Чувал с брашно

Този екзотичен и визуално колоритен филм е всъщност доста обвързан с биографията на авторката му - Каджиджа Леклер - която за втори път черпи вдъхновение от собствената си съдба. Късометражният й дебют Сара (виж го тук) е за млада мароканка и гражданка на Белгия, която отива в Мароко, за да види майка си за пръв и последен път. Чувал с брашно пък е първият й пълнометражен филм и в него пак става дума за една къдрава Сара, изоставена от майка си, която си живее щастливо в белгийски манастир, докато баща й не я замъква при роднини в Атласките планини. Съвпадението на имена и дестинации, вярваме, хич не е случайно, а вложената лична страст е доловима във всеки кадър.

Ококорената Сара е любопитно и интелигентно дете, което се справя чудесно с училището и социалните контакти, макар и далеч от родителите си. Един ден обаче, баща й, когото едва познава, я натоварва в една кола и я откарва при сестра си в прашно мароканско селце, където й заповядва да хвърли католическия кръст и да започне да се моли на Аллах. В тамошното школо ще я учат на плетене и шиене за сметка на географията и литературата, които така обича, но културата на Европа ще остане далечен блян, който ще преследва докрай. Толкова ревностно, че дори любовта не би я спряла да осъществи мечтата си.

Чувал с брашно е интересен вътрешен поглед към традиционния живот в Мароко, където твърде умните и цапнати в устата жени не са на почит. Подозираме, че самата Каджиджа Леклер неведнъж е била черна овца на местна почва заради европейската си биография, а конфликтът между екранната й героиня и средата вероятно е реплика на случки от самия живот. С екзотична външност, но и с дяволит и проницателен поглед, Хафсия Херзи се слива с образа на голямата Сара, която ще отвоюва с ум вместо с агресия, място за силния си характер в едно консервативно и затворено общество.

с една дума
АТЛАС. Планински масив в Северозападна Африка, който разделя средиземноморското и атлантическото крайбрежие от Сахара. На мароканска територия го обитават предимно бербери, а селцата им са бедни, но пък романтични, досущ като във филма.

{{trailer}}

Филмът е част от програмата на Sofia MENAR Film Festival 2014.
Текст Мариана Христова

Този екзотичен и визуално колоритен филм е всъщност доста обвързан с биографията на авторката му - Каджиджа Леклер - която за втори път черпи вдъхновение от собствената си съдба. Късометражният й дебют Сара (виж го тук) е за млада мароканка и гражданка на Белгия, която отива в Мароко, за да види майка си за пръв и последен път. Чувал с брашно пък е първият й пълнометражен филм и в него пак става дума за една къдрава Сара, изоставена от майка си, която си живее щастливо в белгийски манастир, докато баща й не я замъква при роднини в Атласките планини. Съвпадението на имена и дестинации, вярваме, хич не е случайно, а вложената лична страст е доловима във всеки кадър.

Ококорената Сара е любопитно и интелигентно дете, което се справя чудесно с училището и социалните контакти, макар и далеч от родителите си. Един ден обаче, баща й, когото едва познава, я натоварва в една кола и я откарва при сестра си в прашно мароканско селце, където й заповядва да хвърли католическия кръст и да започне да се моли на Аллах. В тамошното школо ще я учат на плетене и шиене за сметка на географията и литературата, които така обича, но културата на Европа ще остане далечен блян, който ще преследва докрай. Толкова ревностно, че дори любовта не би я спряла да осъществи мечтата си.

Чувал с брашно е интересен вътрешен поглед към традиционния живот в Мароко, където твърде умните и цапнати в устата жени не са на почит. Подозираме, че самата Каджиджа Леклер неведнъж е била черна овца на местна почва заради европейската си биография, а конфликтът между екранната й героиня и средата вероятно е реплика на случки от самия живот. С екзотична външност, но и с дяволит и проницателен поглед, Хафсия Херзи се слива с образа на голямата Сара, която ще отвоюва с ум вместо с агресия, място за силния си характер в едно консервативно и затворено общество.

с една дума
АТЛАС. Планински масив в Северозападна Африка, който разделя средиземноморското и атлантическото крайбрежие от Сахара. На мароканска територия го обитават предимно бербери, а селцата им са бедни, но пък романтични, досущ като във филма.

{{trailer}}

Филмът е част от програмата на Sofia MENAR Film Festival 2014.
Текст Мариана Христова

Гласували общо: 1 потребители