Ив Сен Лоран

Вероятно Ив Сен Лоран е Дизайнерът на 2014-а, ако се съди по броя посветени на него биографични драми - Saint Laurent  - с очаквана премиера през октомври на режисьора Бертранд Бонело и Yves Saint Laurеnt на Жалил Леспер - показват сцени от личния живот и творческата работа на родения в Алжир французин.

„Показват" е нарочно подбрана дума що се отнася до втория от изброените - Ив Сен Лоран (Yves Saint Laurеnt), част от програмата на Sofia Film Fest 2014. Обратно на твърдението в разпространяваното описание, този филм в действителност не "проследява двайсет години от живота на творческия гений", а по-скоро представлява низ от импресии, които създават контекст и обратното - получава се вид особена дедукция.

В голяма степен за развитието на образа допринася много доброто превъплъщение на Пиер Ниней (Pierre Niney). Вероятно пъровоначално незапознатият със Сен Лоран зрител, който след филма реши да се поинтересува от историята на дизайнера, при вида на архивните снимки, ще се впечатли още веднъж от актьора и постигнатата прилика с Лоран.

 

Саундракът е добър - в някои случаи с резкия контраст между епохите напомня за Мария Антоанета (Marie Antoinette) на София Копола. Голяма част от него е поверена на тромпетиста Ибрахим Малуф (Ibrahim Maalouf), който е успял да създаде филмова музика, отличаваща се не само с качеството си, но и вписваща се перфектно в епохата на филма. Остава въпросът, ако музикалното оформление прави такова добро впечатление, дали всъщност не се измества малко центъра на внимание от случващото се на екрана.

 

Изобщо - филмът успява да замисли зрителите, без значение от техния пол и интереси, за висшата мода. В допълнение на биографичните факти и красивите облекла, той съдържа и няколко момента от по-общ характер, които са подходяща тема за разговор: 

с няколко думи
Във вече споменатия импресионистичен стил пред камерата няколко пъти се задържат лицата на тъмнокожи модели - въпреки че във филма не се споменава изрично, факт е, че Ив Сен Лоран е първият дизайнер, който кани тъмнокожи манекени за участие в представянето на колекциите си.

В началото на филма Пиер Берже (Гийом Галиен) - преданият партньор на дизайнера, се запътва за участие в аукцион, където индиректно ще държи чукчето. И наистина - двамата с Лоран явно не са инвестирали предимно в ходене до Маракеш и взимане на наркотици (в определен момент от филма, човек може да остане и с такова впечатление), а са създали забележителна колекция от предмети на изкуството, разпродадена през 2009-а от Christie's за над 340 милиона евро. Сред експонатите са картини на Пикасо и Матис, като с продажбата на "Les coucous, tapis bleu et rose" Матис бие собствения си световен рекорд от 2007-а за най-скъпо продадена творба и картината с вазата се продава за 36 милиона евро.

 

Текст Елисавета Петрова

Вероятно Ив Сен Лоран е Дизайнерът на 2014-а, ако се съди по броя посветени на него биографични драми - Saint Laurent  - с очаквана премиера през октомври на режисьора Бертранд Бонело и Yves Saint Laurеnt на Жалил Леспер - показват сцени от личния живот и творческата работа на родения в Алжир французин.

„Показват" е нарочно подбрана дума що се отнася до втория от изброените - Ив Сен Лоран (Yves Saint Laurеnt), част от програмата на Sofia Film Fest 2014. Обратно на твърдението в разпространяваното описание, този филм в действителност не "проследява двайсет години от живота на творческия гений", а по-скоро представлява низ от импресии, които създават контекст и обратното - получава се вид особена дедукция.

В голяма степен за развитието на образа допринася много доброто превъплъщение на Пиер Ниней (Pierre Niney). Вероятно пъровоначално незапознатият със Сен Лоран зрител, който след филма реши да се поинтересува от историята на дизайнера, при вида на архивните снимки, ще се впечатли още веднъж от актьора и постигнатата прилика с Лоран.

 

Саундракът е добър - в някои случаи с резкия контраст между епохите напомня за Мария Антоанета (Marie Antoinette) на София Копола. Голяма част от него е поверена на тромпетиста Ибрахим Малуф (Ibrahim Maalouf), който е успял да създаде филмова музика, отличаваща се не само с качеството си, но и вписваща се перфектно в епохата на филма. Остава въпросът, ако музикалното оформление прави такова добро впечатление, дали всъщност не се измества малко центъра на внимание от случващото се на екрана.

 

Изобщо - филмът успява да замисли зрителите, без значение от техния пол и интереси, за висшата мода. В допълнение на биографичните факти и красивите облекла, той съдържа и няколко момента от по-общ характер, които са подходяща тема за разговор: 

с няколко думи
Във вече споменатия импресионистичен стил пред камерата няколко пъти се задържат лицата на тъмнокожи модели - въпреки че във филма не се споменава изрично, факт е, че Ив Сен Лоран е първият дизайнер, който кани тъмнокожи манекени за участие в представянето на колекциите си.

В началото на филма Пиер Берже (Гийом Галиен) - преданият партньор на дизайнера, се запътва за участие в аукцион, където индиректно ще държи чукчето. И наистина - двамата с Лоран явно не са инвестирали предимно в ходене до Маракеш и взимане на наркотици (в определен момент от филма, човек може да остане и с такова впечатление), а са създали забележителна колекция от предмети на изкуството, разпродадена през 2009-а от Christie's за над 340 милиона евро. Сред експонатите са картини на Пикасо и Матис, като с продажбата на "Les coucous, tapis bleu et rose" Матис бие собствения си световен рекорд от 2007-а за най-скъпо продадена творба и картината с вазата се продава за 36 милиона евро.

 

Текст Елисавета Петрова

Гласували общо: 1 потребители