„Паметта е душата на човека. Тя е отговор за причините да сме тук, да живеем. Моите песни се раждат от спомените ми за детството, те са фрагменти, свързани с миналото, с травми, с отлитащото време. Ето защо загубата на паметта е страшна, може би най-голямата травма за мен.” Едно самотно момче в черен костюм и бяла риза влиза в своя лек автомобил и наблюдава небето над Брайтън, сякаш го вижда за първи път, сякаш иска да разтвори паметта си в специфичното синьо над града, което примамливо поглъща тялото на момчето и то се загубва все по-навътре и все по-навътре.
Всяка сутрин момчето-ангел, което тази година ще стане на 58, се събужда рано и докато мие лицето си от полепналите сънища, подрежда в съзнанието си повторенията от образи, нарисуваните с химикал картинки, поетичните съчетания, запълнили тетрадките с нови идеи.
Ник Кейв, австралиецът, композиторът, писателят, романтикът-декадент днес живее в Брайтън, където съчетава успешно кариерата си на рок артист, поет и баща на две момчета, които препускат през гимназиалните си години със скоростта на влак-стрела и гледат заедно с баща си
Белязаният. Групите на Кейв - The Bad seeds и The Birthday party не са безлично минало, а какво се крие зад хладния му поглед - тайната донякъде е разгадана от документалния филм
20 000 дни на Земята на режисьорите Иън Форсайт и Джейн Полард. Те ни въвеждат деликатно в новия, 20 000 ден на Ник Кейв. Домакинът Кейв ни привлича с естественото си присъствие и готовност да сподели всичко, което знае за живота.
20 000 дни на Земята не прилича на документален филм - с естетското си вплитане на интересни визуални ефекти, филмът придобива измеренията на игрално приключение, което ни се случва за първи път, но то сякаш е изненада и за Кейв. Като призраци в колата му се озовават Кайли Миноуг и Рей Уинстън, с които си бъбрят за миналото. Психиатър приканва Кейв да се приюти върху канапето от спомени и да разкаже за човека, който му е дал светлината, посоката в живота - баща му. Когато Ник Кейв пее като уличен музикант за първи път, именно баща му - учител по английски език, тайничко го наблюдава, с мисълта, че синът му прилича на ангел. И признава пред него, че там на улицата, той е видял своя син, ангел-бунтар.
Заедно с приятелите си Ник Кейв записва нов албум и зрителят е част от магията на припева
Push the Sky Away. В
20 000 дни на Земята всичко се случва внезапно, неочаквано, картините се променят, но главният герой е един и същ - изглежда потаен, опаковал мълчанието си, а в същността си е истински разказвач на сънища, аранжирани с откровения за времето, което ни е подарък. „Всички дни са преброени, приятели, но ние не трябва, не можем да си позволим да бездействаме.” - казва Ник Кейв. Гласът на ангела оттеква сред забележителни концертни кадри, камерата отлита, ангелът се превръща в малка точка, а времето се стопява в музика и детски спомени.
20 000 дни на Земята е недописан дневник, изповед, която няма допирни точки с мелодрамата, а с тоталното усещане за живот. И докато екранът си играе с изображението на Ник Кейв, зрителят е в плен на чистото въображение и поезията му: свят на кръв, божествено откровение и сурова синева.
{{trailer}}
Текст Елица Матеева
Филмът е част от програмата на София Филм Фест 2015.„Паметта е душата на човека. Тя е отговор за причините да сме тук, да живеем. Моите песни се раждат от спомените ми за детството, те са фрагменти, свързани с миналото, с травми, с отлитащото време. Ето защо загубата на паметта е страшна, може би най-голямата травма за мен.” Едно самотно момче в черен костюм и бяла риза влиза в своя лек автомобил и наблюдава небето над Брайтън, сякаш го вижда за първи път, сякаш иска да разтвори паметта си в специфичното синьо над града, което примамливо поглъща тялото на момчето и то се загубва все по-навътре и все по-навътре.
Всяка сутрин момчето-ангел, което тази година ще стане на 58, се събужда рано и докато мие лицето си от полепналите сънища, подрежда в съзнанието си повторенията от образи, нарисуваните с химикал картинки, поетичните съчетания, запълнили тетрадките с нови идеи. Ник Кейв, австралиецът, композиторът, писателят, романтикът-декадент днес живее в Брайтън, където съчетава успешно кариерата си на рок артист, поет и баща на две момчета, които препускат през гимназиалните си години със скоростта на влак-стрела и гледат заедно с баща си Белязаният. Групите на Кейв - The Bad seeds и The Birthday party не са безлично минало, а какво се крие зад хладния му поглед - тайната донякъде е разгадана от документалния филм 20 000 дни на Земята на режисьорите Иън Форсайт и Джейн Полард. Те ни въвеждат деликатно в новия, 20 000 ден на Ник Кейв. Домакинът Кейв ни привлича с естественото си присъствие и готовност да сподели всичко, което знае за живота.
20 000 дни на Земята не прилича на документален филм - с естетското си вплитане на интересни визуални ефекти, филмът придобива измеренията на игрално приключение, което ни се случва за първи път, но то сякаш е изненада и за Кейв. Като призраци в колата му се озовават Кайли Миноуг и Рей Уинстън, с които си бъбрят за миналото. Психиатър приканва Кейв да се приюти върху канапето от спомени и да разкаже за човека, който му е дал светлината, посоката в живота - баща му. Когато Ник Кейв пее като уличен музикант за първи път, именно баща му - учител по английски език, тайничко го наблюдава, с мисълта, че синът му прилича на ангел. И признава пред него, че там на улицата, той е видял своя син, ангел-бунтар.
Заедно с приятелите си Ник Кейв записва нов албум и зрителят е част от магията на припева Push the Sky Away. В 20 000 дни на Земята всичко се случва внезапно, неочаквано, картините се променят, но главният герой е един и същ - изглежда потаен, опаковал мълчанието си, а в същността си е истински разказвач на сънища, аранжирани с откровения за времето, което ни е подарък. „Всички дни са преброени, приятели, но ние не трябва, не можем да си позволим да бездействаме.” - казва Ник Кейв. Гласът на ангела оттеква сред забележителни концертни кадри, камерата отлита, ангелът се превръща в малка точка, а времето се стопява в музика и детски спомени.
20 000 дни на Земята е недописан дневник, изповед, която няма допирни точки с мелодрамата, а с тоталното усещане за живот. И докато екранът си играе с изображението на Ник Кейв, зрителят е в плен на чистото въображение и поезията му: свят на кръв, божествено откровение и сурова синева.
{{trailer}}
Текст Елица Матеева
Филмът е част от програмата на София Филм Фест 2015.
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители