София е град,
пълен с изненади, дори да си живял тук
цял живот. Има места, покрай които си
минавал непрекъснато и не си забелязал.
Погледнеш нагоре и хоп-видиш някой
страхотен балкон или покрив, направен
в стар, уникален стил. Свиеш в някоя
улица и бам - осъзнаваш всъщност как
короните на дърветата правят чудна арка
и си казваш: „Бе, досега къде съм блял?!"
Ще споделя за
едно от най-зареждащите за мен кътчета
- Ротондата зад Президентството. Като
цяло е ясно - място с богата история,
римски руини. Самата ротонда е датирана
и като част от дворцовия квартал на
Константин Велики, който е бил впечатлен
от минералните бани в града. Дори се
твърди, че е обмислял именно на територията
на Сердика да обяви столицата на Източната
Римска империя, вместо на мястото на
днешния Истанбул.
Историческото
място днес стои заключено в квадрат от
сгради, изградени в сталинистки
архитектурен стил или казано по-просто
- на гърба на Президентството. За мен
това кътче носи дълбока мистична
натовареност. Винаги съм изпитвал
огромно уважение и интерес към историята
на Рим и чувството да вървиш по каменните
улици, върху които са стъпвали императори,
сенатори, гладиатори, философи, обикновени
плебеи и дори роби. По тая причина, когато
бях в Рим изтръпнах от вълнение, щом се
озовах на огромния каменен булевард
пред Колизеума.
При Ротондата
обаче приказката е друга. По-рано, когато
нещо сдухвах, ходех там да си събера
мислите. Винаги помагаше. Най-малкото
защото не е пълно с народ, особено вечер
и посред нощ. Така се случи, че и работех
точно до нея, и всяка сутрин минавах да
се насладя и заредя.
А най-голямо
щастие ми носи едно пеещо дърво.
Сутрин, когато
минеш към девет часа оттам, точно по
това време на годината, има едно дръвче
до стълбите откъм Съборна, малко и
толкова нацъфтяло, че не можеш да видиш
вътрешността му. А тя е пълна
с врабчета, вероятно и други птички (не
съм орнитолог), които огласят целия
затворен комплекс. Толкова е гъсто дървото, че оставаш с впечатление все едно то самото пее някаква сутрешна песен.
Току до върха на зданията лястовички
се гонят в кръг и припяват на дръвчето,
сред островчето зеленинка зад Ротондата.
Чувството да
тръгнеш с напева на птиците по Солунска, после наляво по чуруликащата Витошка, да минеш диагонално
през площада зад „Света Неделя" и да
стигнеш до стълбището към старините е
неописуемо. А там те посреща концертът на пеещото дръвче с лястовичи хор.
Прекрасен начин да разминеш предработния
стрес рано сутрин.
Ако имаш път
натам сутринта или просто си любопитен - отбий
се.
Ако можеш да
отвориш ушите и душата си за пеещото
дръвче, гарантирано ще изкараш ако не
цял ден, то поне една приповдигната и
усмихната сутрин.
Фотография Ради Георгиев
София е град,
пълен с изненади, дори да си живял тук
цял живот. Има места, покрай които си
минавал непрекъснато и не си забелязал.
Погледнеш нагоре и хоп-видиш някой
страхотен балкон или покрив, направен
в стар, уникален стил. Свиеш в някоя
улица и бам - осъзнаваш всъщност как
короните на дърветата правят чудна арка
и си казваш: „Бе, досега къде съм блял?!"
Ще споделя за
едно от най-зареждащите за мен кътчета
- Ротондата зад Президентството. Като
цяло е ясно - място с богата история,
римски руини. Самата ротонда е датирана
и като част от дворцовия квартал на
Константин Велики, който е бил впечатлен
от минералните бани в града. Дори се
твърди, че е обмислял именно на територията
на Сердика да обяви столицата на Източната
Римска империя, вместо на мястото на
днешния Истанбул.
Историческото
място днес стои заключено в квадрат от
сгради, изградени в сталинистки
архитектурен стил или казано по-просто
- на гърба на Президентството. За мен
това кътче носи дълбока мистична
натовареност. Винаги съм изпитвал
огромно уважение и интерес към историята
на Рим и чувството да вървиш по каменните
улици, върху които са стъпвали императори,
сенатори, гладиатори, философи, обикновени
плебеи и дори роби. По тая причина, когато
бях в Рим изтръпнах от вълнение, щом се
озовах на огромния каменен булевард
пред Колизеума.
При Ротондата
обаче приказката е друга. По-рано, когато
нещо сдухвах, ходех там да си събера
мислите. Винаги помагаше. Най-малкото
защото не е пълно с народ, особено вечер
и посред нощ. Така се случи, че и работех
точно до нея, и всяка сутрин минавах да
се насладя и заредя.
А най-голямо
щастие ми носи едно пеещо дърво.
Сутрин, когато
минеш към девет часа оттам, точно по
това време на годината, има едно дръвче
до стълбите откъм Съборна, малко и
толкова нацъфтяло, че не можеш да видиш
вътрешността му. А тя е пълна
с врабчета, вероятно и други птички (не
съм орнитолог), които огласят целия
затворен комплекс. Толкова е гъсто дървото, че оставаш с впечатление все едно то самото пее някаква сутрешна песен.
Току до върха на зданията лястовички
се гонят в кръг и припяват на дръвчето,
сред островчето зеленинка зад Ротондата.
Чувството да
тръгнеш с напева на птиците по Солунска, после наляво по чуруликащата Витошка, да минеш диагонално
през площада зад „Света Неделя" и да
стигнеш до стълбището към старините е
неописуемо. А там те посреща концертът на пеещото дръвче с лястовичи хор.
Прекрасен начин да разминеш предработния
стрес рано сутрин.
Ако имаш път
натам сутринта или просто си любопитен - отбий
се.
Ако можеш да
отвориш ушите и душата си за пеещото
дръвче, гарантирано ще изкараш ако не
цял ден, то поне една приповдигната и
усмихната сутрин.
Фотография Ради Георгиев
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители