Сюжетът на този
идилично-носталгичен филм отвежда в Баку през 70-те, където все още цари кротък
патриархат, а активният социален живот се случва в градската баня, в бръснарницата
и в пощата. Именно сред пликове и колети минава работният ден на Джалил (Сергей
Пускепалис) - уважаван и уж здраво стъпил на земята семеен мъж, който в
свободното си време отглежда пчели, виновно въздиша по съседското червенокосо
момиче (Нино Нинидзе) и все още витае из детските спомени, свързани с невинни
пребивавания в женската баня, с майка му и с по-малкия му брат Симург (Евгений
Циганов).
Симург - дали по неволя или за да
се отскубне от семейната покровителствена опека - се е запокитил с някакъв
камион сред сибирските снегове и пише от дъжд на вятър, колкото да съобщи, че скоро
няма да се прибира. Но внезапната смърт на майка им събира отново семейството.
Контактът със Симург обогатява,
но и неизбежно разклаща вътрешния мир на Джалил, който досега старателно е
градил житейската си философия, без да остави място за желанията си. А Симург
ще му покаже, че блаженството е на една ръка разстояние, стига да се протегнеш.
Братя е копродукция между Азербайджан, Русия и България
- от наша страна са замесени Мирамар, които знаеш като продуценти на
Дзифт и
Love.net. Режисьорът Мурад Ибрахимбеков екранизира едноименния роман
на баща си Максуд, а за архетипните образи на братята избира двама от най-интересните
актьори в съвременното руско кино: Сергей Пускепалис с неговото мъжествено уравновесено
излъчване за ролята на Джалил, и Евгений Циганов с романтично зареян поглед -
за Симург.
Конфликтът между двамата
олицетворява вечното противоречие между разума и емоцията, между свободния дух
и моралните задръжки. Изваян в топлите размити нюанси на избледнелите цветни
фотографии, прескачащ между сън, спомен и магична реалност,
Братя на
пръв поглед няма много общо с днешното живеене. Въпреки това подозираме, че
Ибрахимбеков не случайно разказва тази история - сблъсъкът между двамата братя
има общо със сблъсъка между твърдите до скоро опори на традиционното
азербайджанско общество и консуматорския идеал, където човекът е роб на
желанията и иска да ги осъществи тук и сега.
Финалът е сякаш метафора за
капитулацията на традиционните ценности пред стихията на желанието и
невъзможността на човека да съчетае в себе си и двете. Но дори отвъд
философските заключения, с които може да не се съгласиш,
Братя е сетивно
и докосващо душата кино, от което ти става топло и смислено.
с
една дума
БАНЯ. Парните бани в Азербайджан
са нещо средно между турската и руската баня - интериорът е с ориенталски
елементи, но в по-съвременните вече има и ресторанти, където да хапнеш и пийнеш
след релакса. Една от най-тузарските бани в Баку е в четиризвездния хотел Divan
Express, където ако ти е як портфейлът и задникът, може да обмениш мъртва кожа
и мисли за живота с местните мутри.
Текст Мариана Христова
Сюжетът на този
идилично-носталгичен филм отвежда в Баку през 70-те, където все още цари кротък
патриархат, а активният социален живот се случва в градската баня, в бръснарницата
и в пощата. Именно сред пликове и колети минава работният ден на Джалил (Сергей
Пускепалис) - уважаван и уж здраво стъпил на земята семеен мъж, който в
свободното си време отглежда пчели, виновно въздиша по съседското червенокосо
момиче (Нино Нинидзе) и все още витае из детските спомени, свързани с невинни
пребивавания в женската баня, с майка му и с по-малкия му брат Симург (Евгений
Циганов).
Симург - дали по неволя или за да
се отскубне от семейната покровителствена опека - се е запокитил с някакъв
камион сред сибирските снегове и пише от дъжд на вятър, колкото да съобщи, че скоро
няма да се прибира. Но внезапната смърт на майка им събира отново семейството.
Контактът със Симург обогатява,
но и неизбежно разклаща вътрешния мир на Джалил, който досега старателно е
градил житейската си философия, без да остави място за желанията си. А Симург
ще му покаже, че блаженството е на една ръка разстояние, стига да се протегнеш.
Братя е копродукция между Азербайджан, Русия и България
- от наша страна са замесени Мирамар, които знаеш като продуценти на Дзифт и Love.net. Режисьорът Мурад Ибрахимбеков екранизира едноименния роман
на баща си Максуд, а за архетипните образи на братята избира двама от най-интересните
актьори в съвременното руско кино: Сергей Пускепалис с неговото мъжествено уравновесено
излъчване за ролята на Джалил, и Евгений Циганов с романтично зареян поглед -
за Симург.
Конфликтът между двамата
олицетворява вечното противоречие между разума и емоцията, между свободния дух
и моралните задръжки. Изваян в топлите размити нюанси на избледнелите цветни
фотографии, прескачащ между сън, спомен и магична реалност, Братя на
пръв поглед няма много общо с днешното живеене. Въпреки това подозираме, че
Ибрахимбеков не случайно разказва тази история - сблъсъкът между двамата братя
има общо със сблъсъка между твърдите до скоро опори на традиционното
азербайджанско общество и консуматорския идеал, където човекът е роб на
желанията и иска да ги осъществи тук и сега.
Финалът е сякаш метафора за
капитулацията на традиционните ценности пред стихията на желанието и
невъзможността на човека да съчетае в себе си и двете. Но дори отвъд
философските заключения, с които може да не се съгласиш, Братя е сетивно
и докосващо душата кино, от което ти става топло и смислено.
с
една дума
БАНЯ. Парните бани в Азербайджан
са нещо средно между турската и руската баня - интериорът е с ориенталски
елементи, но в по-съвременните вече има и ресторанти, където да хапнеш и пийнеш
след релакса. Една от най-тузарските бани в Баку е в четиризвездния хотел Divan
Express, където ако ти е як портфейлът и задникът, може да обмениш мъртва кожа
и мисли за живота с местните мутри.
Текст Мариана Христова
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители