Накратко, филмът започва в една съвременна антикварна книжарница, където се събират няколко почитатели на Хофман и докато си бъбрят, действието подскача напред-назад от реалния живот в приказния. Във втория става въпрос за малкия грозник Цахес, който получава от състрадателната фея Розабел изумителен подарък - три червени косъма, които не само го правят невероятен левент в очите на околните, но и приписват всичките им добри дела на негово име. Така Цахес става ебаси пича, присвоява си де що има призвания и атакува фронтално сърцата на мадамите. Тогава в историята се намесва един справедлив магьосник, който връща нещата към първа позиция и всички (почти) отново са щастливи.
Резултатът обаче е потресаващо зле: първо, действието се влачи адски бавно и направо ти идва да изядеш ухото на седящия до теб от отчаяние. Второ - скоковете между реалността и приказката са толкова резки и безпардонни, че на места просто се объркваш къде е връзката и въобще какво става тука, бе. Трето - звуковият монтаж е под всякаква критика и се чудиш как Анри Кулев, когото иначе уважаваме, го е пуснал така на голям екран. За актьорите да не говорим - там е една излишна театралност и помпозност (плюс тъпи шегички), че най-честно си признаваме - издържахме само първия час и си тръгнахме. Към края положението може и да се е оправило, но едва ли.
с една дума
КОСЪМ. Средно отглеждаме около 100 000 на главата си, като при червенокосите те са около 80 000, а блондинките имат най-много - близо 120 000.
Сюжетът е обещаващ - Анри Кулев леко се е придържал към
приказката на немския писател, композитор, карикатурист и какъв ли още не Ернст
Теодор Амадеус Хофман, за когото в интервюта казва, че „е съвременен автор" и
произведенията му звучат с пълна сила и днес, особено в България. Освен това Цахес е заснет изцяло с дигитални
технологии във видинската крепост Баба Вида, край Белоградчишките скали и в
русенската резиденция на цар Фердинанд, а вътре са Стоян Алексиев плюс нашите
герои Малин Кръстев и Мая Новоселска.
Накратко, филмът започва в една съвременна антикварна
книжарница, където се събират няколко почитатели на Хофман и докато си бъбрят,
действието подскача напред-назад от реалния живот в приказния. Във втория става
въпрос за малкия грозник Цахес, който получава от състрадателната фея Розабел
изумителен подарък - три червени косъма, които не само го правят невероятен
левент в очите на околните, но и приписват всичките им добри дела на негово
име. Така Цахес става ебаси пича, присвоява си де що има призвания и атакува
фронтално сърцата на мадамите. Тогава в историята се намесва един справедлив
магьосник, който връща нещата към първа позиция и всички (почти) отново са
щастливи.
Резултатът обаче е потресаващо зле: първо, действието се
влачи адски бавно и направо ти идва да изядеш ухото на седящия до теб от
отчаяние. Второ - скоковете между реалността и приказката са толкова резки и
безпардонни, че на места просто се объркваш къде е връзката и въобще какво
става тука, бе. Трето - звуковият монтаж е под всякаква критика и се чудиш как
Анри Кулев, когото иначе уважаваме, го е пуснал така на голям екран. За
актьорите да не говорим - там е една излишна театралност и помпозност (плюс
тъпи шегички), че най-честно си признаваме - издържахме само първия час и си
тръгнахме. Към края положението може и да се е оправило, но едва ли.
с една дума
КОСЪМ. Средно отглеждаме около 100 000 на главата си, като при
червенокосите те са около 80 000, а блондинките имат най-много - близо 120 000.