Добре дошли в Банкок

Всичко тръгва от идеята за филм, който да представя Банкок пред света, но резултатът е доста по-различен от очакваната пощенска картичка за туристи. По проект са заснети девет късометражки от тайландски режисьори, но само четири остават във финалния вариант, представен премиерно на фестивала в Торонто. Авторите и на четирите са вече утвърдени имена във филмовите среди и чест прави на Тайландската обществена телевизия (като главен продуцент), че им е дала пълна свобода да покажат Банкок от частната си гледна точка.

Така имаме четири човешки истории, които нямат общо с обичайната представа за „туристически" филм, а контурите на града се очертават през живота на обитателите му. Първата е Разглеждане на забележителности на Висит Сасанатиенг - зад очевидно ироничното заглавие стои историята на сляпо момиче, което денем продава лотарийни билети на един мост, а нощем спи под него, защото така или иначе не може да отиде по-далеч. Една вечер чудат младеж я спасява от изнасилване и след като разбира, че тя никога не се е разхождала из Банкок, макар да е родена там, решава да я разведе. Социалното послание, мислим, е ясно: неподредената градска джунгла е недостъпна за човек с увреждане, а и опасна за по-разсеяните сред жителите й.

Следващите две новели по-скоро визират екзистенциалната самота в мегаполиса. Банкок Блус на Адитя Асарат е за двама англоезични приятели, които все не налучкват верния тон в комуникацията с местните момичета. Единият е позорно разкаран от войнствената си приятелка, a другият се влюбва, но ситуацията му се изплъзва, докато измисли как да подходи.

Pi Makham на Конгдей Джатуранрасаме проследява взаимоотношенията между проститутка и клиент, които не искат да се разделят след сеанса, отчаяно вкопчени в надеждата да се спасят от самотата като намерят сродна душа. Но като че най-истинна е Мълчание на Пен-Ек Ратанаруанг за лъскава мадама, която закъсва посред нощ с колата и получава помощ от ням клошар. Финалът направо те хваща за гърлото.

Както става ясно, историите от Добре дошли в Банкок! не са вълшебни приказки за азиатския „град на ангели", които биха докарали орди олинклузив туристи, а и прословутият Златен дворец се мярка само веднъж в кадър. Но пък вероятно дава една по-реалистична представа за града, подарявайки ни привилегията да го видим през погледа на неговите жители.

с една дума
БАНКОК. Раят на проституцията. Колкото и да слушаме, че секс индустрията там процъфтява заради туризма, статистиката показва, че 90% от клиентите са местни. Това е свързано с културата, която за разлика от закона, толерира проституцията - след като жените нямат право да станат будистки монаси и така да поддържат духовния статут на семейството, им остава да се грижат за материалното благоденствие на дома. Данните гласят, че между 24 и 30% от жените между 15 и 29 години проституират.

{{trailer}} 

Текст Мариана Христова

Всичко тръгва от идеята за филм, който да представя Банкок пред света, но резултатът е доста по-различен от очакваната пощенска картичка за туристи. По проект са заснети девет късометражки от тайландски режисьори, но само четири остават във финалния вариант, представен премиерно на фестивала в Торонто. Авторите и на четирите са вече утвърдени имена във филмовите среди и чест прави на Тайландската обществена телевизия (като главен продуцент), че им е дала пълна свобода да покажат Банкок от частната си гледна точка.

Така имаме четири човешки истории, които нямат общо с обичайната представа за „туристически" филм, а контурите на града се очертават през живота на обитателите му. Първата е Разглеждане на забележителности на Висит Сасанатиенг - зад очевидно ироничното заглавие стои историята на сляпо момиче, което денем продава лотарийни билети на един мост, а нощем спи под него, защото така или иначе не може да отиде по-далеч. Една вечер чудат младеж я спасява от изнасилване и след като разбира, че тя никога не се е разхождала из Банкок, макар да е родена там, решава да я разведе. Социалното послание, мислим, е ясно: неподредената градска джунгла е недостъпна за човек с увреждане, а и опасна за по-разсеяните сред жителите й.

Следващите две новели по-скоро визират екзистенциалната самота в мегаполиса. Банкок Блус на Адитя Асарат е за двама англоезични приятели, които все не налучкват верния тон в комуникацията с местните момичета. Единият е позорно разкаран от войнствената си приятелка, a другият се влюбва, но ситуацията му се изплъзва, докато измисли как да подходи.

Pi Makham на Конгдей Джатуранрасаме проследява взаимоотношенията между проститутка и клиент, които не искат да се разделят след сеанса, отчаяно вкопчени в надеждата да се спасят от самотата като намерят сродна душа. Но като че най-истинна е Мълчание на Пен-Ек Ратанаруанг за лъскава мадама, която закъсва посред нощ с колата и получава помощ от ням клошар. Финалът направо те хваща за гърлото.

Както става ясно, историите от Добре дошли в Банкок! не са вълшебни приказки за азиатския „град на ангели", които биха докарали орди олинклузив туристи, а и прословутият Златен дворец се мярка само веднъж в кадър. Но пък вероятно дава една по-реалистична представа за града, подарявайки ни привилегията да го видим през погледа на неговите жители.

с една дума
БАНКОК. Раят на проституцията. Колкото и да слушаме, че секс индустрията там процъфтява заради туризма, статистиката показва, че 90% от клиентите са местни. Това е свързано с културата, която за разлика от закона, толерира проституцията - след като жените нямат право да станат будистки монаси и така да поддържат духовния статут на семейството, им остава да се грижат за материалното благоденствие на дома. Данните гласят, че между 24 и 30% от жените между 15 и 29 години проституират.

{{trailer}} 

Текст Мариана Христова

Гласували общо: 1 потребители