NEGASONIC TEENAGE WARHEAD. Да, да, три са, добре де. Не са малко случаите, когато песни, особено рок песни, са вдъхновени от герои от книги, комикси или филми. Но се сещаме само за един пример, когато се е случило обратното. Небезизвестна е любовта към комиксите на Дейв Уиндорф - лидер на сайкъделик стоунър рок ветераните Monster Magnet. През 1995 те издават третия си албум Dopes to Infinity, в който е и песента, която за пръв път ги качва в ефира на MTV - "Negasonic Teenage Warhead". Артистите на Marvel Грант Морисън и Франк Куайтли са фенове на бандата и през 2001 създават герой, носещ името на песента. Не се чуди чак толкова ли е яка, ами си я пусни и надуй звука! Текст Ивайло Александров
Уейд Уилсън не е герой. Той е тарикатче от подземния свят, което ще набие всеки, ако някой му плати да свърши тази работа. Просто така се случва, че обикновено поръчките са от прецакани хора, които искат Уейд да опердаши по-големи лайнари и от него. И той го прави - без да му пука особено, просто защото го кефи. И за кинти. И си кара така, докато среща яката мадама Ванеса Карлайл. Следват месеци на любов, абсолютно напасване, много секс и вътрешни майтапи (8 март вече няма как да е същият, нали?). Докато един ден разбира че има рак в белите дробове, мозъка и стомаха и общо взето е хукнал по финалната права. Тогава обаче се намесват хората от нелегална лаборатория, която превръща пациентите си в свръхчовеци... посредством серум, който кара клетките му да мутират, катализирани чрез болка. В случая на Уейд това води и до физическа деформация, та му се налага, след като се откопчва от лабораторията, пребивайки сума ти гадове, да носи маска. Така той си тръгва от лабораторията грозен, но излекуван от рак, с възможността да регенерира всеки орган в тялото си, включително отрязани крайници и освен това, ако не го очистиш буквално, не може да умре. Затова се отправя на мисия към единственото, което го интересува - да спука гьона на гадовете, които го превръщат в недосегаем урод. Е, и да си върне мацката, на която така и не се обажда, откакто я напуска, за да се лекува.
Това е сюжетът на новия филм с герой от комиксите на Marvel. Разминаването с действителността е съвсем окей, просто защото от филм за Дедпул не можеш да очакваш стриктност, сериозност или кой знае какви послания. Нищо, че оригинално той е супер злодей, а после става просто антигерой. Все пак сега е основен образ в цял филм (според злите езици - позиция, спечелена с огъзване пред Върколака). И, съвсем в духа на героя (така де, на характера от комикса, малко се обърква значението с омонимите тук), на екран те очакват час и половина глупости, лигня, цинизъм, вулгарности (но без псувни, все пак гоним млада аудитория), изключително забавляващо насилие над престъпници, бой, секс (но без цици, пак по същата причина) и нарочно натруфени епични моменти. За да е по-смешно. И то е. Рядко ни се случва напоследък да вием от смях в киносалон и докато бършем очи, другарчето по столче да се опитва засрамено да ни затъкне юмрук в устите от срам от шумната ни радост. Само че, държим да кажем, че не успя - просто защото страдаше от същите симптоми на истеричен смях.
Дедпул е страхотен филм за разпускане, ако не се притесняваш да гледаш 100 минути комиксов екшън, със сюжет, който прескача на шафъл като селекция песни в уинамп по време на купон, много ебавки (включително и авто такива от главния... герой, бе!), средни пръсти (дори от собственоръчно отрязана ръка), шутове в гъза и в чатала и едно камео - кратко включване на самия Стан Лий (хайде да не си задаваме въпроси) като емси в стриптийз бар. А, да - и появата на два неизлизали досега на екран комикс героя - металният исполин Колос (в чието тяло Уейд неведнъж си пробва ударите и те докарва до стомашен колапс с жестове от болка и коментари) и киселият тийн Ели Фимистър, позната в мутант-средите като Negasonic Teenage Warhead (хайде преведи го, де). И всичко това е забъркано в пищен екшън. Грешка, в много смешен пищен екшън. Който върви отлично с пуканки и бира. Наздраве!
с една дума
NEGASONIC TEENAGE WARHEAD. Да, да, три са, добре де. Не са малко случаите, когато
песни, особено рок песни, са вдъхновени от герои от книги, комикси или филми.
Но се сещаме само за един пример, когато се е случило обратното. Небезизвестна
е любовта към комиксите на Дейв Уиндорф - лидер на сайкъделик стоунър рок ветераните Monster
Magnet. През 1995 те издават третия си албум Dopes to Infinity, в който е и песента, която за пръв път ги качва
в ефира на MTV - "Negasonic Teenage Warhead".
Артистите на Marvel Грант Морисън и Франк Куайтли са фенове на бандата и през
2001 създават герой, носещ името на песента. Не се чуди чак толкова ли е яка,
ами си я пусни и надуй звука!
Текст Ивайло Александров
{{trailer}}