграеш шах с нов приятел...и да продължиш по делата си.
Не помня къде са тези зелени пейки, които се вият около хълмчета с храсти. По-скоро са модерно изкуство, а погледнати от горните етажи сигурно са много красиви. Адски съм изморена и сядам тихичко, за да не изплаша дребния пернат нюйоркчанин, който се е настанил преди мен.
Парк до забележителния Флатайрън билдинг - сградата „ютия”. Виж в Интернет какво представлява сградата - страхотно инженерно и архитектурно постижение върху триъгълен парцел. Какво съм запечатала: леха с лилав декоративен лук, много на мода сред цветарите, а зад нея е ограденото място за игри на четириногите. Часът е 10 и е голяма навалица: породи всякакви и придружители всякакви, които гризкат сандвичи, пият кафе или четат вестник (придружителите де). Във всеки парк и градина задължително има такива места, достатъчно просторни за бясно тичане. Всеки да си знае мястото, без да се нарушават правата му! Така и хората по алеите са спокойни, а паркът е място и за изложби на открито.
Още един парк - Браянт парк. Пак много централно място - на гърба на прочутата Обществена библиотека и пред луксозния Браянт хотел, който прилича на шоколадова торта с протекла яйчена глазура. И тук се ходи по тревата, хората са насядали или налягали, говорят си тихичко, четат или просто си почиват мълчаливо. Прекрасна тишина, а на две крачки бучи всекидневният трафик. Закътано място, като долина сред полирани планински върхове.
Пропускам всички останали места за някой друг път. Грамърси, Батъри парк, Томпкинс, Уошингтън скуер с арката и алеите, вълшебната градина на църквата Сейнт Люк’с ин дъ Филдс, улиците на Гринич Вилидж с японски вишни и Гинко билоба...
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители