Макар и
в нишата на детското кино,
Гладиаторите на Рим хич не започва леко и
веселяшки, а праща право в трагедията, причинена от изригването на Помпей преди
две хилядолетия. Тимо, нашият главен герой, е едва хлапе, когато остава без
родители заради вулканичното бедствие. За щастие, открива го Херон - римски
войник и основател на голямо училище за гладиатори в Рим. Той приютява момчето
и го отглежда като собствен син, редом до дъщеря си Лусила.
Естествено,
Херон много иска някой ден Тимо да стане гладиатор и да сцепва на арената. Но
тази идея не блазни особено момчето и то дълги години гледа с пренебрежение и
без особен интерес на героичната бойна дейност. Докато не се оказва, че именно
една гладиаторска битка може да e решаваща за неговото бъдеще и това на любимата му. И Тимо
най-накрая се сеща, че е време да си налегне парцалките и да вдигне прах на
Колизеума. Но докато стигне дотам, има доста да му се посмеем.
с една дума
КОЛИЗЕУМ.
Амфитеатърът на Флавиите, както още го наричали, можел да събере
петдесетхилядна публика. Последният път, когато арената му попила гладиаторска
кръв, бил през 435 г. И не всеки можел да се наслади на хляба и зрелището -
никога не били допускани бивши гладиатори, актьори и гробари.
{{trailer}}
Текст Виктор Петров
Макар и
в нишата на детското кино, Гладиаторите на Рим хич не започва леко и
веселяшки, а праща право в трагедията, причинена от изригването на Помпей преди
две хилядолетия. Тимо, нашият главен герой, е едва хлапе, когато остава без
родители заради вулканичното бедствие. За щастие, открива го Херон - римски
войник и основател на голямо училище за гладиатори в Рим. Той приютява момчето
и го отглежда като собствен син, редом до дъщеря си Лусила.
Естествено,
Херон много иска някой ден Тимо да стане гладиатор и да сцепва на арената. Но
тази идея не блазни особено момчето и то дълги години гледа с пренебрежение и
без особен интерес на героичната бойна дейност. Докато не се оказва, че именно
една гладиаторска битка може да e решаваща за неговото бъдеще и това на любимата му. И Тимо
най-накрая се сеща, че е време да си налегне парцалките и да вдигне прах на
Колизеума. Но докато стигне дотам, има доста да му се посмеем.
с една дума
КОЛИЗЕУМ.
Амфитеатърът на Флавиите, както още го наричали, можел да събере
петдесетхилядна публика. Последният път, когато арената му попила гладиаторска
кръв, бил през 435 г. И не всеки можел да се наслади на хляба и зрелището -
никога не били допускани бивши гладиатори, актьори и гробари.
{{trailer}}
Текст Виктор Петров
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители