Класическата театрална максима за единство на време и място е спазена отвсякъде: действието се развива в рамките на няколко часа в един нюйоркски апартамент, където се срещат семейство Коуан и семейство Лонгстрийт, за да обсъдят уж цивилизовано защо синът на първите е праснал челно с бухалка сина на вторите. Докато Лонгстрийт поне отначало го играят самото благоприличие, то Коуан не си поплюват още от вратата - Алън Коуан (хладнокръвно циничен Кристоф Валц) не спира да урежда бизнес дела по телефона с някой си Уолтър, а жена му Нанси (сдържано сексапилната Кейт Уинслет) е видимо отегчена и припряна да приключи с цялата палячовщина. Лонгстрийт на отсрещния фронт запазват самообладание, докато Нанси не повръща върху албумите с репродукции на Пени (Джоди Фостър с фригидно излъчване), вследствие на което тя яко истерясва и оплаква омазания до последна корица Оскар Кокошка, а съпругът й Майкъл (подобаващо смотан Джон С. Райли) започва да се суети нервно. Откровени обиди заваляват на парцали от двата фланга и вместо да си разделят набързо, както възнамеряват в началото, всички се напиват дружно, за да лъснат окончателно невротичните им комплекси и сексуални фрустрации. През това време обаче двете синчета сколасват да се спогодят по мъжки.
Лесно е да си представим колко откровено са се забавлявали Роман Полански и Ясмина Реза, докато са сглобявали образите на четиримцата. Не е случайно също, че мястото на действие е преместено от Париж (както е в пиесата, виж откъс от оригиналния текст тук) в Ню Йорк - в този си вариант сценарият се гаври с лицемерните порядки в американското семейство и клиширания му образ, покрай което Полански успява да се поебава и със собствената си нелепа юридическа ситуация, причинена му пак от американците. Както е известно, режисьорът не припарва в САЩ от години, заради висящи обвинения в педофилия, но това не му пречи да се появи епизодично във филма като любопитен манхатански съсед, който злорадства над чуждите скандали. С това намигване сякаш показва среден пръст на съдебната система и продължава да се забавлява като палаво дете, нахлуло без разрешение в съседския двор, нищо че догодина чуква осемдесетака.
с една дума
ФАРС. Театрален комедиен жанр с корени в гръко-римския античен театър, който набира скорост през Средновековието в Западна Европа, най-вече във Франция. Целта му е да те разкости от смях, но не чрез пародия и падащи от столове хора като при бурлеската, а по-скоро с интелектуален хумор - обикновено черен или направо циничен. Текст Мариана Христова
Заснет
по пиесата Le
Dieu du carnage на французойката с израелски произход
Ясмина Реза (съавтор и на сценария
впрочем), най-новият филм на Роман
Полански е повече телевизионен театър,
отколкото кино, но това не му пречи да
е убийствено забавен.
Класическата
театрална максима за единство на време
и място е спазена
отвсякъде:
действието се развива в рамките на
няколко часа в един нюйоркски апартамент,
където се срещат семейство Коуан и
семейство Лонгстрийт, за да обсъдят уж
цивилизовано защо синът на първите е
праснал челно с бухалка сина на вторите.
Докато Лонгстрийт поне отначало го
играят самото благоприличие, то Коуан
не си поплюват още от вратата - Алън
Коуан (хладнокръвно циничен Кристоф
Валц) не спира да урежда бизнес дела по
телефона с някой си Уолтър, а жена му
Нанси (сдържано сексапилната Кейт
Уинслет) е видимо отегчена и припряна
да приключи с цялата палячовщина.
Лонгстрийт на отсрещния фронт запазват
самообладание, докато Нанси не повръща
върху албумите с репродукции на Пени
(Джоди Фостър с фригидно излъчване),
вследствие на което тя яко истерясва и
оплаква омазания до последна корица
Оскар Кокошка, а съпругът й Майкъл
(подобаващо смотан Джон С. Райли) започва
да се суети нервно. Откровени обиди
заваляват на парцали от двата фланга и
вместо да си разделят набързо, както
възнамеряват в началото, всички се
напиват дружно, за да лъснат окончателно
невротичните им комплекси и сексуални
фрустрации. През това време обаче двете
синчета сколасват да се спогодят по
мъжки.
Лесно
е да си представим колко откровено са
се забавлявали Роман Полански и Ясмина
Реза, докато са сглобявали образите на
четиримцата. Не е случайно също, че
мястото на действие е преместено от
Париж (както е в пиесата, виж откъс от
оригиналния текст тук)
в
Ню Йорк - в този си вариант сценарият
се гаври с лицемерните порядки в
американското семейство и клиширания
му образ, покрай което Полански успява
да се поебава и със собствената си нелепа
юридическа ситуация, причинена му пак
от американците. Както е известно,
режисьорът не припарва в САЩ от години,
заради висящи обвинения в педофилия,
но това не му пречи да се появи епизодично
във филма като любопитен манхатански
съсед, който злорадства над чуждите
скандали. С това намигване сякаш показва
среден пръст на съдебната система и
продължава да се забавлява като палаво
дете, нахлуло без разрешение в съседския
двор, нищо че догодина чуква осемдесетака.
с
една дума
ФАРС.
Театрален комедиен жанр с корени в
гръко-римския
античен
театър,
който
набира скорост през Средновековието в
Западна Европа, най-вече във Франция.
Целта му е да те разкости от смях, но не
чрез пародия и падащи от столове хора
като при бурлеската, а по-скоро с
интелектуален хумор - обикновено черен
или направо циничен.
Текст Мариана Христова