В долния десен ъгъл на ориганала бях забелязала печат - “Контрола на печата, София”, което означава, че може би карикатурата е била публикувана. Именно това си оставих за десерт – да потърся къде и кога. От една недатирана машинописна страница в архива знаех, че Константин Каменов най-много се е проявявал в страниците на вестник “Утро”, а от заглавието „4 год. управление на Кьосеиванов“ стигнах до вероятната година - 1939. Именно тогава - на 1 април, не на шега, Григор Василев е един от поискалите оставката на целия кабинет на Георги Кьосеиванов, но тя, оставката, е подадена едва на 19 октомври 1939 във връзка с конфликтите в политиката на правителството на цар Борис III (не три). Следва описание на нещо като „Преглед на печата“ от 1939 около тези две “горещи точки” с надежда за късмет и успех. И наистина - тази нелегална снимка от Националната библиотека, където снимането на машините е забранено, а принтирането на материали от микрофилмите е невъзможно по технически причини, показва момента на щастие:
Една необичайна среща след повече от 70 години.
На К. Каменов попаднах случайно - беше 3 март, чудесен ден за обиколка на паркове и галерии, с едно особено настроение на празничност. Понякога, за моя радост, познати галеристи ми показват интересни работи (тук „работи“ да се чете като „творби“), преди те да са се наместили в концепцията на някоя предстояща изложба или да са сменили притежателя си.
Такъв беше и щастливият случай в този ден, когато за пръв път видях оригинална политическа карикатура от К.Каменов, а именно - известният адвокат, журналист и политик от Демократическата партия Григор Василев рязко влиза в кадър и, ръкомахайки към солиден господин с цигара и бомбе, му казва: „Ей човече, четири години...ама питаш ли ме, душичката ми изгоря!”.
За кои четири години става въпрос и най-вече, кой всъщност е авторът, тогава не разбрах нищо повече.
“К.Каменов”, кой е това?
Константин Каменов, Камен Каменов, Константин Коцев... мистерия... На това място бих казала „Надежда всяка оставете, но първо в Централният държавен архив проверете!“.
Прескачам цялото ровене, четене и пътуване във времето, а също и статията за този така интересен творец, която може би ще публикувам някога някъде (не кратката в Wikipedia), за да разкажа две истории във връзка със самия шарж. Едната от тях е
За печата
В долния десен ъгъл на ориганала бях забелязала печат - “Контрола на печата, София”, което означава, че може би карикатурата е била публикувана. Именно това си оставих за десерт – да потърся къде и кога.
От една недатирана машинописна страница в архива знаех, че Константин Каменов най-много се е проявявал в страниците на вестник “Утро”, а от заглавието „4 год. управление на Кьосеиванов“ стигнах до вероятната година - 1939.
Именно тогава - на 1 април, не на шега, Григор Василев е един от поискалите оставката на целия кабинет на Георги Кьосеиванов, но тя, оставката, е подадена едва на 19 октомври 1939 във връзка с конфликтите в политиката на правителството на цар Борис III (не три).
Следва описание на нещо като „Преглед на печата“ от 1939 около тези две “горещи точки” с надежда за късмет и успех.
И наистина - тази нелегална снимка от Националната библиотека, където снимането на машините е забранено, а принтирането на материали от микрофилмите е невъзможно по технически причини, показва момента на щастие:
Но за какво всичко това...
Това е и втората история - от средата на този месец в салона на галерия „Лоранъ“ на ул. Оборище 16 е изложена колекция, именувана Прима виста, а въпросната, вече не толкова неизвестна карикатура, е включена в нея.
И не само - част от тази колекция съставляват рисунките на Александър Божинов от 1945, където присъства и Константин Каменов, за жалост - и в рисунките, и в затвора.
Отиди да ги видиш - те не са в експозиция, но галеристите с готовност ги показват, а самото им събиране на едно място, на прима виста, но не съвсем, е някак специално.
Текст: Елисавета Петрова