Как прекарах лятната ваканция

Мел Гибсън има за какво да го похвалиш - да вземем Лудия Макс или Хотел за един милион долара например, както и да му теглиш една (виж Патриотът или Следите). Не сме съвсем сигурни в коя категория точно влиза последният му филм, така че май ще ни се наложи да отворим нова и съвсем различна.

Историята безспорно е уникална и в началото ще те подлъже, че става въпрос за обикновено екшънче - полицаи преследват авторите на банков обир някъде край границата с Мексико. В отчаянието си Шофьорът (Гибсън) прескача оградата, приземява се на два метра извън щатска територия и... тук вече започва интересното. Местните куки поемат случая и пачките с довода, че "и вие, и ние сме корумпирани, разликата е, че ние поне си го признаваме". Така Шофьорът попада в най-невероятното място на света - затвор, който всъщност е като малък град със собствени правила, с пазари, казина, жилища, проститутки и всичко останало, както си трябва. За изпечен крадец като Шофьора да си намери кеш е само въпрос на минути, а да се нареди удобно сред йерархията вече е въпрос на внимателно наблюдение.

Филмът е сниман с модерните напоследък много близки планове (шапки долу за белгийския оператор Беноа Деби), има доста добър ритъм и общо взето ни спечели, въпреки странния характер на въпросния затвор. Историята пък е разказана експертно и си винаги нащрек, но в края става леко попресилена, за съжаление. Има и друг минус - на моменти Мел Гибсън се държи като човек, на когото са направили забележка, че се взима прекалено насериозно, и неуспешно се опитва да докаже обратното.

с една дума
КОРУПЦИЯ. Колкото и да се правят на герои, американските ченгета също са корумпирани до козирката. Според изследване на Полицейския департамент на Лос Анджелис някои форми на корупция сред тях са по-скоро норма, отколкото изключение.

Текст Веселин Трандов

Мел Гибсън има за какво да го похвалиш - да вземем Лудия Макс или Хотел за един милион долара например, както и да му теглиш една (виж Патриотът или Следите). Не сме съвсем сигурни в коя категория точно влиза последният му филм, така че май ще ни се наложи да отворим нова и съвсем различна.

Историята безспорно е уникална и в началото ще те подлъже, че става въпрос за обикновено екшънче - полицаи преследват авторите на банков обир някъде край границата с Мексико. В отчаянието си Шофьорът (Гибсън) прескача оградата, приземява се на два метра извън щатска територия и... тук вече започва интересното. Местните куки поемат случая и пачките с довода, че "и вие, и ние сме корумпирани, разликата е, че ние поне си го признаваме". Така Шофьорът попада в най-невероятното място на света - затвор, който всъщност е като малък град със собствени правила, с пазари, казина, жилища, проститутки и всичко останало, както си трябва. За изпечен крадец като Шофьора да си намери кеш е само въпрос на минути, а да се нареди удобно сред йерархията вече е въпрос на внимателно наблюдение.

Филмът е сниман с модерните напоследък много близки планове (шапки долу за белгийския оператор Беноа Деби), има доста добър ритъм и общо взето ни спечели, въпреки странния характер на въпросния затвор. Историята пък е разказана експертно и си винаги нащрек, но в края става леко попресилена, за съжаление. Има и друг минус - на моменти Мел Гибсън се държи като човек, на когото са направили забележка, че се взима прекалено насериозно, и неуспешно се опитва да докаже обратното.

с една дума
КОРУПЦИЯ. Колкото и да се правят на герои, американските ченгета също са корумпирани до козирката. Според изследване на Полицейския департамент на Лос Анджелис някои форми на корупция сред тях са по-скоро норма, отколкото изключение.

Текст Веселин Трандов

Гласували общо: 1 потребители