Не съм се изгубил безследно щом той ме повтаря, нали
Щом ще разглеждаш окачената в
Ракета колекция от 50 детски илюстровани книжки, издавани преди 1989-а, ти препоръчваме да се разходиш малко повече от планираното. Вместо от бул. „Янко Сакъзов" 17, що не започнеш от номер 19. Там е кукленият театър. Изглежда си по абсолютно автентичен за 80-те години на миналия век начин. Дори плакатите за постановките са в някакъв класически вече ретро стил.
След театъра в посока
Ракета са витрините на библиотеката на читалище „д-р Петър Берон". Зад класически и леко сиви от праха на времето завеси се виждат стотиците книги с охлузени гръбчета и кръгъл печат с номер. Дори и със забързана крачка не може да отминеш лекото премаляване от носталгичния спомен за дългите лета с още по-дългия списък задължителни книги. И, разбира се, строгата леля в библиотеката, която не търпи закъснения и не дава отсрочки.
След този автентичен декор на живота по времето на социализма идва и висящата експозиция на детски книжки в ракия бара. Притежание на СОЦМУЗ (виртуален музей на графичния дизайн от времето на социализма), сбирката вероятно е в процес на попълване, но дори и в този вид съдържа важни за времето си експонати. Безброй редици чавдарчета, пионери и комсомолци разпознават началото на визуалното си образование в
Островът на съкровищата, илюстриран от Любен Зидаров,
Смешни истории с рисунките на Стоян Венев,
Весела забава в горската дъбрава и
Ранобудна Мецана от любимия на децата Вадим Лазарчевич, както и
Горски приказки на Никола Мирчев.
Било - каквото било. Няма как да не признаем, че детската илюстрация по онова време е била по-интересна от днешната, и като че ли издателите не са търсили лесното. Вярно, тогава всичко е било държавна поръчка и никой не е мислим за търговския интерес, а единствено за естетиката и възпитателното въздействие на книжката. И като деца сме имали привилегията да разглеждаме истински рисунки на истински художници, а не досадни клишета на анимационни гиганти. Вярно, не всичко ни се е виждало красиво, но пък имахме предпочитания, учехме се да избираме според собствения си вкус.
Текст Ивана Мурджева / Фотография Васил Танев
Не съм се изгубил безследно щом той ме повтаря, нали
Щом ще разглеждаш окачената в Ракета колекция от 50 детски илюстровани книжки, издавани преди 1989-а, ти препоръчваме да се разходиш малко повече от планираното. Вместо от бул. „Янко Сакъзов" 17, що не започнеш от номер 19. Там е кукленият театър. Изглежда си по абсолютно автентичен за 80-те години на миналия век начин. Дори плакатите за постановките са в някакъв класически вече ретро стил.
След театъра в посока Ракета са витрините на библиотеката на читалище „д-р Петър Берон". Зад класически и леко сиви от праха на времето завеси се виждат стотиците книги с охлузени гръбчета и кръгъл печат с номер. Дори и със забързана крачка не може да отминеш лекото премаляване от носталгичния спомен за дългите лета с още по-дългия списък задължителни книги. И, разбира се, строгата леля в библиотеката, която не търпи закъснения и не дава отсрочки.
След този автентичен декор на живота по времето на социализма идва и висящата експозиция на детски книжки в ракия бара. Притежание на СОЦМУЗ (виртуален музей на графичния дизайн от времето на социализма), сбирката вероятно е в процес на попълване, но дори и в този вид съдържа важни за времето си експонати. Безброй редици чавдарчета, пионери и комсомолци разпознават началото на визуалното си образование в Островът на съкровищата, илюстриран от Любен Зидаров, Смешни истории с рисунките на Стоян Венев, Весела забава в горската дъбрава и Ранобудна Мецана от любимия на децата Вадим Лазарчевич, както и Горски приказки на Никола Мирчев.
Било - каквото било. Няма как да не признаем, че детската илюстрация по онова време е била по-интересна от днешната, и като че ли издателите не са търсили лесното. Вярно, тогава всичко е било държавна поръчка и никой не е мислим за търговския интерес, а единствено за естетиката и възпитателното въздействие на книжката. И като деца сме имали привилегията да разглеждаме истински рисунки на истински художници, а не досадни клишета на анимационни гиганти. Вярно, не всичко ни се е виждало красиво, но пък имахме предпочитания, учехме се да избираме според собствения си вкус.
Текст Ивана Мурджева / Фотография Васил Танев
Гласували общо: 1 потребители