РАМБО. Писателят Дейвид Морел, по чиито книги са филмите за Рамбо, споделя, че се е вдъхновил за името на героя си от „звука на силата" в сорта ябълки „Рамбо" от Пенсилвания. Текст Евелина Турмакова
Ето нещо за истинските дай-хард хард-кор олд-скуул ценители на екшъна, които нямат никакви претенции към сложни герои, завързани сценарии и изпълнение над средното за селско читалище.
Режисьорът ветеран Уолтър Хил, както и Силвестър Сталоун, между другото, са герои от старите VHS ленти, които никога не са се чувствали удобно в дигиталната ера. Но ако в далечното минало все пак са създавали филми, които стоят адекватно, днес творчеството им е на ръба.
Джими Бобо (Сталоун) е наемен убиец, чийто авер е свитнат от друг наемник. За да си отмъсти, Джими обединява сили с местно ченге, което разследва смъртта на бившия си партньор - корумпиран полицай, когото пък Джими е очистил.
Ако звучи, сложно - само на пръв прочит е така. Всъщност фабулата е дотолкова лишена от всякакви изненади, че по някакъв своеобразен начин успява да достави удоволствие. Може би само появата на Крисчън Слейтър покачва общия тон с една октава нагоре.
Сталоун говори бавно, няма никакви мимики и едвам обръща глава настрани (в резултат на счупен врат преди няколко години). Актьорът е пълна развалина и няма какво да предложи, освен малко поувехнала Роки/Рамбо екшън слава.
с една
дума
РАМБО. Писателят Дейвид Морел, по чиито книги
са филмите за Рамбо, споделя, че се е вдъхновил за името на героя си от „звука
на силата" в сорта ябълки „Рамбо" от Пенсилвания.
Текст Евелина Турмакова