с една дума
ФЛАМЕНКО. Има го още по времето на Римската империя, още Плиний пише за него. Ако следваме традицията, спектаклите не се планират предварително и не се изпълняват пред повече от 20 зрителя.
С испанския режисьор е и операторът Виторио Стораро - двамата не бяха снимали музикален филм от 12 години насам. Тук е и поетичната атмосфера от първия им опит по темата - Фламенко от 1995-а, изцяло (почти) заснет в онази огледална репетиционна зала с неописуема приглушена светлина. Тогава имахме чувството, че не гледаме филм, а фотографска изложба - всеки кадър бе мъничък шедьовър.
Сега положението е същото. Повечето големи имена в жанра пак
са на линия - Пако де Лусия, Томатито, Маноло Санлукар, Ева Йербабуена и т.н. Изпълненията
говорят сами за себе си, коментари няма, нито пък излишни обяснения кой какъв е
и защо е тук.
с една дума
ФЛАМЕНКО. Има го още по времето на Римската империя, още Плиний
пише за него. Ако следваме традицията, спектаклите не се планират предварително
и не се изпълняват пред повече от 20 зрителя.