Клетниците

„Музиката изразява това, което не може да бъде изказано с думи, но и не може да остане неизречено." Това пише Виктор Юго в една от книгите си. И не че думите в Клетниците със своите 1300 страници не са достатъчно изразителни или описателни, но преди трийсетина години на едни талантливи франсета им хрумва да трансформират романа за перипетиите на Жан Валжан в мюзикъл - за по-голямо въздействие. Въпреки успеха сред зрителите (макар и скромен, все пак го има, нищо че критиците не са във възторг), продукцията се играе само три месеца. Но пък попада в полезрението на продуцента Камерън Макинтош - той в началото се дърпа от идеята, но после я хваща за ушите и поставя Клетниците в резюмето си редом до Котки, Фантомът на операта, Мери Попинс. Шоуто става хит на Острова и съвсем естествено поема през океана към Бродуей, а оттам и към големия екран.

Отдавна се говори за екранизация на успешния мюзикъл. През годините имената на Алън Паркър (Евита) и Брус Бересфорд се спрягаха за режисьорския стол. Но в крайна сметка мястото зае Том Хупър, който вече е отнасял режисьорския Оскар за Речта на краля. И сега филмът чака на опашката в девет категории.

Том Хупър решава да смени конвенционалния подход при създаването на мюзикъл. Надява се да хване жанра и публиката неподготвени и да обърне нещата в своя полза. Естествено нарушава и правилата - като пренебрегва прийома музикалните изпълнения да бъдат винаги записвани предварително и в студио, докато на площадката актьорите си отварят устата.

В Клетниците всичко е произведено на живо по време на снимките, което прави изпълненията по-въздействащи. Актьорите пускат глас от сърце и душа, докато се обичат, мразят, бият, танцуват, страдат, умират. На финала на почти всяка песен усещаш как някой ще ревне - я актьор, я публика. Много е драматично. Дори прекалено. Защото, като музика и като текст, в Клетниците няма нищо кой знае колко впечатляващо и преекспонирането на страданието идва в повече. Затова смело твърдим, че този филм е изнесен изцяло от таланта - актьорския талант, не музикалния. И се надяваме някой от каста да не реши да сменя попрището.

с една дума
ЕКСТРЕМНА ДИЕТА. За ролята си на каторжника Валжан Хю Джакман сваля седем килограма. После, за да си проличи, че се е замогнал, качва цели 15. Ан Хатауей пък смъква цели 12 кила, като просто спира да се храни за две седмици.

Текст Нели А. Калчева

„Музиката изразява това, което не може да бъде изказано с думи, но и не може да остане неизречено." Това пише Виктор Юго в една от книгите си. И не че думите в Клетниците със своите 1300 страници не са достатъчно изразителни или описателни, но преди трийсетина години на едни талантливи франсета им хрумва да трансформират романа за перипетиите на Жан Валжан в мюзикъл - за по-голямо въздействие. Въпреки успеха сред зрителите (макар и скромен, все пак го има, нищо че критиците не са във възторг), продукцията се играе само три месеца. Но пък попада в полезрението на продуцента Камерън Макинтош - той в началото се дърпа от идеята, но после я хваща за ушите и поставя Клетниците в резюмето си редом до Котки, Фантомът на операта, Мери Попинс. Шоуто става хит на Острова и съвсем естествено поема през океана към Бродуей, а оттам и към големия екран.

Отдавна се говори за екранизация на успешния мюзикъл. През годините имената на Алън Паркър (Евита) и Брус Бересфорд се спрягаха за режисьорския стол. Но в крайна сметка мястото зае Том Хупър, който вече е отнасял режисьорския Оскар за Речта на краля. И сега филмът чака на опашката в девет категории.

Том Хупър решава да смени конвенционалния подход при създаването на мюзикъл. Надява се да хване жанра и публиката неподготвени и да обърне нещата в своя полза. Естествено нарушава и правилата - като пренебрегва прийома музикалните изпълнения да бъдат винаги записвани предварително и в студио, докато на площадката актьорите си отварят устата.

В Клетниците всичко е произведено на живо по време на снимките, което прави изпълненията по-въздействащи. Актьорите пускат глас от сърце и душа, докато се обичат, мразят, бият, танцуват, страдат, умират. На финала на почти всяка песен усещаш как някой ще ревне - я актьор, я публика. Много е драматично. Дори прекалено. Защото, като музика и като текст, в Клетниците няма нищо кой знае колко впечатляващо и преекспонирането на страданието идва в повече. Затова смело твърдим, че този филм е изнесен изцяло от таланта - актьорския талант, не музикалния. И се надяваме някой от каста да не реши да сменя попрището.

с една дума
ЕКСТРЕМНА ДИЕТА. За ролята си на каторжника Валжан Хю Джакман сваля седем килограма. После, за да си проличи, че се е замогнал, качва цели 15. Ан Хатауей пък смъква цели 12 кила, като просто спира да се храни за две седмици.

Текст Нели А. Калчева

Гласували общо: 1 потребители