Хубав живот разбива два популярни мита: че парите те правят независим и че мама и тате могат да бъдат най-добрите ти приятели. За разлика от относителния хепиенд в Сивите градини, където Джаки Кенеди плаща дълговете на бедните роднини, а малката Еди все пак успява да се набута в разни шоу програми, перспективата за Анне след смъртта на майка й е мътна и кървава. Авторката Ева Мълвад обаче успява да изкара доста хумор от зловещата ситуация и сама констатира, че повечето зрители по света се смеят на филма (с изключение на американците, за които няма по-лошо от това да си беден). Изобщо - отрезвителен сюжет по време на криза, който ще дойде особено добре на богати наследници и обсесивни родители. с една дума
ПАРИ. Макар да са известни като „финикийските знаци", парите под формата на монети се появяват първо в Древен Китай, а към средата на VI в.пр.Хр. - и в Лидия (близо до днешен Измир), където ги коват от ценни метали. Дванайсет века по-късно пак китайците въвеждат банкнотите, на които пишело, че „всички фалшификатори ще бъдат обезглавени", без да подозират, че след още четиринайсет Китай ще се превърне в меката на ментетата.
Героините
на тази датска документалка, заснета в
Португалия, са нещо като сестри по съдба
на малката и голямата Еди от Сивите
градини. Петдесет и кусур годишната
Анне и близо осемдесетгодишната й майка
са бивши заможни дами, които заедно с
покойния глава на семейството успяват
да профукат цялото си наследство, без
да работят и ден през живота си. Понастоящем
живеят в малко градче на португалския
бряг и едва свързват двата края с пенсията
на майката. Дъщерята, която все още се
взема за „принцеската на татко", е
дълбоко фрустрирана от цялата работа,
но не прави нищо по въпроса, а майката
- далеч по-примирена и уравновесена -
се тресе от чувство за вина, че не е
научила дъщеря си на самостоятелност.
Равните им делници-безделници минават
в носталгични блянове по охолното минало
в Париж, кършене на пръсти над списъка
с неплатени сметки и спорадични кавги
над бутилка вино, с което Анне лекува
опънатите си нерви. Връзката им е като
от учебник по психоанализа, а контрастът
между традиционно щастливите кадри от
семейните албуми и горчивата реалност
подсещат за онова изречение от Ана
Каренина - „Всички щастливи семейства
си приличат, всяко нещастно семейство
е нещастно по своему".
Хубав
живот разбива два популярни мита: че
парите те правят независим и че мама и
тате могат да бъдат най-добрите ти
приятели. За разлика от относителния
хепиенд в Сивите градини, където
Джаки Кенеди плаща дълговете на бедните
роднини, а малката Еди все пак успява
да се набута в разни шоу програми,
перспективата за Анне след смъртта на
майка й е мътна и кървава. Авторката Ева
Мълвад обаче успява да изкара доста
хумор от зловещата ситуация и сама
констатира, че повечето зрители по света
се смеят на филма (с изключение на
американците, за които няма по-лошо от
това да си беден). Изобщо - отрезвителен
сюжет по време на криза, който ще дойде
особено добре на богати наследници и
обсесивни родители.
с
една дума
ПАРИ.
Макар да са известни като „финикийските
знаци", парите под формата на монети
се появяват първо в Древен Китай, а към
средата на VI
в.пр.Хр. - и в Лидия (близо до днешен
Измир), където ги коват от ценни метали.
Дванайсет века по-късно пак китайците
въвеждат банкнотите, на които пишело,
че „всички фалшификатори ще бъдат
обезглавени", без да подозират, че след
още четиринайсет Китай ще се превърне
в меката на ментетата.
Текст Мариана Христова