Книгата се издава с подкрепата на литературната мрежа ТРАДУКИ.
Заглавие: Петмез
Издава: Жанет 45 (март, 2022)
Автор: Влада Урошевич
Преводач: Русанка Ляпова
Редактор: Милена Попова
Коректор: Мария Венедикова
Корична цена: 17.00 лв.
Брой страници: 248
меки корици
ISBN 978-619-186-711-0
Романът „Петмез“ е голяма прозаична метафора на детството, на неговите тайни и открития.
~ Оливера Кьорвезироска
~ Йелена Лужина „В този роман е представена една изключително рядка по рода си култура на спомените. И наистина, много от вещите, описани в романа, могат да бъдат изложени в някой малък частен музей на спомените: кутията с копчета, откъснали се от роклите на лелите, кутията със семейни фотографии, където познатите някога лица постепенно биват обгърнати от мъглата на забравата, кутията с мъртви светулки, уловени от малкия разказвач... Всички те пазят следи от усилието да се спре времето, да се върнат спомените и да се подредят отново частиците в мозайката от някогашни събития, разпилени безмилостно от отминалото време.“
~ Професор Лидия Капушевска-Дракулевска
За автора: Влада Урошевич (1934) е сред най-изтъкнатите македонски автори – поет, писател, есеист и критик, чиито произведения са преведени на внушителен брой европейски езици – английски, френски, немски, руски, полски, сръбски, словенски, датски и испански, както и на български. Роден е в Скопие, завършва философския факултет на университета в родния си град, от 1981 г. работи там като преподавател, защитава титлата доктор (1987) в катедра Общо и сравнително литературознание, а по-късно става доцент и редовен професор в нея. Член е на Македонската академия на науките и изкуствата, както и на ред чуждестранни академични организации като Академията „Маларме” в Париж, Европейската академия за поезия със седалище в Люксембург, Eвропейската академия за наука и изкуство в Страсбург и др. Носител е на многобройни международни литературни отличия, сред които са френското звание „рицар на Ордена на изкуството и литературата”, ордена на Съюза на писателите в Русия „Златна есен – Сергей Есенин” за поезия; сръбската „Нинова награда”. Творчеството му включва десет стихосбирки, шест сборника с разкази, още толкова романи, както и редица есеистични книги. За преводача: Русанка Ляпова (1966) е родена в Бургас, където е завършила английска гимназия. Следвала е сърбо-хърватска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и работи с южнославянски езици. Превела е над 40 заглавия, главно проза и по-рядко поезия и драми от съвременни автори. Отличена е с награда на Съюза на преводачите за превода на романа на Милорад Павич „Пейзаж, рисуван с чай“ (2010) и с грамоти за ярки постижения в областта на превода за „Мама Леоне“ (2014) на Миленко Йергович и за „Домашни духчета“ (2019) на Дубравка Угрешич. Чест гост е на Белградските преводачески срещи. Обича морето, джаза и споделянето на време и емоции с приятели. Член е на Съюза на преводачите и на Клуба на театралните преводачи.
Книгата се издава с подкрепата на литературната мрежа ТРАДУКИ.
Заглавие: Петмез
Издава: Жанет 45 (март, 2022)
Автор: Влада Урошевич
Преводач: Русанка Ляпова
Редактор: Милена Попова
Коректор: Мария Венедикова
Корична цена: 17.00 лв.
Брой страници: 248
меки корици
ISBN 978-619-186-711-0
Романът „Петмез“ е голяма прозаична метафора на детството, на неговите тайни и открития.
„Петмез” е едновременно ведра и тъжна книга – тя разказва за чудесата на детството, за сиянието и изконната красота на неговите първи откровения, но и за тъмната страна на този период от човешкия живот – за трагичността на неговия неминуем край.
Урошевич създава проза, близка до магическия реализъм, пълна с носталгия и ирония.
„Да – потвърждава авторът в едно свое интервю, – моят роман наистина е писан със сантиментална носталгия по един изчезнал свят, но и с ирония – както към този свят, така и към моята сантименталност.“
Отзиви за романа „Петмез“:
„Един от най-значимите експерименти в македонската литература през последните десетилетия.”
~ Оливера Кьорвезироска
„Петмез” е роман за носталгията. И за загубата. До неговата поява македонската литература не е имала такава книга: блестяща, затрогваща, искрена, невероятна, неустоима във всякакъв смисъл.
~ Йелена Лужина
„В този роман е представена една изключително рядка по рода си култура на спомените. И наистина, много от вещите, описани в романа, могат да бъдат изложени в някой малък частен музей на спомените: кутията с копчета, откъснали се от роклите на лелите, кутията със семейни фотографии, където познатите някога лица постепенно биват обгърнати от мъглата на забравата, кутията с мъртви светулки, уловени от малкия разказвач... Всички те пазят следи от усилието да се спре времето, да се върнат спомените и да се подредят отново частиците в мозайката от някогашни събития, разпилени безмилостно от отминалото време.“
~ Професор Лидия Капушевска-Дракулевска
За автора:
Влада Урошевич (1934) е сред най-изтъкнатите македонски автори – поет, писател, есеист и критик, чиито произведения са преведени на внушителен брой европейски езици – английски, френски, немски, руски, полски, сръбски, словенски, датски и испански, както и на български.
Роден е в Скопие, завършва философския факултет на университета в родния си град, от 1981 г. работи там като преподавател, защитава титлата доктор (1987) в катедра Общо и сравнително литературознание, а по-късно става доцент и редовен професор в нея. Член е на Македонската академия на науките и изкуствата, както и на ред чуждестранни академични организации като Академията „Маларме” в Париж, Европейската академия за поезия със седалище в Люксембург, Eвропейската академия за наука и изкуство в Страсбург и др.
Носител е на многобройни международни литературни отличия, сред които са френското звание „рицар на Ордена на изкуството и литературата”, ордена на Съюза на писателите в Русия „Златна есен – Сергей Есенин” за поезия; сръбската „Нинова награда”. Творчеството му включва десет стихосбирки, шест сборника с разкази, още толкова романи, както и редица есеистични книги.
За преводача:
Русанка Ляпова (1966) е родена в Бургас, където е завършила английска гимназия. Следвала е сърбо-хърватска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и работи с южнославянски езици. Превела е над 40 заглавия, главно проза и по-рядко поезия и драми от съвременни автори. Отличена е с награда на Съюза на преводачите за превода на романа на Милорад Павич „Пейзаж, рисуван с чай“ (2010) и с грамоти за ярки постижения в областта на превода за „Мама Леоне“ (2014) на Миленко Йергович и за „Домашни духчета“ (2019) на Дубравка Угрешич.
Чест гост е на Белградските преводачески срещи. Обича морето, джаза и споделянето на време и емоции с приятели.
Член е на Съюза на преводачите и на Клуба на театралните преводачи.