Тук режисьорът Дарън Аронофски отново е подхванал тежката тема с какви усилия човек достига пълния си потенциал. Но докато в предния му филм Кечистът Мики Рурк съвсем беше сдал багажа и с меланхолен поглед гледаше към миналото, в Черен лебед Портман е вперила своя в бъдещето. Тя играе Нина - талантлива, но и педантична балерина, която на всяка цена иска да се докаже за главната роля в Лебедово езеро на Чайковски. Тираничният, но и гениален шеф на трупата Вансен Касел, по когото Натали диша учестено, не се и съмнява, че е перфектна като Белия лебед, но хич не е убеден, че ще влезе под перушината на Черния. Допълнително напрежение идва и от новата й колежка Лили (прелестната Мила Кунис), която не би се спряла пред нищо, за да й отмъкне и двата лебеда под носа. Портман все повече и повече се забива в себе си и направо си откача, което в крайна сметка й отваря вратата към тъмната страна, така нужна за ролята.
Драматичният и неочакван финал много напомня на ранния Роман Полански, а камерата на Матю Лебатик (снимал всичките филми на Аронофски с изключение на Кечистът) придава на Черен лебед една елегична изтънченост, от която настръхва всяко косъмче от иначе старателно епилираното ти тяло. Дори и да не е чак шедьовър, филмът определено е от тези, за които човек си мисли дни наред.
Както казахме и тук,
това е най-голямата роля на Натали Портман до момента. И не само ние мислим
така - освен двете най-важни филмови награди тя взе призове от БАФТА, феста Независим
дух и Гилдията на американските киноактьори. Наградиха я и почти всички
асоциации на кинокритиците в Щатите - в пълния списък са тези от Остин, Бостън,
Охайо, Чикаго, Далас, Флорида, Лас Вегас и Финикс.
Тук режисьорът Дарън Аронофски отново е подхванал тежката
тема с какви усилия човек достига пълния си потенциал. Но докато в предния му
филм Кечистът Мики Рурк съвсем беше сдал
багажа и с меланхолен поглед гледаше към миналото, в Черен лебед Портман е вперила своя в бъдещето. Тя играе Нина -
талантлива, но и педантична балерина, която на всяка цена иска да се докаже за главната
роля в Лебедово езеро на Чайковски. Тираничният,
но и гениален шеф на трупата Вансен Касел, по когото Натали диша учестено, не
се и съмнява, че е перфектна като Белия лебед, но хич не е убеден, че ще влезе
под перушината на Черния. Допълнително напрежение идва и от новата й колежка
Лили (прелестната Мила Кунис), която не би се спряла пред нищо, за да й отмъкне
и двата лебеда под носа. Портман все повече и повече се забива в себе си и направо
си откача, което в крайна сметка й отваря вратата към тъмната страна, така
нужна за ролята.
Драматичният и неочакван финал много напомня на ранния Роман
Полански, а камерата на Матю Лебатик (снимал всичките филми на Аронофски с
изключение на Кечистът) придава на Черен лебед една елегична изтънченост,
от която настръхва всяко косъмче от иначе старателно епилираното ти тяло. Дори и
да не е чак шедьовър, филмът определено е от тези, за които човек си мисли дни наред.