Като изключим Дейвид Линч, Кроненбърг е може би най-достойният режисьор, на който се полага да екранизира хаотичния като поглед на предрусал тийнейджър роман на Дон Делило. Втренченият Робърт Патисън играе свръхбогатото и свръхдискретно корпоративно леке Ерик, който в опита си да стигне до фризьор през задръстения трафик на Манхатан, посреща и изпраща странни гости в хипермодерната си лимузина, прилична повече на космически кораб, отколкото на кола. Изреждат се жена му, която не прави секс, за да пести енергия за по-важни дела; по-възрастната му апетитна любовница, която нищи световната конспирация, докато се кани да му направи свирка; и личният му лекар, който му стоварва факта, че има асиметрична простата, каквото и да значи това.
В крайна сметка Ерик стига до фризьора, за да се докара а-ла Робърт Де Ниро в Шофьор на такси, което, както се досещаш, не вещае нищо добро. Апокалиптичните визия и текст преливат по-скоро в шантав пърформанс, отколкото в плавен разказ и сякаш ти набиват в мозъка със силата на подпрагови кадри, че нещо е вече безвъзвратно прецакано в този идиотски свят. Ако си чел романа обаче, това няма да те учуди, особено в комбинация с Кроненбърг.
Текст Мариана Христова
Като изключим Дейвид Линч, Кроненбърг е може би най-достойният режисьор, на който се полага да екранизира хаотичния като поглед на предрусал тийнейджър роман на Дон Делило. Втренченият Робърт Патисън играе свръхбогатото и свръхдискретно корпоративно леке Ерик, който в опита си да стигне до фризьор през задръстения трафик на Манхатан, посреща и изпраща странни гости в хипермодерната си лимузина, прилична повече на космически кораб, отколкото на кола. Изреждат се жена му, която не прави секс, за да пести енергия за по-важни дела; по-възрастната му апетитна любовница, която нищи световната конспирация, докато се кани да му направи свирка; и личният му лекар, който му стоварва факта, че има асиметрична простата, каквото и да значи това.
В крайна сметка Ерик стига до фризьора, за да се докара а-ла Робърт Де Ниро в Шофьор на такси, което, както се досещаш, не вещае нищо добро. Апокалиптичните визия и текст преливат по-скоро в шантав пърформанс, отколкото в плавен разказ и сякаш ти набиват в мозъка със силата на подпрагови кадри, че нещо е вече безвъзвратно прецакано в този идиотски свят. Ако си чел романа обаче, това няма да те учуди, особено в комбинация с Кроненбърг.
Текст Мариана Христова
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители