☰
✕

Дякон Левски II

1908 Категория: Кино
Още преди две години в медийното пространство се поразмърда мълвата, че се готви нов игрален филм за Васил Левски. Тъй като българското кино е в амок, особено що се касае до предосвобожденски сюжети, немалко специалисти, киномани и просто любопитници се заослушваха какво точно ще предложи новата лента на Максим Генчев. Премиерата беше този понеделник, 16 февруари в НДК. А послевкусът е, меко казано, блудкав. Защото:

Когато заглавието на филм е име, независимо чие, очаква се, че ще изградиш образа на главния си герой, изтъкан от събитията, емоциите, желанията и целите му. Ще изваеш личност, ще покажеш характер и присъствие. Още повече, когато разполагаш с над три часа за това. За тези повече от 180 минути видяхме един и същи Левски, който снове напред-назад, гледа мъжкарски и произнася патетични реплики. И вината не е във Веселин Плачков - актьорът е сред малкото силни черти на филма. Просто е попаднал на кофти сценарий и режисура. Всъщност, нито един образ не беше разгърнат и завършен - имаше само лица, които стояха на екрана и вършеха различни действия. Всяка емоция - яд, сила, злоба, печал, радост, идваха и си отиваха, породени от нищо, недовършени и необосновани. Немалко от актьорите стояха крайно неубедително на екран и някак неестествено звучеше съвременният книжовен език, с вметната тук-там вехта дума, във възрожденска епоха. Да беше се консултирал Максим Генчев с Милен Русков, например, за диалекти и наречия.

Сюжетът се лашка ужасно хаотично и безцелно из трите часа на Дякон Левски. Историята не държи постоянна линия, дори не са и няколко паралелни сюжета. Просто се случват събития, често без връзка едно с друго, а сцените изглеждат като продължение или предистория на нещо, което просто го няма и присъстващите кадри увисват недъгаво във филма.

Безобразното и безцелно ползване на забавен каданс, с и без причина, откровено дразни. А каскадьорите от Бага-Тур ползват една и съща хватка и при тренировките на българските легионери, и при различни ръкопашни схватки, като разбира се, тя също е на забавен каданс. Плюс баталните сцени и няколко подхвърляния и падания на предмети. Абсолютно ненужно.

Филмът е наблъскан с неадекватни решения и сцени. Защо и откъде дойде убийството на бащата на Левски? Как така малкото момче, което не желаеше да постъпва в манастир, в момента, в който влезе в светата обител, запя ангелогласно - ей тъй, от нищото? Откъде се появи хубавката даскалица, която изтърва една книга, докато минаваше по мостче? Как така в този момент Левски беше застанал под моста, улови книгата и тя, на забавен каданс, прелетя обратно и кацна върху купчината? После Дяконът се появи горе, погледна момата и без да продума, събу чепика й, за да извади попаднало там камъче. Откъде го видя? В любовния сюжет нямаше никакво напрежение, драма или романс. Появи се и изчезна в нищото със самоубийството на учителката. Която беше и монахиня. Какво? Не, защо? А мазохистът Левски, който всеки път, когато препуснеше сам нанякъде, го правеше под пороен дъжд? Заради драматизма ли, или просто човекът обича да го вали и чака да зашиба, преди да се метне на коня? А знаеш ли, че Васил Левски е събирателен образ между Зоро и Уокър? Той хвърля гърнето с мощите на свети Игнатий във въздуха, пребива трима турци и после го улавя. Скача от койката в казармата, хванал незнайно откъде знамето с девиза Свобода или смърт (което е ушито за пръв път няколко години по-късно, но да не издребняваме) и, ползвайки го за копие, пробожда в гърдите турски войник. Как така български свещеник прави предсказания за смъртта на Апостола по лунен календар - откъде накъде такъв мистицизъм? Имам и още един въпрос - защо режисьорите смятат, че Ники Сотиров е отличният избор за ролята на чужденец във филмите си? Нито физиономията, нито английският му стоят като на британец. А той пък откъде беше развил мания в преследване на свети мощи? От какъв зор подкокоросваше революционери да правят това и онова?

Още един от хаотичните похвати в Дякон Левски е излишният и самоцелен символизъм. Сянката от прозореца, падаща като кръст върху лицето на Левски по време на разпита. Кървавата стигмата на гърдите му под формата на кръст, докато вече е на бесилото. Доброто заптие по време на разпита, което се застъпи за него с думите „невинен е”. Очаквах да си умие ръцете като Пилат Понтийски. И двата момента, които изглеждаха като нескопосано взети от Андрей Рубльов на великия Тарковски - невръстният Васил рови с клечка в кална локва пред манастира - асоциацията с филма от 1966 и измиването на четките в потока беше неминуема. Както и черният кон на белия сняг. Левски, който крещи „Да живее България!” с наденат клуп на гърлото. Сещаш ли се за вика „Freedooooom!” на Мел Гибсън в Смело сърце?

Нека за финал завършим с двете достойнства на филма. Едното от тях се нарича Веселин Плачков. Въпреки сюжета, той стои сигурно и твърдо в ролята на една от най-важните фигури в българската история и печели симпатии. Второто е великолепната музика на Исихия.

Дякон Левски е слаб филм, кекав и неубедителен. Нито задава въпроси, нито дава отговори, не изгражда образи и не разказва история. Стои тромаво в пространството с трите си часа несигурен сюжет и празни фигури, а фактът, че през 10-15 минути в залата избухваха аплодисменти, предполага или наличието на платени клакьори, или присъствието на непретнциозни националисти. И не, репликата „да ти еба майката” в края на филма далеч не е проблемна - всеки от нас - и ти, и баща ти, и брат ти, псува в някаква ситуация. Проблемно е присъствието на тази лента в съвременното българско кино, което има нужда от силен токов удар, а не от безидеен тричасов хаос.

{{trailer}}

Текст Ивайло Александров

Филмът е част от програмата на София Филм Фест 2015.

Още преди две години в медийното пространство се поразмърда мълвата, че се готви нов игрален филм за Васил Левски. Тъй като българското кино е в амок, особено що се касае до предосвобожденски сюжети, немалко специалисти, киномани и просто любопитници се заослушваха какво точно ще предложи новата лента на Максим Генчев. Премиерата беше този понеделник, 16 февруари в НДК. А послевкусът е, меко казано, блудкав. Защото:

Когато заглавието на филм е име, независимо чие, очаква се, че ще изградиш образа на главния си герой, изтъкан от събитията, емоциите, желанията и целите му. Ще изваеш личност, ще покажеш характер и присъствие. Още повече, когато разполагаш с над три часа за това. За тези повече от 180 минути видяхме един и същи Левски, който снове напред-назад, гледа мъжкарски и произнася патетични реплики. И вината не е във Веселин Плачков - актьорът е сред малкото силни черти на филма. Просто е попаднал на кофти сценарий и режисура. Всъщност, нито един образ не беше разгърнат и завършен - имаше само лица, които стояха на екрана и вършеха различни действия. Всяка емоция - яд, сила, злоба, печал, радост, идваха и си отиваха, породени от нищо, недовършени и необосновани. Немалко от актьорите стояха крайно неубедително на екран и някак неестествено звучеше съвременният книжовен език, с вметната тук-там вехта дума, във възрожденска епоха. Да беше се консултирал Максим Генчев с Милен Русков, например, за диалекти и наречия.

Сюжетът се лашка ужасно хаотично и безцелно из трите часа на Дякон Левски. Историята не държи постоянна линия, дори не са и няколко паралелни сюжета. Просто се случват събития, често без връзка едно с друго, а сцените изглеждат като продължение или предистория на нещо, което просто го няма и присъстващите кадри увисват недъгаво във филма.

Безобразното и безцелно ползване на забавен каданс, с и без причина, откровено дразни. А каскадьорите от Бага-Тур ползват една и съща хватка и при тренировките на българските легионери, и при различни ръкопашни схватки, като разбира се, тя също е на забавен каданс. Плюс баталните сцени и няколко подхвърляния и падания на предмети. Абсолютно ненужно.

Филмът е наблъскан с неадекватни решения и сцени. Защо и откъде дойде убийството на бащата на Левски? Как така малкото момче, което не желаеше да постъпва в манастир, в момента, в който влезе в светата обител, запя ангелогласно - ей тъй, от нищото? Откъде се появи хубавката даскалица, която изтърва една книга, докато минаваше по мостче? Как така в този момент Левски беше застанал под моста, улови книгата и тя, на забавен каданс, прелетя обратно и кацна върху купчината? После Дяконът се появи горе, погледна момата и без да продума, събу чепика й, за да извади попаднало там камъче. Откъде го видя? В любовния сюжет нямаше никакво напрежение, драма или романс. Появи се и изчезна в нищото със самоубийството на учителката. Която беше и монахиня. Какво? Не, защо? А мазохистът Левски, който всеки път, когато препуснеше сам нанякъде, го правеше под пороен дъжд? Заради драматизма ли, или просто човекът обича да го вали и чака да зашиба, преди да се метне на коня? А знаеш ли, че Васил Левски е събирателен образ между Зоро и Уокър? Той хвърля гърнето с мощите на свети Игнатий във въздуха, пребива трима турци и после го улавя. Скача от койката в казармата, хванал незнайно откъде знамето с девиза Свобода или смърт (което е ушито за пръв път няколко години по-късно, но да не издребняваме) и, ползвайки го за копие, пробожда в гърдите турски войник. Как така български свещеник прави предсказания за смъртта на Апостола по лунен календар - откъде накъде такъв мистицизъм? Имам и още един въпрос - защо режисьорите смятат, че Ники Сотиров е отличният избор за ролята на чужденец във филмите си? Нито физиономията, нито английският му стоят като на британец. А той пък откъде беше развил мания в преследване на свети мощи? От какъв зор подкокоросваше революционери да правят това и онова?

Още един от хаотичните похвати в Дякон Левски е излишният и самоцелен символизъм. Сянката от прозореца, падаща като кръст върху лицето на Левски по време на разпита. Кървавата стигмата на гърдите му под формата на кръст, докато вече е на бесилото. Доброто заптие по време на разпита, което се застъпи за него с думите „невинен е”. Очаквах да си умие ръцете като Пилат Понтийски. И двата момента, които изглеждаха като нескопосано взети от Андрей Рубльов на великия Тарковски - невръстният Васил рови с клечка в кална локва пред манастира - асоциацията с филма от 1966 и измиването на четките в потока беше неминуема. Както и черният кон на белия сняг. Левски, който крещи „Да живее България!” с наденат клуп на гърлото. Сещаш ли се за вика „Freedooooom!” на Мел Гибсън в Смело сърце?

Нека за финал завършим с двете достойнства на филма. Едното от тях се нарича Веселин Плачков. Въпреки сюжета, той стои сигурно и твърдо в ролята на една от най-важните фигури в българската история и печели симпатии. Второто е великолепната музика на Исихия.

Дякон Левски е слаб филм, кекав и неубедителен. Нито задава въпроси, нито дава отговори, не изгражда образи и не разказва история. Стои тромаво в пространството с трите си часа несигурен сюжет и празни фигури, а фактът, че през 10-15 минути в залата избухваха аплодисменти, предполага или наличието на платени клакьори, или присъствието на непретнциозни националисти. И не, репликата „да ти еба майката” в края на филма далеч не е проблемна - всеки от нас - и ти, и баща ти, и брат ти, псува в някаква ситуация. Проблемно е присъствието на тази лента в съвременното българско кино, което има нужда от силен токов удар, а не от безидеен тричасов хаос.

{{trailer}}

Текст Ивайло Александров

Филмът е част от програмата на София Филм Фест 2015.

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Кино

  • "Присила" на София Копола тръгва по кината от 5 април (ТРЕЙЛЪР)

    От 5 април по кината в България тръгва новият филм на София Копола - "Присила", който закри тазгодишното издание на 28-ия София Филм Фест. Когато на едно парти тийнейджърката Присила Болио се запознава с Елвис Пресли – мъжът, който вече е стремително изгряваща рокендрол суперзвезда, се превръща в нещо съвсем различно – в личния си живот той е възторжен влюбен,

  • Носители на "Оскар" са част от 28-ия София Филм Фест

    Един от най-обсъжданите документални филми на изминалата година "20 дни в Мариупол", с награда на публиката в секция "Световно документално кино" на Сънданс, с БАФТА ’24 и – след неделната вечер – с "Оскар" ’24 за най-добър документален филм ще бъде представен на София Филм Фест в партньорство с Френския институт. Кадър от филма "20 дни в Мариупол", снимка:

  • Най-новите филми на Вим Вендерс и София Копола идват на София Филм Фест

    "Прекрасни дни" на Вим Вендерс и "Присила" на София Копола приковават вниманието на феновете в програмата на 28-ия София Филм Фест.  "Прекрасни дни" е най-новата перла в богатата филмография на легендата Вим Вендерс. В Кан филмът бе номиниран за "Златна палма" и удостоен с наградата на Екуменическото жури, а Коджи Якушо получи приза за най-добър актьор.

  • София Филм Фест разкрива първите 6 заглавия от Международния конкурс

    12 творби от цял свят ще се състезават за Голямата награда "София град на киното", която се връчва от Столична община на 28-ия международен филмов фестивал София Филм Фест. Те са първи или втори филми за своите режисьори. Първите шест филма, които са дело на автори от 3 континента, вече са ясни. Още: Георги Тодоров-Жози е първият художник с Наградата на София

  • Световноизвестната полска режисьорка Малгожата Шумовска представя на София Филм Фест най-новия си филм

    Малгожата Шумовска - една от знаковите фигури в съвременното полско кино, ще представи лично през март на София Филм Фест най-новия си филм "Жената от...", получил преди няколко месеца номинация за "Златен лъв" и овации от публиката и критиката на кинофестивала във Венеция. Творчески партньор на известната режисьорка, сценарист и продуцент в работата

  • Най-новите филми на Кен Лоуч и Нури Билге Джейлан идват на София Филм Фест

    "Старият дъб" на Кен Лоуч и "Сухи треви" на Нури Билге Джейлан допълват световните хитове от Кан в програмата на 28-ия София Филм Фест, обявиха организаторите. Носител на наградите на публиката за най-добър филм от фестивалите в Локарно, Валядолид, Палич, Гент, Съдбъри и Калгари, номинираният за "Златна палма" "Старият дъб" е най-новият и – по думите на

  • Филмът "Барби" премина 1 милиард долара

    Продажбите на билети за касоразбивача "Барби" на "Уорнър брадърс", излязъл на екран на 21 юли, надхвърлиха 1 милиард долара в международния бокс-офис, съобщават световните осведомителни агенции. В изявлението на филмовото студио се посочва, че продукцията, режисирана от Грета Гъруиг с Марго Роби и Райън Гослинг в главните роли, е реализирала 459 милиона

  • 10 издание на „Кино за пътешественици”

    Десетото издание на "Кино за пътешественици" ще стартира на 1 август в "Културен център G8" с премиерата на филма "Аз и Африка" на мароканския пътешественик Отман Золати, съобщиха организаторите. Отман никога не е напускал родното Мароко и от малък иска да стигне до най-южната точка на Африка. Той е само на 20 гофини, има едва 80 долара в джоба, а мечтата го

  • „Тар” противопоставя човека и изкуството

    Лидия Тар не е съвършен човек. Не е и съвършен артист. Но чува музиката по начин, по който малко хора успяват да я чуят. Музиката ѝ говори и тя говори на езика на музиката. И за да продължи този диалог по най-гръмкия начин, задоволявайки и потребностите си на музикант, но и егото си, тя ще мине върху трупове. Буквално. Една приятелка преди много години ми каза:

  • Грандиозен Ден на шегата с Комеди Клуб София – 11 април

    Най-голямото стендъп шоу правено някога 1 Април с Комеди Клуб София е традиция. Това е своеобразен патронен празник на Комеди Клуба. Световният ден на шегата е денят, в който по традиция най-добрите комедианти на Комеди Клуба излизат на сцената на Зала 1 НДК, за да прекарат една невероятна вечер с феновете на стендъп комедията. Традицията на Комеди Клуба

  • "Чалга" е най-гледаният филм

    Най-новият филм на Мариан Вълев „Чалга“ е най- гледаният у нас за втора поредна седмица. За втори пореден уикенд пък филмът, чиято официална премиера в киносалоните бе на 10 март, бие по зрители холивудски заглавия като „Писък 6“ и „Крийд 3“. Тази събота и неделя "Чалга" пък е с двойно повече гледания от заемащия второ място премиерния "Шазам! Яростта на боговете",

  • “Войната на буквите” - дългоочакваната революция в българския ефир

    Копия от излъчените епизоди са поискани от MGM и Amazon Studios и двата гиганта обмислят предложения към продуцента. С излъчените си 4 епизода по БНТ “Войната на буквите” е гледан от изненадващо висок процент от младото поколение. Сериалът преминава отвъд историческите факти, представяйки героите в чисто човешки план, всеки със своите страхове, слабости,

  • Гари Стреч е новият член в журито на Награда за кино 355 на Фондация „Стоян Камбарев“

    Първи февруари е крайният срок за родните млади кинорежисьори, които могат да кандидатстват при пълна свобода на тема, стил и жанр на филмите си, за кино конкурса НАГРАДА ЗА КИНО 355 (три-пет-пет) на Фондация “Стоян Камбарев“. Проектът се осъществява с подкрепата на Столична програма Култура. Единственото условие е филмът да е с неочакван край. Именно

  • Филмът "До последния каприз" със специална прожекция и концерт

    Филмът на актьора Иван Юруков - "До последния каприз", ще има специална прожекция с концерт за две цигулки с участието на музикантите Юлиян Стоянов и Смиляна Лозанова. Събитието е на 30 септември в кино "Одеон", съобщават организаторите. Режисьорският кинодебют на актьора е вдъхновен от прочутите "24 каприза" на Николо Паганини, наричан още "Цигуларят

  • Съвсем скоро ще станем свидетели на римейк на "Шотландския боец"

    Класиката от 1986 г., в която Кристоф Ламбер е в ролята на безсмъртния воин от XVI в. Конър Маклауд, ще бъде рестартирана от Lionsgate с Хенри Кавил в главната роля. Режисьорът на "Джон Уик" Чад Стахелски даде обещаваща информация за процеса на предпродукция. Той заяви пред Collider: "В момента сме в процес на доработване. Мисля, че знаем какво искаме. По-важното

  • Камен Донев ще открие София Моно 2022

    Дванадесетото издание на театралния фестивал "София Моно приказката продължава", който по традиция се провежда в уютния парк на "Военна академия - Г.С.Раковски", тази година ще се случи от 11 до 31 юли. Събитието ще стартира официално с уникална Седмица на Камен Донев, която ще продължи от 11 до 15 юли. Тя ще вклюва пет невероятни вечери със страхотните

  • Грандиозен спектакъл в Леденика и Ягодинската пещера - ето и кои са участниците

    Петър Йорданов-Бъни и актрисите Ралица Бежан и Мариана Йотова провокират сетивата със спектакъл в Леденика и Ягодинската пещера  Представянето на музикално-поетично-театралния проект ще бъде на 28.05., в зала “Люмиер” в столицата, след което ще започне своето лятно “пещерно” турне.  „ДУЕНДЕ – ЗЕМЯТА МАЙКА“ е наименованието на този новаторски

  • Студенти, приятели и колеги връщат спомена за Стефан Данаилов

    По нетрадиционен начин в София ще се даде началото на националната програма по честването на 80-годишния юбилей на Стефан Данаилов, който си отиде от този свят през ноември 2019. Той е един от най-обичаните актьори и театрални педагози в България. С ролите си във филми като "Иван Кондарев", "Борис", "Дами канят", "Черните ангели", "Иконостасът", сериали

  • Осмото издание на "Срещи на младото европейско кино" ще зарадва младата аудитория с изключително богата програма с вход свободен

    От 20 до 29 юни 2022 в София ще се проведе осмото издание на “Срещи на младото европейско кино” - едно от най-оригиналните киносъбития, ориентирано към кинообразованието и по-младата аудитория, което тази година ще предложи на посетителите още по-богата програма с вход свободен! За първи път добре познатият и обичан от мнозина фестивал с организатори

  • Какво да гледаме в киното днес (01.04)?

    ДОМ НА КИНОТО | 18:00 | БИЛЕТИ КИНО ГУРМЕ е филмова и винена селекция, която реализираме заедно с партньорите ни вече повече от десетилетие – вкусът към доброто кино и култа към доставяне на удоволствие на сетивата са съчетани със специалните вина от избата на Domaine Boyar. Не пропускайте класиката на сценариста и режисьор Габриел Аксел „Угощението