Вероятно имате предвид ограниченията в мисленето и преградите между нас и околния свят, за които говорим в презентацията на изложбата („Нека заедно изгорим всички ограничения в мисленето си и преградите между себе си и околния свят", призовават 140ideas, бел. ред.). Но ние не започваме сега и определено няма да спрем до тук. (намигат съзаклятнически)
А откъде идват тези прегради, ако наистина всички сме част от една система, както казвате вие?
На този въпрос всеки сам май трябва да отговори за себе си. (Тъй като нямаме отговор на този въпрос, спираме да питаме.)
Това за нас не е просто тема, която може да се изтърка, да ни омръзне или чак пък да се боим от нея. Ако на някого му е писнала, значи просто не му пука (идеите се усмихват). Всеки повод за размисъл, дори на един човек, върху този въпрос е крачка напред.
Защо избирате визуалното, а не думите? Не са ли те по-надеждни, когато се опитваме да изтръгнем някого от безмълвието?
По-надеждни са за този, който може да борави с тях правилно. Ние визуализираме идеите, мислите и мненията си. Не практикуваме изтръгваме. И не безмълвието, а бездействието и непукизмът са по-притеснителни. Възможно ли е все още образът да въздейства ефективно, след като е толкова експлоатиран?
Винаги.
А възможно ли е да служи на каузи?
Всичко е образ.
А да обединява около идеи?
Да, поне 140. Текст Ивана Мурджева / Фотография Галя Йотова
Графити изложба на 140ideas
Да се представят идеи е вече изтъркана работа. Разни измислени герои ги превърнаха в ширпотреба и ги накичиха с клишета. Няма кой да защити идеите. Политиците ги използват по избори и ги захвърлят. Гражданското общество като чуе за идея и се хваща за... битовите си сметки. Накратко, животът на идеите в днешно време е все по-труден и по-труден. Те направо са дискриминирана група, ама такава, дето никой не иска да включва в печелившия си проект. Затова ако чуеш, че някой се занимава с идеи, задължително го проучи. Може да се окаже рядка птица, направо изчезващ вид. Така направихме ние, когато чухме за 140ideas и тяхната изложба Жар в чисто новата галерия Novoera. 140ideas представят графити, обединени около проблемната тема за връзката между човека и природата. Досега не сме взимали интервю от идеи, но ето, че се случи. Имена не споменаваме, защото всичко е ИДЕИ. 140 на брой.
Защо започвате с преградите, а не с хоризонтите?
Вероятно имате предвид ограниченията в мисленето и преградите между нас и околния свят, за които говорим в презентацията на изложбата („Нека заедно изгорим всички ограничения в мисленето си и преградите между себе си и околния свят", призовават 140ideas, бел. ред.). Но ние не започваме сега и определено няма да спрем до тук. (намигат съзаклятнически)
А откъде идват тези прегради, ако наистина всички сме част от една система, както казвате вие?
На този въпрос всеки сам май трябва да отговори за себе си. (Тъй като нямаме отговор на този въпрос, спираме да питаме.)
Не се ли боите от темата „Човекът и природата"? Напоследък кой ли не се упражни върху нея.
Това за нас не е просто тема, която може да се изтърка, да ни омръзне или чак пък да се боим от нея. Ако на някого му е писнала, значи просто не му пука (идеите се усмихват). Всеки повод за размисъл, дори на един човек, върху този въпрос е крачка напред.
Защо избирате визуалното, а не думите? Не са ли те по-надеждни, когато се опитваме да изтръгнем някого от безмълвието?
По-надеждни са за този, който може да борави с тях правилно. Ние визуализираме идеите, мислите и мненията си. Не практикуваме изтръгваме. И не безмълвието, а бездействието и непукизмът са по-притеснителни.
Възможно ли е все още образът да въздейства ефективно, след като е толкова експлоатиран?
Винаги.
А възможно ли е да служи на каузи?
Всичко е образ.
А да обединява около идеи?
Да, поне 140.
Текст Ивана Мурджева / Фотография Галя Йотова