Макар
героите в този сингапурски филм да
говорят английски (един от официалните
езици там), визуалният език и разказаната
история са с двата крака в източната
философия. Разбирането за време е точно
противоположно на западното препускане
и надпревара във вертикална градация.
Ако в нашата култура целта определя
смисъла, то на изток истината се търси
в хоризонталния и спокоен път към нея,
обръща се внимание на детайла, на отделния
миг и всичко това се постига чрез
съзерцание. А когато се случи целта да
отпадне по пътя, остава удоволствието
от съзерцанието. И за да не бръщолевим
по един твърде абстрактен и смущаващ
за европейския ни разум начин, караме
по същество.
Рейчъл
се завръща в родния Сингапур, след като
е завършила училище по изкуствата някъде
в чужбина. Между срещите с приятели от
гимназията в съзнанието й на порции
нахлуват спомени от детството, в които
тя се шляе с двама свои съученици около
изоставена влакова линия. По време на
приятно безцелните им разходки те се
наслаждават на тишината, говорят с водни
кончета и вдишват на воля от все още
възможното си безгрижие. Мислените
завръщания на Рейчъл към тези дни е
сякаш прощаването й с детството и
тогавашните мечти, но без сантимент -
преминала е към друг етап от живота си,
чиято неповторимост тук и сега може да
се оцени само ако е затворена предишната
страница.
Режисьорът
Джикай Лиао споделя, че
вдъхновението за
Червените водни
кончета дошло от случайно намерен
видеозапис, запечатал собствените му
ученически скитания с приятели около
същата влакова линия. Чисто естетически
му се сторил интересен и контрастът
между белите гимназиални ризки и черни
панталони на фона на сингапурските
предградия. Идеята била да съхрани и
акцентира върху места от града, чиито
образи скоро ще бъдат пометени от
урбанизацията заедно с колективната
памет на хората, прекарали живота си
там.
Ние пък
мъничко му завидяхме, че си е позволил
и му е бил позволен лукса да направи
филм, така щастливо безцелен и същевременно
жадно вторачен във всеки миг, без да
разваля идилията с излишни разсъждения
върху смисъла на битието. Защото вероятно
и без да е чел Оскар Уайлд, интуитивно
знае, че в същността си изкуството е
напълно безполезно, а красотата свършва
там, където започва интелигентността.
с една
дума
ВОДНО
КОНЧЕ. Животът му трае един единствен
ден, в който изминава целия житейски
цикъл от А до Я, но пък и за този кратък
период има твърда философия - може да
го срещнеш само на чисти места в природата.
Във филма вероятно символизира настоящето
и радостта от мига.
Филмът е част от програмата на
Сатори фест.
Текст
Мариана Христова
Макар
героите в този сингапурски филм да
говорят английски (един от официалните
езици там), визуалният език и разказаната
история са с двата крака в източната
философия. Разбирането за време е точно
противоположно на западното препускане
и надпревара във вертикална градация.
Ако в нашата култура целта определя
смисъла, то на изток истината се търси
в хоризонталния и спокоен път към нея,
обръща се внимание на детайла, на отделния
миг и всичко това се постига чрез
съзерцание. А когато се случи целта да
отпадне по пътя, остава удоволствието
от съзерцанието. И за да не бръщолевим
по един твърде абстрактен и смущаващ
за европейския ни разум начин, караме
по същество.
Рейчъл
се завръща в родния Сингапур, след като
е завършила училище по изкуствата някъде
в чужбина. Между срещите с приятели от
гимназията в съзнанието й на порции
нахлуват спомени от детството, в които
тя се шляе с двама свои съученици около
изоставена влакова линия. По време на
приятно безцелните им разходки те се
наслаждават на тишината, говорят с водни
кончета и вдишват на воля от все още
възможното си безгрижие. Мислените
завръщания на Рейчъл към тези дни е
сякаш прощаването й с детството и
тогавашните мечти, но без сантимент -
преминала е към друг етап от живота си,
чиято неповторимост тук и сега може да
се оцени само ако е затворена предишната
страница.
Режисьорът
Джикай Лиао споделя, че
вдъхновението за Червените водни
кончета дошло от случайно намерен
видеозапис, запечатал собствените му
ученически скитания с приятели около
същата влакова линия. Чисто естетически
му се сторил интересен и контрастът
между белите гимназиални ризки и черни
панталони на фона на сингапурските
предградия. Идеята била да съхрани и
акцентира върху места от града, чиито
образи скоро ще бъдат пометени от
урбанизацията заедно с колективната
памет на хората, прекарали живота си
там.
Ние пък
мъничко му завидяхме, че си е позволил
и му е бил позволен лукса да направи
филм, така щастливо безцелен и същевременно
жадно вторачен във всеки миг, без да
разваля идилията с излишни разсъждения
върху смисъла на битието. Защото вероятно
и без да е чел Оскар Уайлд, интуитивно
знае, че в същността си изкуството е
напълно безполезно, а красотата свършва
там, където започва интелигентността.
с една
дума
ВОДНО
КОНЧЕ. Животът му трае един единствен
ден, в който изминава целия житейски
цикъл от А до Я, но пък и за този кратък
период има твърда философия - може да
го срещнеш само на чисти места в природата.
Във филма вероятно символизира настоящето
и радостта от мига.
Филмът е част от програмата на Сатори фест.
Текст
Мариана Христова
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители