360

Надписите подвеждат. Това си помислихме след финала на 360. Виждаш Фернандо Мейрелес, веднага си спомняш Градът на бога и си казваш, че този човек знае как да направи стилен филм с динамичен сценарии, вълнуващ монтаж и силно изградени герои. Защото онези образи от бразилското гето доста удобно са се настанили в мозъка ни, макар и да са минали десет години откакто потръпнахме от историята им за първи път.

За разлика от своя ранен предшественик обаче, 360 ще е късметлия, ако не сме го изтикали от спомените си още другия месец. Да, да, знаем - Джъд Лоу, Антъни Хопкинс, Рейчъл Уайз, Бен Фостър (както и таланти от международното кино като Мария Флор и Лусия Сиписова)... Все имена, които по някакъв начин са пряка индикация, ако не и гаранция, за заглавие с високо качество. Но не те са проблемът на филма и всъщност си се справят много добре.

360 разхожда из целия свят - от Виена до Лондон, Париж и Денвър, за да те срещне с едно наблюдение върху различни видове любов, секс и човешки взаимоотношения. Но историята нас така и не успява да ни вдигне и развълнува и, за съжаление, не дава нищо ново на формата, в който е решена.

Концепцията да метнеш на лента няколко тотално различни истории и да намериш онези малки нишки, които в крайна сметка показват колко свързани сме със своите действия, определено има потенциала на печеливша киноформула (спомни си Сблъсъци, Трафик, Сириана, 21 грама, Бабел). Но в случаят с 360 този подход някак не успява да изпълни целта си, стои хлабаво и историите сякаш са съшити с бели конци, единствено заради целите на историята. А това на екран лъсва безпроблемно.

Няма да навлизаме в подробности за отделните сюжети. Те включват все персонажи в търсене на своята правилна посока - ентусиазирана новоизлюпена проститутка, отчаяна съпруга, млад любовник, разочарована приятелка, току-що освободен насилник, баща, обсебен да открие изчезналата си дъщеря, бизнесмен, загубил емоциите си някъде по пътя на сделките, влюбен в асистентката си зъболекар, влюбена в шефа си асистентка...

Един от проблемите на 360 е, че твърде малко време е отделено на отделните истории. Точно ти става интересно, даже надушваш, че нещо е на път да се случи и, хоп - следващата. На всичкото отгоре пък в две-трети от сюжетните линии не виждаш особено развитие, което пък води до логичния въпрос - какъв беше смисълът?

За да не сме изцяло негативни, веднага ти казваме това, заради което не смятаме 360 за пълна загуба на време. А именно сцената, в която героят на Антъни Хопкинс, изминал своя път и затворил своя кръг, отива на среща на анонимните алкохолици, където споделя какво е научил за любовта, надеждата и хората - мъдрост, събрана в отговора на въпроса „Коя е най-кратката и могъща молитва на света?" - „Майната му!"

с една дума
360. Пълният кръг се състои от 360 градуса. Според една от теориите числото вероятно идва от старите персийски и вавилонски календари, в които годината се състои от 360 дни.

{{trailer}}

Текст Нели А. Калчева

Надписите подвеждат. Това си помислихме след финала на 360. Виждаш Фернандо Мейрелес, веднага си спомняш Градът на бога и си казваш, че този човек знае как да направи стилен филм с динамичен сценарии, вълнуващ монтаж и силно изградени герои. Защото онези образи от бразилското гето доста удобно са се настанили в мозъка ни, макар и да са минали десет години откакто потръпнахме от историята им за първи път.

За разлика от своя ранен предшественик обаче, 360 ще е късметлия, ако не сме го изтикали от спомените си още другия месец. Да, да, знаем - Джъд Лоу, Антъни Хопкинс, Рейчъл Уайз, Бен Фостър (както и таланти от международното кино като Мария Флор и Лусия Сиписова)... Все имена, които по някакъв начин са пряка индикация, ако не и гаранция, за заглавие с високо качество. Но не те са проблемът на филма и всъщност си се справят много добре.

360 разхожда из целия свят - от Виена до Лондон, Париж и Денвър, за да те срещне с едно наблюдение върху различни видове любов, секс и човешки взаимоотношения. Но историята нас така и не успява да ни вдигне и развълнува и, за съжаление, не дава нищо ново на формата, в който е решена.

Концепцията да метнеш на лента няколко тотално различни истории и да намериш онези малки нишки, които в крайна сметка показват колко свързани сме със своите действия, определено има потенциала на печеливша киноформула (спомни си Сблъсъци, Трафик, Сириана, 21 грама, Бабел). Но в случаят с 360 този подход някак не успява да изпълни целта си, стои хлабаво и историите сякаш са съшити с бели конци, единствено заради целите на историята. А това на екран лъсва безпроблемно.

Няма да навлизаме в подробности за отделните сюжети. Те включват все персонажи в търсене на своята правилна посока - ентусиазирана новоизлюпена проститутка, отчаяна съпруга, млад любовник, разочарована приятелка, току-що освободен насилник, баща, обсебен да открие изчезналата си дъщеря, бизнесмен, загубил емоциите си някъде по пътя на сделките, влюбен в асистентката си зъболекар, влюбена в шефа си асистентка...

Един от проблемите на 360 е, че твърде малко време е отделено на отделните истории. Точно ти става интересно, даже надушваш, че нещо е на път да се случи и, хоп - следващата. На всичкото отгоре пък в две-трети от сюжетните линии не виждаш особено развитие, което пък води до логичния въпрос - какъв беше смисълът?

За да не сме изцяло негативни, веднага ти казваме това, заради което не смятаме 360 за пълна загуба на време. А именно сцената, в която героят на Антъни Хопкинс, изминал своя път и затворил своя кръг, отива на среща на анонимните алкохолици, където споделя какво е научил за любовта, надеждата и хората - мъдрост, събрана в отговора на въпроса „Коя е най-кратката и могъща молитва на света?" - „Майната му!"

с една дума
360. Пълният кръг се състои от 360 градуса. Според една от теориите числото вероятно идва от старите персийски и вавилонски календари, в които годината се състои от 360 дни.

{{trailer}}

Текст Нели А. Калчева

Гласували общо: 1 потребители