Филмът е по действителен случай и не липсват сантиментални моменти, но нито един от тях не успява да го събори в гроба. Всички актьори са си точно на мястото - Бейл се е вживял и е забавен, ролята на Уолбърг му е лепнала като ъперкът в брадата, а Адамс е рижа, бойна и луничките й блестят. Няма я иронията на първия Роки, разбира се, и не е пълен нокаут, но определено печели по точки.
с една дума
БОКС. В Месопотамия се боксирали с голи ръце още през V век пр.н.е., но минойците първи слагат ръкавици - някъде около 1500 г. пр. Хр.
Да започнем с Крисчън Бейл, който играе така, сякаш от това
зависи животът му. Направо се е стопил и все
едно наистина е друсал всеки божи ден, откакто в You
Tube плъзна този запис с псувните. Тук той е вече напълно сдуханият боксьор Дики Еклунд, гордостта на Лоуел (някъде в
Масачузетс, население 100 000). Едно време нокаутирал по случайност легендата
Шугар Рей Лионард и оттогава само пуши крак, ходи с шушляк и живее с мисълта, че още утре ще
се върне на ринга като звезда. Дотогава
и между другото тренира малкия си брат Мики (Марк
Уолбърг), известен в гилдията като „stepping stone" - някой, когото другите про-та ползват като боксова круша. Към тази
драма
прибавяме и майка им (жестока Мелиса Лио), която се изживява като техен мениджър, въпреки че
не може един свестен мач да уреди. След поредното фиаско на Мики му избиват
бушоните, забърсва местната барманка (Ейми Адамс), тегли шута на семейството и
тръгва по пътя към славата.
Филмът е по действителен случай и не липсват сантиментални
моменти, но нито един от тях не успява да го събори в гроба. Всички актьори са си точно на
мястото - Бейл се е вживял и е забавен, ролята на Уолбърг му е лепнала като
ъперкът в брадата, а Адамс е рижа, бойна и луничките й блестят. Няма я иронията
на първия Роки,
разбира се, и не е пълен нокаут, но определено печели
по точки.
с
една дума
БОКС. В Месопотамия се боксирали с голи
ръце още през V век пр.н.е., но минойците първи слагат ръкавици - някъде около 1500 г. пр. Хр.