☰
✕

Туатамур

3467 Категория: Архив
И ето ме сега - седя по цял ден във вътрешния двор на тази кооперация; когато се докопам до някой фас, пуша, когато ме мързи да събирам фасове, просто си седя в продънената шофьорска седалка на трошката с цвят на лютеница и си спомням. Трошката отдавна е аут. Да сте виждали случайно запорожец по улиците на София? Няма и да видите. Моята колица, моята единствена колица, която успях да си купя през живота и която сега ми остана, отдавна е аут. Само тя ми остана, само тя не ме предаде. Поне е, един вид, някакъв покрив над главата. Поклон на съдбата и за това. И сега седя в продънената шофьорска седалка и предъвквам живота си, и от трона на моята продънена шофьорска седалка мога да кажа, да извикам мога, ако ми беше останал глас и въздух в гърдите, да извикам, че животът е един сън.

В задния двор на тази стара софийска кооперация на бул. „Левски" има няколко големи липи. Когато липите цъфтят, тук, във вътрешния двор, дори е много, как да кажа, романтично. Но сега идва есента, листата на липите са пожълтели и скоро ще започнат да падат и да затрупват моята трошка с цвят на лютеница, моето убежище, моя единствен дом. От продънената ми седалка се вижда задната стена на кооперацията, не е много вдъхновяващо, какво говоря, направо е като гарнизонно стрелбище, само че наместо изстрели гърми звукът от тоалетните казанчета. Но днес съм добре. Днес не вали, ето, и ти, братле, ми купи една двулитрова бира, и цигарки ми донесе, днес направо съм цар и ще ти разкажа защо животът е един сън.

Десет години продавах вестници горе на ъгъла, срещу НДК. На желязна масичка, с платнище, както си му е редът. Стигаше ми да преживявам и да държа едно таванско помещение в същата тази кооперация, чиято задна стена се вижда оттук.
Бях веселяк, пусках бъзици, хората бяха свикнали да купуват от мен. Когато сутрин минеше първата вълна от купувачи, имах време и аз да прочета вестниците, да се задълбоча в текстовете и нека да призная, колкото и да не ти се вярва сега, като ме гледаш в този изтърбушен смешен трон, че правех впечатление на един доста отворен и доста грамотен човек. Можех да вляза в политически диспут, да коментирам качествата на държавниците, да разкажа последните новини от Холивуд. А вицовете, какво да ти кажа, направо ги ринех с лопата, защото нали всеки вестник пуска цяла страница с вицове.

Така се запознах и с тази жена. Работеше нещо в общината, винаги с костюмче, с фигурален чорапогащник, глезените й като вретенца, так-так с токчетата, всяка сутрин ще мине край мен, ще се загледа в списанията и ще ме облъхне с парфюма си. Започнах да си удрям по две контри, купих си една шарена хавайска риза и все по-нетърпеливо започнах да чакам кога ще мине сутрин. Тя изобщо не приличаше на Веска, с която живеех в таванското помещение на доброволни начала; моята Веска работеше в един училищен стол и голямото й достойнство беше това, че носеше храна от стола вкъщи; иначе фибите й в косата бяха от Втората световна война, а хълбоците й бяха като на артилерийски кон. А тази жена беше от друг свят. Веднъж извадих късмет, нямаше други хора, а и аз бях във форма. Засипах я с вицове, вадех ги един след друг като фокусник от джоба, а тя се заливаше от смях, зъбите й бяха толкова равни и хубави, сякаш беше пила кобилешко мляко на лунна светлина. Каза ми как се казва, и аз й казах моето име. И знаеш ли как се казваше. Любов. Така й беше името.

След няколко месеца станахме първи приятели. Сутрин редовно й давах нейната доза смях, даже се беше пристрастила - още щом ме видеше отдалеч и започваше да се усмихва. Един ден, следобеда беше, аз тъкмо прибирах вестниците, тя изхвърча от общината, спря при мен, беше доста напрегната, попита дали затварям и сетне - защо не изпием по едно. Чак не можех да повярвам. Влязохме в Ботуша, в лятната градина, седнахме и откарахме до полунощ. Аз май доста се напих, ама какво няма да се напиеш, братле, когато гледаш тази жена от една педя разстояние. Тя ми разказа живота си, разказа ми, че живеела с някакъв предприемач, богаташ, супермангизлия, който бил с нея от осем години, но не се женел за нея, а освен това страшно я ревнувал. А тя вече искала детенце, да си роди едно бебенце искала, животът й минавал ей така, като в клещи. На всичкото отгоре преди няколко дни разбрала, че богаташът бил женен, имал си жена и дете в провинцията. Бил провалил живота й. После Любов помълча, а после ме попита дали мога да стрелям с пистолет. Кой мъж, който е ходил в казармата, ще отрече, че може да стреля. А на мен и баща ми беше военен, имаше един тежък ТТ в голям кожен кобур и ме е учил да стрелям с него от десетгодишен, преди да го прегази камиона на едно учение. Казах, че мога и това си беше самата света истина, не я лъжех. Мога да стрелям. Мога да скъсам с един изстрел въжето на простора ей там.  

Сетне заведението затвори, а ние влязохме в един вход и дълго се целувахме като ученици и аз за пръв път държах в ръцете си такава жена, с тяло като на пъстърва, току-що извадена от бързея.

На другия ден тя ме подмина като пътен знак. На по другия - също. Започнах да се чудя с простия си акъл какво става. Сетне, пак беше следобед и аз пак прибирах вестниците в железния шкаф, тя изскочи забързана от общината и каза да тръгна с нея. Стискаше чантичката си под мишницата, вървеше бързо и мълчеше. Стигнахме по една от пресечките до канала. Тя ми показа един мерцедес, паркиран на тротоара. Вътре седеше някакъв мъж, със стоманена коса, добре подстриган, с костюм. Той не ни виждаше, беше с гръб към нас. Любов разкопча ципа на чантичката и вътре видях оксидираното дуло на пистолет. Чак сега проумях какво иска да сторя. Да взема пистолета и да застрелям този мъж. Чувствах се сякаш са ми наляли в гърлото бетон. Даже за миг си представих, със страшна бързина, как наистина вземам пистолета и стрелям. И веднага разбрах, че не мога да направя такова нещо. Обърнах се, бръкнах в джобовете си и тръгнах по уличката обратно.

След два дни от общината при сергията ми за вестници дойдоха някакви чиновници и ми измислиха куп нарушения. Така останах на улицата.

И ето, вече повече от година живея в моята трошка с цвят на лютеница. С Веска се разделихме, но тя се оказа много добра жена, понякога ми носи от училищния стол ядене. През деня събирам хартия, кашони, връщам ги и изкарвам някакви стотинки. Оня ден намерих в контейнера някаква книга, от някакъв Леонид Леонов. Вале каро. Зачетох я. Един от разказите страшно ми хареса. Казва се „Туатамур". Искаш ли да чуеш как свършва. Слушай: „И ето, кой ще даде поне един пул, смачкан от копито, за главата на Туатамур...? В моята беззъба уста гледа нощта. И аз не искам да видя как утре ще изгрее луната. Да слушам как вечер доят кобилите, да дишам вятъра, който идва от първите цветя - не искам... Мин улъм!"

И ето ме сега - седя по цял ден във вътрешния двор на тази кооперация; когато се докопам до някой фас, пуша, когато ме мързи да събирам фасове, просто си седя в продънената шофьорска седалка на трошката с цвят на лютеница и си спомням. Трошката отдавна е аут. Да сте виждали случайно запорожец по улиците на София? Няма и да видите. Моята колица, моята единствена колица, която успях да си купя през живота и която сега ми остана, отдавна е аут. Само тя ми остана, само тя не ме предаде. Поне е, един вид, някакъв покрив над главата. Поклон на съдбата и за това. И сега седя в продънената шофьорска седалка и предъвквам живота си, и от трона на моята продънена шофьорска седалка мога да кажа, да извикам мога, ако ми беше останал глас и въздух в гърдите, да извикам, че животът е един сън.

В задния двор на тази стара софийска кооперация на бул. „Левски" има няколко големи липи. Когато липите цъфтят, тук, във вътрешния двор, дори е много, как да кажа, романтично. Но сега идва есента, листата на липите са пожълтели и скоро ще започнат да падат и да затрупват моята трошка с цвят на лютеница, моето убежище, моя единствен дом. От продънената ми седалка се вижда задната стена на кооперацията, не е много вдъхновяващо, какво говоря, направо е като гарнизонно стрелбище, само че наместо изстрели гърми звукът от тоалетните казанчета. Но днес съм добре. Днес не вали, ето, и ти, братле, ми купи една двулитрова бира, и цигарки ми донесе, днес направо съм цар и ще ти разкажа защо животът е един сън.

Десет години продавах вестници горе на ъгъла, срещу НДК. На желязна масичка, с платнище, както си му е редът. Стигаше ми да преживявам и да държа едно таванско помещение в същата тази кооперация, чиято задна стена се вижда оттук.
Бях веселяк, пусках бъзици, хората бяха свикнали да купуват от мен. Когато сутрин минеше първата вълна от купувачи, имах време и аз да прочета вестниците, да се задълбоча в текстовете и нека да призная, колкото и да не ти се вярва сега, като ме гледаш в този изтърбушен смешен трон, че правех впечатление на един доста отворен и доста грамотен човек. Можех да вляза в политически диспут, да коментирам качествата на държавниците, да разкажа последните новини от Холивуд. А вицовете, какво да ти кажа, направо ги ринех с лопата, защото нали всеки вестник пуска цяла страница с вицове.

Така се запознах и с тази жена. Работеше нещо в общината, винаги с костюмче, с фигурален чорапогащник, глезените й като вретенца, так-так с токчетата, всяка сутрин ще мине край мен, ще се загледа в списанията и ще ме облъхне с парфюма си. Започнах да си удрям по две контри, купих си една шарена хавайска риза и все по-нетърпеливо започнах да чакам кога ще мине сутрин. Тя изобщо не приличаше на Веска, с която живеех в таванското помещение на доброволни начала; моята Веска работеше в един училищен стол и голямото й достойнство беше това, че носеше храна от стола вкъщи; иначе фибите й в косата бяха от Втората световна война, а хълбоците й бяха като на артилерийски кон. А тази жена беше от друг свят. Веднъж извадих късмет, нямаше други хора, а и аз бях във форма. Засипах я с вицове, вадех ги един след друг като фокусник от джоба, а тя се заливаше от смях, зъбите й бяха толкова равни и хубави, сякаш беше пила кобилешко мляко на лунна светлина. Каза ми как се казва, и аз й казах моето име. И знаеш ли как се казваше. Любов. Така й беше името.

След няколко месеца станахме първи приятели. Сутрин редовно й давах нейната доза смях, даже се беше пристрастила - още щом ме видеше отдалеч и започваше да се усмихва. Един ден, следобеда беше, аз тъкмо прибирах вестниците, тя изхвърча от общината, спря при мен, беше доста напрегната, попита дали затварям и сетне - защо не изпием по едно. Чак не можех да повярвам. Влязохме в Ботуша, в лятната градина, седнахме и откарахме до полунощ. Аз май доста се напих, ама какво няма да се напиеш, братле, когато гледаш тази жена от една педя разстояние. Тя ми разказа живота си, разказа ми, че живеела с някакъв предприемач, богаташ, супермангизлия, който бил с нея от осем години, но не се женел за нея, а освен това страшно я ревнувал. А тя вече искала детенце, да си роди едно бебенце искала, животът й минавал ей така, като в клещи. На всичкото отгоре преди няколко дни разбрала, че богаташът бил женен, имал си жена и дете в провинцията. Бил провалил живота й. После Любов помълча, а после ме попита дали мога да стрелям с пистолет. Кой мъж, който е ходил в казармата, ще отрече, че може да стреля. А на мен и баща ми беше военен, имаше един тежък ТТ в голям кожен кобур и ме е учил да стрелям с него от десетгодишен, преди да го прегази камиона на едно учение. Казах, че мога и това си беше самата света истина, не я лъжех. Мога да стрелям. Мога да скъсам с един изстрел въжето на простора ей там.  

Сетне заведението затвори, а ние влязохме в един вход и дълго се целувахме като ученици и аз за пръв път държах в ръцете си такава жена, с тяло като на пъстърва, току-що извадена от бързея.

На другия ден тя ме подмина като пътен знак. На по другия - също. Започнах да се чудя с простия си акъл какво става. Сетне, пак беше следобед и аз пак прибирах вестниците в железния шкаф, тя изскочи забързана от общината и каза да тръгна с нея. Стискаше чантичката си под мишницата, вървеше бързо и мълчеше. Стигнахме по една от пресечките до канала. Тя ми показа един мерцедес, паркиран на тротоара. Вътре седеше някакъв мъж, със стоманена коса, добре подстриган, с костюм. Той не ни виждаше, беше с гръб към нас. Любов разкопча ципа на чантичката и вътре видях оксидираното дуло на пистолет. Чак сега проумях какво иска да сторя. Да взема пистолета и да застрелям този мъж. Чувствах се сякаш са ми наляли в гърлото бетон. Даже за миг си представих, със страшна бързина, как наистина вземам пистолета и стрелям. И веднага разбрах, че не мога да направя такова нещо. Обърнах се, бръкнах в джобовете си и тръгнах по уличката обратно.

След два дни от общината при сергията ми за вестници дойдоха някакви чиновници и ми измислиха куп нарушения. Така останах на улицата.

И ето, вече повече от година живея в моята трошка с цвят на лютеница. С Веска се разделихме, но тя се оказа много добра жена, понякога ми носи от училищния стол ядене. През деня събирам хартия, кашони, връщам ги и изкарвам някакви стотинки. Оня ден намерих в контейнера някаква книга, от някакъв Леонид Леонов. Вале каро. Зачетох я. Един от разказите страшно ми хареса. Казва се „Туатамур". Искаш ли да чуеш как свършва. Слушай: „И ето, кой ще даде поне един пул, смачкан от копито, за главата на Туатамур...? В моята беззъба уста гледа нощта. И аз не искам да видя как утре ще изгрее луната. Да слушам как вечер доят кобилите, да дишам вятъра, който идва от първите цветя - не искам... Мин улъм!"

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Архив

  • Виц за добро утро: Разговор между счетоводители

    Разговор между счетоводители: - Вчера детето ме пита какво е ДДС. - Сложно е! Ти как му го обясни? - Отхапах 20% от шоколада...   Вицове за Иванчо Вицове за счетоводители Супер смешни вицове Стари български вицове

  • Кои са най-подходящите мъжки обувки за сватба през лятото?

    Изборът на такъв модел е от сериозно значение, тъй като поводът е задължаващ, но и комфортът тук играе голяма роля при избора. Как да изберем официални мъжки обувки, които да са елегантни, но и удобни? На този въпрос ще ни помогнат специалистите от модния бранд LAZARINI, които имат повече от 27 години опит в областта на официалните мъжки облекла и обувки. Бързаме

  • Betway е новият играч на българския хазартен пазар

    Българските любители на спортните залози и казино игрите ще имат ново страхотно място за забавление. Betway лиценз за България е вече факт и сайтът на компанията функционира напълно легално. Ние пък ще ви дадем малко информация за компанията и ще ви кажем какво ще отриете в новия сайт. Кои са Бетуей? Betway Group е един от най-популярните букмейкъри в Европа.

  • Как лесно и бързо да организираме преместване в София?

    Човек и добре да си живее, идва момент, в който едно преместване в София е просто неизбежно. Дали поради смяна на квартирата по една или друга причина или закупен нов дом. А не рядко вече хора от града предпочитат тишина и спокойствие и си купуват къщи или в крайните квартали на София или в друго населено място в близост. Причините за това са много и най-различни

  • Как да изберете най-подходящия модел мъжка чанта

    Чантата е необходим и стилен аксесоар, който се използва все по-често не само от жените, но и от представителите на силния пол. Освен че е елегантен завършек на външния вид, мъжката чанта е изключително практична и удобна. В нея може да носите най-ценните си вещи, като портфейл, документи и телефон. Зависимост от големината на модела, има възможност да пренасяте

  • Как да се възползваме от такси трансфер?

    Да предположим, че сте резервирали такси трансфер от Бургас до София. Ето как се случва всичко. При кацане на самолет на летището, шофьорът на колата ви чака вече там. Може да сте спокойни - колата ще е на мястото си. След излизане от залата за пристигащи на летището, той ще ви посрещне с табела с вашето име. Със сигурност ще ви помогне с багажа и ще ви отведе до колата.

  • Ранфорс спално бельо какви са предимствата

    Едва ли сте предполагали, че някога ще се нуждаете от съвети при покупка на спално бельо, а още по-малко, че ще търсите ранфорс спално бельо онлайн. Това обаче е нещо съвсем нормално, тъй като на пазара се предлагат много видове материи, от които можете да избирате. Фактът, че многообразието е толкова голямо обаче, не означава, че изборът е трябва да бъде лесен.

  • Gourmet House

    ул. Цар Иван Шишман 37; 02 980 00 02; 0884 59 19 66; пн-сб 10:00 - 18:00, почивен ден - неделяgourmethouse.bg

  • Изповедта на един карък

    От малка съм си карък и то в прекия смисъл на думата. Даже в интерес на истината още откакто съм се родила, защото майка ми наскоро ми разказа, че в родилното са ме объркали с друго бебе и до последно се е съмнявала, че може дори тогава да е станало объркване. Май не трябваше да ми го споменава, защото сега се измъчвам още повече, особено имайки предвид, че хич не приличам

  • Facebook = Затвор?

    Днес не е нужно да излъжеш, да откраднеш и да убиеш, за да влезеш в затвора. Не е нужно и да влизаш в затвора, за да си затворен. Достатъчно е само да си направиш профил във Facebook – и вече си вътре, на място с претенции за социалност, което те прави асоциален. На място с хиляди заключени стени, подобни на тези на затвор, където всеки, макар да е невинен до доказване

  • Познатите графити на София

    Изрисуваните стени в София са толкова чудати и интересни, че ни карат да се спираме, да ги разглеждаме и да се чувстваме по-добре. наслади се:   Заповядайте на 15-ти юни! ул. Княз Александър Батенберг 12 @unicreditbulbank #galery ще изложим нови снимки от #sofiastreetlife #софия #българия #urbanart #urban #графити #sofia #sosofia #sofiastreets

  • Няколко типа особняци, от които е по-добре да стоиш далеч

    Всички жени малко или много мечтаят да срещнат някой по-различен, че и по-интересен и по-замомнящ се мъж, който не прилича на нито един техен бивш и няма нищо общо с добре познатите клишета. Мъж, който притежават някаква частица странност, която е едновременно тайнствена и привлекателна. Добрата новина е, че подобни мъже има и вероятността да срещнем поне

  • Феноменът мъж под чехъл

    В една връзка най-важно е разбирателството между двамата парньори и това те да имат еднаква власт над случващото се в нея. Но има и едни такива по-особени, но доста обичайни случаи, в които най-често жената определя хода на събитията и направо изцяло контролира мъжа. Днес ще разгледаме характеристиките на представителите на мъжкия пол, които в общи линии

  • Иконите на стрийт-стайла

    През последните години под обективите на модните среди застава феноменът стрийт-стайл и на нас ни е пределно ясно, че той набира все по-голяма популярност. От първите редове на модните ревюта до улиците на Милано, Париж или който и да е голям моден център, звездите на стрийт-стайла привличат погледите на всички. И на професионалните фотографи, и нашите. Ето,

  • Кинцуги - японска практика за щастие

    Знаете ли какво е Кинцуги? Японски занаят, който използва златно лепило, за да поправи счупени съдове. Именно той е вдъхновил и нова японска практика, използваща същия метод, но за да поправя разбити сърца. "Никога не спирайте да се учите" е един от основните принципи на Китцунги, а ако и вие искате да разберете как да въведете тази философия в живота си, ето

  • Дядо вади ряпата - психологически прочит

    Беловласият старец, архитип на атавистичното начало в българската национална душевност, пръв инициира съзнателно физическо и морално - волево усилие, за да извади огромната ряпа като образна метафора на дълбоките и неизкореними чувства за историческа вина и непреодолима робска обреченост, изправящи се със съдбовна сила по пътя на развитието ни. Но

  • Не, в София не се живее по-добре

            Автобусната линия №72 от градския транспорт в София неведнъж е възпявана от клетите граждани, които са имали нещастието да я ползват. Ако ви се налага да пропътувате разстоянието от първата ѝ до последната спирка, приготовленията ви трябва да включват храна, вода, идеи за игра, ако сте с дете, а от скоро и каска, наколенки

  • O, велики Ед Шийрън, няма по-велик от теб! Поздрав: Едни милениъли

    Фейсбукът ми е препълнен с постове, линкове, онези видеа, които заснемаш с телефона си и ги заснемат още 10 000 души по същия начин, за да проверят кой има повече мегапиксели в камерата и по-масов музикален вкус. Разбира се - става дума за концерта на Ед Шийрън в Букурещ и фурорът около него. Ясно е, че няма как да не си на концерт, ако не направиш 10 снимки в инстаграм

  • NESCAFÉ® 3in1 предизвиква младите да разтърсят сцената на Нестле за Живей Активно!

        На 23.06.2019 г. най-мащабната инициатива за балансирано хранене и активен начин на живот Нестле за Живей Активно! отново ще предизвика хиляди столичани и гости на града да спортуват, да се забавляват и да преживеят незабравими емоции. На специалните локации на NESCAFÉ® 3in1 млади и талантливи хора ще имат възможността да

  • Поглед в бъдещето с Webit.Festival

      Най-голямото дигитално събитие в Европа Webit Festival се проведе за 11-а поредна година у нас и отново отбеляза рекордна посещаемост. Гости на Фестивала бяха над 15 000 души от 120 страни заедно с 450 лектори, без да броим роботите. Във фокуса на събитието беше настоящето и бъдещето на технологиите, като различните теми и лекции се обсъждаха на няколко