Фарго

Само едно дребно престъпленийце. Даже не е криминална проява, а кривване от правия път. Защото животът е гадно копеле и ми писна да ми го начуква сух. Какво толкова може да стане? И аз имам право да живея. Така де, щом съм роден, трябва все нещо все някога да се подреди, че да ми е кеф. Писна ми да съм вечно на опашката, да събирам огризките, да чакам на се нахранят царете, за да видя дали има нещо и за мен. Което си е мое, искам си го! Какво толкова, че това, което ще направя не е съвсем морално? За такова нещо не могат да ми търсят отговорност. Мамка му, отворих фонда "и аз съм човек", крайно време е да прелея нещо в него.

Ето, задвижихме нещата. Вярно, че той е непрокопсаник и не може и гъза да си намери, за да го завърти в правилната посока, след като е ял плесенясала сьомга. И сигурно, докато си пали джойнта първо ще си опърли мустака. Ама кой пък би го свързал с мен? А и кой ще забележи? Един безобиден взлом, дискретен пробив и ми доставя каквото си е мое. Малко шантаж и той ще е щастлив, и фондът ми ще се запълни.

Е, каква беше тая глупост, майка му?! То бива да са ти в гъза ръцете, ама чак пък после да си обършеш лайната в клепачите! Как може да оплеска толкова елементарна задача тоя лайнар? Че и да има претенции? Дотук беше! Едно дискретно побутване, една случайна злополука, о, колко съжалявам...

Да, третият сезон на Фарго започна. Започна почти невинно. Двама братя (в ролята Юън МакГрегър. И на двамата, да), единият успял, другият от ония издънки, дето все вадят късата клечка. Силни женски образи, готино кораво старче. А преди това прехвърляне в миналото, нейде в ГДР преди падането на стената, един друг шантаж... И много сняг, разбира се. След това нишката се усуква по типичните за Фарго неочаквани посоки и започват да валят трупове. Засега са само два. Но сезонът тепърва започва и, да, всяка седмица си взимаме двупосочен билет до Фарго и обратно. Пътуването е с десет спирки, по час всяка, а за да стигнеш до последната, трябва да минеш през всяка от другите. И си струва всяка минута. Не, няма да пишем за всеки епизод отделно. Само споделяме, че... Фарго започна!

Текст Ивайло Александров

{{trailer}}

Само едно дребно престъпленийце. Даже не е криминална проява, а кривване от правия път. Защото животът е гадно копеле и ми писна да ми го начуква сух. Какво толкова може да стане? И аз имам право да живея. Така де, щом съм роден, трябва все нещо все някога да се подреди, че да ми е кеф. Писна ми да съм вечно на опашката, да събирам огризките, да чакам на се нахранят царете, за да видя дали има нещо и за мен. Което си е мое, искам си го! Какво толкова, че това, което ще направя не е съвсем морално? За такова нещо не могат да ми търсят отговорност. Мамка му, отворих фонда "и аз съм човек", крайно време е да прелея нещо в него.

Ето, задвижихме нещата. Вярно, че той е непрокопсаник и не може и гъза да си намери, за да го завърти в правилната посока, след като е ял плесенясала сьомга. И сигурно, докато си пали джойнта първо ще си опърли мустака. Ама кой пък би го свързал с мен? А и кой ще забележи? Един безобиден взлом, дискретен пробив и ми доставя каквото си е мое. Малко шантаж и той ще е щастлив, и фондът ми ще се запълни.

Е, каква беше тая глупост, майка му?! То бива да са ти в гъза ръцете, ама чак пък после да си обършеш лайната в клепачите! Как може да оплеска толкова елементарна задача тоя лайнар? Че и да има претенции? Дотук беше! Едно дискретно побутване, една случайна злополука, о, колко съжалявам...

Да, третият сезон на Фарго започна. Започна почти невинно. Двама братя (в ролята Юън МакГрегър. И на двамата, да), единият успял, другият от ония издънки, дето все вадят късата клечка. Силни женски образи, готино кораво старче. А преди това прехвърляне в миналото, нейде в ГДР преди падането на стената, един друг шантаж... И много сняг, разбира се. След това нишката се усуква по типичните за Фарго неочаквани посоки и започват да валят трупове. Засега са само два. Но сезонът тепърва започва и, да, всяка седмица си взимаме двупосочен билет до Фарго и обратно. Пътуването е с десет спирки, по час всяка, а за да стигнеш до последната, трябва да минеш през всяка от другите. И си струва всяка минута. Не, няма да пишем за всеки епизод отделно. Само споделяме, че... Фарго започна!

Текст Ивайло Александров

{{trailer}}

Гласували общо: 1 потребители