Гладиаторите на Рим

Макар и в нишата на детското кино, Гладиаторите на Рим хич не започва леко и веселяшки, а праща право в трагедията, причинена от изригването на Помпей преди две хилядолетия. Тимо, нашият главен герой, е едва хлапе, когато остава без родители заради вулканичното бедствие. За щастие, открива го Херон - римски войник и основател на голямо училище за гладиатори в Рим. Той приютява момчето и го отглежда като собствен син, редом до дъщеря си Лусила.

Естествено, Херон много иска някой ден Тимо да стане гладиатор и да сцепва на арената. Но тази идея не блазни особено момчето и то дълги години гледа с пренебрежение и без особен интерес на героичната бойна дейност. Докато не се оказва, че именно една гладиаторска битка може да e решаваща за неговото бъдеще и това на любимата му. И Тимо най-накрая се сеща, че е време да си налегне парцалките и да вдигне прах на Колизеума. Но докато стигне дотам, има доста да му се посмеем.

с една дума

КОЛИЗЕУМ. Амфитеатърът на Флавиите, както още го наричали, можел да събере петдесетхилядна публика. Последният път, когато арената му попила гладиаторска кръв, бил през 435 г. И не всеки можел да се наслади на хляба и зрелището - никога не били допускани бивши гладиатори, актьори и гробари.

{{trailer}}

Текст Виктор Петров

Макар и в нишата на детското кино, Гладиаторите на Рим хич не започва леко и веселяшки, а праща право в трагедията, причинена от изригването на Помпей преди две хилядолетия. Тимо, нашият главен герой, е едва хлапе, когато остава без родители заради вулканичното бедствие. За щастие, открива го Херон - римски войник и основател на голямо училище за гладиатори в Рим. Той приютява момчето и го отглежда като собствен син, редом до дъщеря си Лусила.

Естествено, Херон много иска някой ден Тимо да стане гладиатор и да сцепва на арената. Но тази идея не блазни особено момчето и то дълги години гледа с пренебрежение и без особен интерес на героичната бойна дейност. Докато не се оказва, че именно една гладиаторска битка може да e решаваща за неговото бъдеще и това на любимата му. И Тимо най-накрая се сеща, че е време да си налегне парцалките и да вдигне прах на Колизеума. Но докато стигне дотам, има доста да му се посмеем.

с една дума

КОЛИЗЕУМ. Амфитеатърът на Флавиите, както още го наричали, можел да събере петдесетхилядна публика. Последният път, когато арената му попила гладиаторска кръв, бил през 435 г. И не всеки можел да се наслади на хляба и зрелището - никога не били допускани бивши гладиатори, актьори и гробари.

{{trailer}}

Текст Виктор Петров

Гласували общо: 1 потребители