ЕЛИЗИУМ. На старогръцки (правилното изписване е „елисей") означава „обзет от радост". От него идват „Елисейските поля" и „Островите на блажените". Използва се и в смисъла на място, където отиват праведно живелите на земята. Да си го наречем Рай. За него пишат Плиний Стари, Омир, Пиндар, Хезиод и Пенчо Славейков, за когото това е България. {{trailer}}
Помним дебюта на Нийл Бломкамп със Сектор 9 много добре, вероятно заради интелигентно подплатения с политическа и социална сатира сай-фай сюжет. Затова чакахме Елизиум с любопитство и надежда, че режисьорът не се е отказал от тази посока.
Забелязахме веднага в актьорския състав Шарлто Копли (която ни впечатли точно в Сектор 9), но освен нея Елизиум е придърпал и имена от звездната орбита. Джоди Фостър тук е войнствена и студена, Мат Деймън пък ни радва с нова прическа, но тя не му е от особена полза и героят му диша прахта на Джейсън Борн. Но да не избързваме.
Надписът на година от бъдещето (в случая 2154-а) не предвещава нищо добро за човечеството в нито един филм, който сме гледали. В Елизиум нещата също не вървят добре. Хората са се разделили на бедни и богати, а заможните даже са напуснали Земята и са се изнесли на космическата станция Елизиум заедно с всички възможни блага. Че даже и здравето са взели.
Макс (Мат Деймън) е доброто момче, което се бори за свобода, равенство и братство между двата свята, а министърът на отбраната Делакорт (Джоди Фостър) вдъхва рус ужас, докато произнася смъртни присъди между две глътки кафе. Убедителна е точно толкова, колкото преди 20 години в Контакт.
Към холивудските включвания прибавяме красиви битки в космическото пространство, изпипани визуални детайли, игри с цветовете и светлината „в унисон с преживяванията на лирическия герой". Резултатът е приятно подправен летен екшън, който, при добро желание от страна на зрителя, предлага и по-дълбоки теми за нищене.
с една дума
ЕЛИЗИУМ. На старогръцки (правилното изписване е „елисей") означава „обзет от радост". От него идват „Елисейските поля" и „Островите на блажените". Използва се и в смисъла на място, където отиват праведно живелите на земята. Да си го наречем Рай. За него пишат Плиний Стари, Омир, Пиндар, Хезиод и Пенчо Славейков, за когото това е България.
{{trailer}}
Текст Мариана Иванова