☰
✕

ВАЛ

4908 Категория: Архив
Мразя силните звуци. Виковете. Чупенето на чаши, особено ако са от онова кафяво стъкло, което - поне според производителите си - не се чупи. Първо се удрят в пода, после се разхвърчават навсякъде. Стотици малки парченца от нещо, което е било замислено да е цяло. Няма как. „Не се прави, че се безпокоиш за мене" - повтаря с пресипнал глас Надя, докато прибира нещата си в куфар, видял и по-щастливи дни. И понеже не внимава какво прибира, по няколко пъти вади и слага едни и същи неща. Всъщност тя изобщо не се интересува какво ще прибере. И в момента, в който затвори вратата на този ренесансово мебелиран апартамент, ще избухне в сълзи, ще вземе такси до приятелката си в квартал „Мотописта", ще забрави куфара си в таксито и няма да го потърси повече, защото всяка вещ от двадесет и три годишния й брак ще й смърди като изоставен букет след погребение. После ще замине при дъщеря си в Испания. Разбира се, тя още не знае всичко това и продължава да се върти около куфара. Стъкълцата от счупените чаши хрущят под пухкавите й чехли със заешки уши. Хората са толкова мили в опитите си да си създадат уют и удобство.

- Не знам какво друго мога да направя, наистина - повтаря Симеон, публично известен като арх. Славчев, дизайн и вътрешно обзавеждане. В главата му един глас казва „ето, почна се", а друг „ето, свърши се", и двата гласа говорят едновременно. Следи с поглед хаотичните движения на жена си и се чуди как и кога е успяла да надебелее толкова. Той знае, че е разтревожен, че в момента животът му се променя завинаги, усеща го, но нещо отвътре го кара да преиграва. Старае се да изглежда по-разтревожен, отколкото е. По-сломен. Дълбоко в себе си е наясно, че мъката му не е на висотата на положението.
- То какво ли можеш да направиш ти? Какво ли въобще си направил сам? Освен...
Тя грабва тежкото списание от масата и го замерва по главата. Той се навежда, избягва удара и жестът, замислен като трагичен, придобива фарсов оттенък. Никой не се разсмива. Освен мен.

В списанието на осма страница има статия за или против тютюнопушенето на обществени места. Под заглавието е сниман интериорът на заведение, чийто собственик скоро ще трябва да реши дали да изхвърли пепелниците. Той е добре осветен, на преден план. А иначе обстановката зад гърба му е приятна - махагонов барплот, огледала, приглушени светлини, кожени тапицерии. На една от масичките ясно се виждат арх. Славчев с новата стажантка от офиса му. Двамата пушат един на друг в лицата си, но въпреки дима, чертите им са излезли ясно. Русата й коса се разделя на гладки кичури над острите й рамене, а неговата суетно оформена брада грее с червеникав оттенък, вероятно под влиянието на махагоновата ламперия. Между чашите с коняк ръцете им са една върху друга и тук действително фокусът на снимката пречи да се разбере чия ръка е отгоре.
- И ти нали уж не пиеше коняк! Нали стомахът ти... Долен лъжец...
Симеон Славчев не отговаря. Той вече е забелязал, че колкото повече говори, толкова повече реакции предизвиква, а това удължава агонията. Истината е, че апартаментът вече му трябва и всичко друго са празни приказки. Стажантката беше с лилави жартиери. Лилави жартиери, Боже мили, нима жените наистина носят такова бельо!
Жена му профуча покрай него и фрасна външната врата зад гърба си с всичка сила. Той си остана все така замечтан, подпрян с една ръка върху масата. Тези стъкълца навсякъде трябваше да се изметат.

Пет месеца след като се нанесе да живее при арх. Славчев, на стажантката започна да й става ясно, че това не беше най-умният ход в живота й. Тя се казваше Александра, на името на героиня от сериала Шатовалон, и искаше да се наложи като дизайнер. Част от пленителността на Славчев в очите й се дължеше на представата, че двамата могат да работят в една и съща област, да се прославят и да извършат чудеса. Всичко, което той говореше на срещите им, някак загатваше такава възможност. А маниерът, с който оставяше бакшиш на сервитьорите, с който преминаваше от един език на друг по време на командировките, с който се възхищаваше на всеки сантиметър от оскъдната й, все още незасегната от гравитацията плът, я караше да се чувства с двадесетина години по-напред от колегите й в университета, без неприятните странични ефекти на средната възраст.
- Нещо супичка няма ли? - попита Симеон Славчев на вечеря.
- Знаеш, че цял ден бяхме на работа заедно. Кога да я направя? - вдигна глава към него Александра. Още с влизането си в хола беше включила лаптопа си и беше опънала всички възможни социални мрежи на екрана. Глезените й бяха подути от високите токове.
- Ами сега, примерно...
- Можем да вечеряме и навън.
- От тези пици стомахът ми не издържа.

Гласът му долиташе от спалнята. Тя знаеше, че окачва сакото си на закачалка. Вече знаеше всичко, което той всяка вечер прави. Страхуваше се само от едно: да не би да е бременна.
- Вал е останал без храна - провикна се тя към него.
- Защо не му сипа? - провикна се той към нея.
- Беше се свършила - провикна се тя към него.
- Как пък веднъж не се сети и ти да му купиш - провикна се той към нея, вече от кухнята.
Вал, това съм аз. Можете и така да ме наричате.
Тя отиде в банята и се заключи. Хвана се за умивалника и втренчи сините си очи в огледалото. Изглеждаха избелели. Гадеше ли й се? Може би не. А може би да. Когато те е страх, че ще ти се догади, тъй или иначе ти се догажда.
- Саше, отвори, че банята ми трябва!
Вън от силното думкане по вратата, гласът му се беше пречупил. Той беше започнал да изпълнява всичките й условия. Но не можеше да даде това, което не можеше да даде. Съучениците й я наричаха Алекс.
- И на мене ми трябва - каза тя и се разплака. И за да не се чуе навън, пусна водата.

Когато след три дена на вратата позвъни служител по преброяването, Алекс му отвори по хавлия, с кърпа върху мократа си коса. Беше предупредила в офиса, че няма да ходи на работа, защото й се гадеше. Служителят беше висок, скулест, зеленоок и като цяло приличаше на вале пика от класическа колода карти.
- Мога ли да вляза - попита той с въпросник в ръка.
- Извинете, случайно да сме учили в една и съща гимназия? - попита Алекс.
- И да сме учили, аз не съм я завършил - каза той и се наведе да ме погали. - Омъжена ли сте?
- Моля?
- Първият въпрос от анкетата.
- Ако е много дълга, да пием по една водка - предложи Алекс, но вече държеше чашите. Малки кафяви чашки от един непълен сервиз.
- Можем да пием и после - каза той, като се правеше, че оправя горния ръб на хавлията й. Пръстите му бяха студени и твърди.
Алекс разбра, че ако напоследък й се гадеше от нещо, това беше от Симеон. Напусна го два дена по-късно и много плака - най-вече, когато разбра, че новият й приятел живее с две други жени и трета не му трябва. После се ожени за един унгарски търговец на недвижими имоти, защото според нея това беше мъжът на живота й, а според мен, защото на 34 години трябваше да се удави в езерото Балатон.

Един ден Надя се върна от Испания, за да ме вземе. Беше много мило от нейна страна. Завари мъжа си пиян и с разчорлена брада да спи във фотьойла. В къщата имаше три чисти чаши и две от тях бяха до него.
Аз се скрих, защото не ми се пътува. От момента, в който ни изгоряха крилата в битката, всички бяхме наясно, че изборът ни е ограничен. Изпратен съм на мисия тук, като останалите. Но службата ми е лесна. Любов, надежда за по-добър живот - докато те съществуват, работата сама се върши и аз нямам какво толкова да правя.
Валафар, името ми е Валафар, херцог на Ада. Явявам се под формата на лъв. В кошмарите. В минутите на пълна самота. Но тук живеем в град и образът на котарак ми стига.

Мразя силните звуци. Виковете. Чупенето на чаши, особено ако са от онова кафяво стъкло, което - поне според производителите си - не се чупи. Първо се удрят в пода, после се разхвърчават навсякъде. Стотици малки парченца от нещо, което е било замислено да е цяло. Няма как. „Не се прави, че се безпокоиш за мене" - повтаря с пресипнал глас Надя, докато прибира нещата си в куфар, видял и по-щастливи дни. И понеже не внимава какво прибира, по няколко пъти вади и слага едни и същи неща. Всъщност тя изобщо не се интересува какво ще прибере. И в момента, в който затвори вратата на този ренесансово мебелиран апартамент, ще избухне в сълзи, ще вземе такси до приятелката си в квартал „Мотописта", ще забрави куфара си в таксито и няма да го потърси повече, защото всяка вещ от двадесет и три годишния й брак ще й смърди като изоставен букет след погребение. После ще замине при дъщеря си в Испания. Разбира се, тя още не знае всичко това и продължава да се върти около куфара. Стъкълцата от счупените чаши хрущят под пухкавите й чехли със заешки уши. Хората са толкова мили в опитите си да си създадат уют и удобство.

- Не знам какво друго мога да направя, наистина - повтаря Симеон, публично известен като арх. Славчев, дизайн и вътрешно обзавеждане. В главата му един глас казва „ето, почна се", а друг „ето, свърши се", и двата гласа говорят едновременно. Следи с поглед хаотичните движения на жена си и се чуди как и кога е успяла да надебелее толкова. Той знае, че е разтревожен, че в момента животът му се променя завинаги, усеща го, но нещо отвътре го кара да преиграва. Старае се да изглежда по-разтревожен, отколкото е. По-сломен. Дълбоко в себе си е наясно, че мъката му не е на висотата на положението.
- То какво ли можеш да направиш ти? Какво ли въобще си направил сам? Освен...
Тя грабва тежкото списание от масата и го замерва по главата. Той се навежда, избягва удара и жестът, замислен като трагичен, придобива фарсов оттенък. Никой не се разсмива. Освен мен.

В списанието на осма страница има статия за или против тютюнопушенето на обществени места. Под заглавието е сниман интериорът на заведение, чийто собственик скоро ще трябва да реши дали да изхвърли пепелниците. Той е добре осветен, на преден план. А иначе обстановката зад гърба му е приятна - махагонов барплот, огледала, приглушени светлини, кожени тапицерии. На една от масичките ясно се виждат арх. Славчев с новата стажантка от офиса му. Двамата пушат един на друг в лицата си, но въпреки дима, чертите им са излезли ясно. Русата й коса се разделя на гладки кичури над острите й рамене, а неговата суетно оформена брада грее с червеникав оттенък, вероятно под влиянието на махагоновата ламперия. Между чашите с коняк ръцете им са една върху друга и тук действително фокусът на снимката пречи да се разбере чия ръка е отгоре.
- И ти нали уж не пиеше коняк! Нали стомахът ти... Долен лъжец...
Симеон Славчев не отговаря. Той вече е забелязал, че колкото повече говори, толкова повече реакции предизвиква, а това удължава агонията. Истината е, че апартаментът вече му трябва и всичко друго са празни приказки. Стажантката беше с лилави жартиери. Лилави жартиери, Боже мили, нима жените наистина носят такова бельо!
Жена му профуча покрай него и фрасна външната врата зад гърба си с всичка сила. Той си остана все така замечтан, подпрян с една ръка върху масата. Тези стъкълца навсякъде трябваше да се изметат.

Пет месеца след като се нанесе да живее при арх. Славчев, на стажантката започна да й става ясно, че това не беше най-умният ход в живота й. Тя се казваше Александра, на името на героиня от сериала Шатовалон, и искаше да се наложи като дизайнер. Част от пленителността на Славчев в очите й се дължеше на представата, че двамата могат да работят в една и съща област, да се прославят и да извършат чудеса. Всичко, което той говореше на срещите им, някак загатваше такава възможност. А маниерът, с който оставяше бакшиш на сервитьорите, с който преминаваше от един език на друг по време на командировките, с който се възхищаваше на всеки сантиметър от оскъдната й, все още незасегната от гравитацията плът, я караше да се чувства с двадесетина години по-напред от колегите й в университета, без неприятните странични ефекти на средната възраст.
- Нещо супичка няма ли? - попита Симеон Славчев на вечеря.
- Знаеш, че цял ден бяхме на работа заедно. Кога да я направя? - вдигна глава към него Александра. Още с влизането си в хола беше включила лаптопа си и беше опънала всички възможни социални мрежи на екрана. Глезените й бяха подути от високите токове.
- Ами сега, примерно...
- Можем да вечеряме и навън.
- От тези пици стомахът ми не издържа.

Гласът му долиташе от спалнята. Тя знаеше, че окачва сакото си на закачалка. Вече знаеше всичко, което той всяка вечер прави. Страхуваше се само от едно: да не би да е бременна.
- Вал е останал без храна - провикна се тя към него.
- Защо не му сипа? - провикна се той към нея.
- Беше се свършила - провикна се тя към него.
- Как пък веднъж не се сети и ти да му купиш - провикна се той към нея, вече от кухнята.
Вал, това съм аз. Можете и така да ме наричате.
Тя отиде в банята и се заключи. Хвана се за умивалника и втренчи сините си очи в огледалото. Изглеждаха избелели. Гадеше ли й се? Може би не. А може би да. Когато те е страх, че ще ти се догади, тъй или иначе ти се догажда.
- Саше, отвори, че банята ми трябва!
Вън от силното думкане по вратата, гласът му се беше пречупил. Той беше започнал да изпълнява всичките й условия. Но не можеше да даде това, което не можеше да даде. Съучениците й я наричаха Алекс.
- И на мене ми трябва - каза тя и се разплака. И за да не се чуе навън, пусна водата.

Когато след три дена на вратата позвъни служител по преброяването, Алекс му отвори по хавлия, с кърпа върху мократа си коса. Беше предупредила в офиса, че няма да ходи на работа, защото й се гадеше. Служителят беше висок, скулест, зеленоок и като цяло приличаше на вале пика от класическа колода карти.
- Мога ли да вляза - попита той с въпросник в ръка.
- Извинете, случайно да сме учили в една и съща гимназия? - попита Алекс.
- И да сме учили, аз не съм я завършил - каза той и се наведе да ме погали. - Омъжена ли сте?
- Моля?
- Първият въпрос от анкетата.
- Ако е много дълга, да пием по една водка - предложи Алекс, но вече държеше чашите. Малки кафяви чашки от един непълен сервиз.
- Можем да пием и после - каза той, като се правеше, че оправя горния ръб на хавлията й. Пръстите му бяха студени и твърди.
Алекс разбра, че ако напоследък й се гадеше от нещо, това беше от Симеон. Напусна го два дена по-късно и много плака - най-вече, когато разбра, че новият й приятел живее с две други жени и трета не му трябва. После се ожени за един унгарски търговец на недвижими имоти, защото според нея това беше мъжът на живота й, а според мен, защото на 34 години трябваше да се удави в езерото Балатон.

Един ден Надя се върна от Испания, за да ме вземе. Беше много мило от нейна страна. Завари мъжа си пиян и с разчорлена брада да спи във фотьойла. В къщата имаше три чисти чаши и две от тях бяха до него.
Аз се скрих, защото не ми се пътува. От момента, в който ни изгоряха крилата в битката, всички бяхме наясно, че изборът ни е ограничен. Изпратен съм на мисия тук, като останалите. Но службата ми е лесна. Любов, надежда за по-добър живот - докато те съществуват, работата сама се върши и аз нямам какво толкова да правя.
Валафар, името ми е Валафар, херцог на Ада. Явявам се под формата на лъв. В кошмарите. В минутите на пълна самота. Но тук живеем в град и образът на котарак ми стига.

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Архив

  • Виц за добро утро: Разговор между счетоводители

    Разговор между счетоводители: - Вчера детето ме пита какво е ДДС. - Сложно е! Ти как му го обясни? - Отхапах 20% от шоколада...   Вицове за Иванчо Вицове за счетоводители Супер смешни вицове Стари български вицове

  • Кои са най-подходящите мъжки обувки за сватба през лятото?

    Изборът на такъв модел е от сериозно значение, тъй като поводът е задължаващ, но и комфортът тук играе голяма роля при избора. Как да изберем официални мъжки обувки, които да са елегантни, но и удобни? На този въпрос ще ни помогнат специалистите от модния бранд LAZARINI, които имат повече от 27 години опит в областта на официалните мъжки облекла и обувки. Бързаме

  • Betway е новият играч на българския хазартен пазар

    Българските любители на спортните залози и казино игрите ще имат ново страхотно място за забавление. Betway лиценз за България е вече факт и сайтът на компанията функционира напълно легално. Ние пък ще ви дадем малко информация за компанията и ще ви кажем какво ще отриете в новия сайт. Кои са Бетуей? Betway Group е един от най-популярните букмейкъри в Европа.

  • Как лесно и бързо да организираме преместване в София?

    Човек и добре да си живее, идва момент, в който едно преместване в София е просто неизбежно. Дали поради смяна на квартирата по една или друга причина или закупен нов дом. А не рядко вече хора от града предпочитат тишина и спокойствие и си купуват къщи или в крайните квартали на София или в друго населено място в близост. Причините за това са много и най-различни

  • Как да изберете най-подходящия модел мъжка чанта

    Чантата е необходим и стилен аксесоар, който се използва все по-често не само от жените, но и от представителите на силния пол. Освен че е елегантен завършек на външния вид, мъжката чанта е изключително практична и удобна. В нея може да носите най-ценните си вещи, като портфейл, документи и телефон. Зависимост от големината на модела, има възможност да пренасяте

  • Как да се възползваме от такси трансфер?

    Да предположим, че сте резервирали такси трансфер от Бургас до София. Ето как се случва всичко. При кацане на самолет на летището, шофьорът на колата ви чака вече там. Може да сте спокойни - колата ще е на мястото си. След излизане от залата за пристигащи на летището, той ще ви посрещне с табела с вашето име. Със сигурност ще ви помогне с багажа и ще ви отведе до колата.

  • Ранфорс спално бельо какви са предимствата

    Едва ли сте предполагали, че някога ще се нуждаете от съвети при покупка на спално бельо, а още по-малко, че ще търсите ранфорс спално бельо онлайн. Това обаче е нещо съвсем нормално, тъй като на пазара се предлагат много видове материи, от които можете да избирате. Фактът, че многообразието е толкова голямо обаче, не означава, че изборът е трябва да бъде лесен.

  • Gourmet House

    ул. Цар Иван Шишман 37; 02 980 00 02; 0884 59 19 66; пн-сб 10:00 - 18:00, почивен ден - неделяgourmethouse.bg

  • Изповедта на един карък

    От малка съм си карък и то в прекия смисъл на думата. Даже в интерес на истината още откакто съм се родила, защото майка ми наскоро ми разказа, че в родилното са ме объркали с друго бебе и до последно се е съмнявала, че може дори тогава да е станало объркване. Май не трябваше да ми го споменава, защото сега се измъчвам още повече, особено имайки предвид, че хич не приличам

  • Facebook = Затвор?

    Днес не е нужно да излъжеш, да откраднеш и да убиеш, за да влезеш в затвора. Не е нужно и да влизаш в затвора, за да си затворен. Достатъчно е само да си направиш профил във Facebook – и вече си вътре, на място с претенции за социалност, което те прави асоциален. На място с хиляди заключени стени, подобни на тези на затвор, където всеки, макар да е невинен до доказване

  • Познатите графити на София

    Изрисуваните стени в София са толкова чудати и интересни, че ни карат да се спираме, да ги разглеждаме и да се чувстваме по-добре. наслади се:   Заповядайте на 15-ти юни! ул. Княз Александър Батенберг 12 @unicreditbulbank #galery ще изложим нови снимки от #sofiastreetlife #софия #българия #urbanart #urban #графити #sofia #sosofia #sofiastreets

  • Няколко типа особняци, от които е по-добре да стоиш далеч

    Всички жени малко или много мечтаят да срещнат някой по-различен, че и по-интересен и по-замомнящ се мъж, който не прилича на нито един техен бивш и няма нищо общо с добре познатите клишета. Мъж, който притежават някаква частица странност, която е едновременно тайнствена и привлекателна. Добрата новина е, че подобни мъже има и вероятността да срещнем поне

  • Феноменът мъж под чехъл

    В една връзка най-важно е разбирателството между двамата парньори и това те да имат еднаква власт над случващото се в нея. Но има и едни такива по-особени, но доста обичайни случаи, в които най-често жената определя хода на събитията и направо изцяло контролира мъжа. Днес ще разгледаме характеристиките на представителите на мъжкия пол, които в общи линии

  • Иконите на стрийт-стайла

    През последните години под обективите на модните среди застава феноменът стрийт-стайл и на нас ни е пределно ясно, че той набира все по-голяма популярност. От първите редове на модните ревюта до улиците на Милано, Париж или който и да е голям моден център, звездите на стрийт-стайла привличат погледите на всички. И на професионалните фотографи, и нашите. Ето,

  • Кинцуги - японска практика за щастие

    Знаете ли какво е Кинцуги? Японски занаят, който използва златно лепило, за да поправи счупени съдове. Именно той е вдъхновил и нова японска практика, използваща същия метод, но за да поправя разбити сърца. "Никога не спирайте да се учите" е един от основните принципи на Китцунги, а ако и вие искате да разберете как да въведете тази философия в живота си, ето

  • Дядо вади ряпата - психологически прочит

    Беловласият старец, архитип на атавистичното начало в българската национална душевност, пръв инициира съзнателно физическо и морално - волево усилие, за да извади огромната ряпа като образна метафора на дълбоките и неизкореними чувства за историческа вина и непреодолима робска обреченост, изправящи се със съдбовна сила по пътя на развитието ни. Но

  • Не, в София не се живее по-добре

            Автобусната линия №72 от градския транспорт в София неведнъж е възпявана от клетите граждани, които са имали нещастието да я ползват. Ако ви се налага да пропътувате разстоянието от първата ѝ до последната спирка, приготовленията ви трябва да включват храна, вода, идеи за игра, ако сте с дете, а от скоро и каска, наколенки

  • O, велики Ед Шийрън, няма по-велик от теб! Поздрав: Едни милениъли

    Фейсбукът ми е препълнен с постове, линкове, онези видеа, които заснемаш с телефона си и ги заснемат още 10 000 души по същия начин, за да проверят кой има повече мегапиксели в камерата и по-масов музикален вкус. Разбира се - става дума за концерта на Ед Шийрън в Букурещ и фурорът около него. Ясно е, че няма как да не си на концерт, ако не направиш 10 снимки в инстаграм

  • NESCAFÉ® 3in1 предизвиква младите да разтърсят сцената на Нестле за Живей Активно!

        На 23.06.2019 г. най-мащабната инициатива за балансирано хранене и активен начин на живот Нестле за Живей Активно! отново ще предизвика хиляди столичани и гости на града да спортуват, да се забавляват и да преживеят незабравими емоции. На специалните локации на NESCAFÉ® 3in1 млади и талантливи хора ще имат възможността да

  • Поглед в бъдещето с Webit.Festival

      Най-голямото дигитално събитие в Европа Webit Festival се проведе за 11-а поредна година у нас и отново отбеляза рекордна посещаемост. Гости на Фестивала бяха над 15 000 души от 120 страни заедно с 450 лектори, без да броим роботите. Във фокуса на събитието беше настоящето и бъдещето на технологиите, като различните теми и лекции се обсъждаха на няколко