ДАБАВАЛА. Така се казват доставчиците на храна в Индия, чиято дейност датира от 1890-а. Кутиите за храна са макирани с цветове, букви и цифри, които означават пътя до дестинацията им. Според местно проучване в тази добре смазана машина на шест милиона доставки може да бъде допусната една единствена грешка.
Кутия за храна на режисьора Ритеш Батра е романтичен филм в най-добрия смисъл на думата, от онзи рядък вид, на който отдавна не си попадал. Далеч от захаросаното клише здраво го държат умереното дозиране на топлина и стремежът към нежност, както и вплитането на сериозни теми като тези за житейските кръстопътища и за препускащия живот, с който се надпреварваме до безкрай.
Основен герой на действието в Кутия за храна е уникалната вековна система за доставки на обяд в Мумбай, благодарение на която всеки човек може да хапне нещо вкусно на работното си място, приготвено в ресторант или от любим човек. Но необичайна грешка при една от доставките свързва други два персонажа в този филм, внос от Индия.
Ила (Нимрат Каур) е домакиня и отдадено се грижи за дъщеря си и съпруга си, който очевидно се интересува повече от телефона си, отколкото от нея. Вярна на поговорката, че любовта на мъжа минава през стомаха, тя се развихря в кухнята, за да върне искрата с някоя и друга пикантна манджа. Обаче кутията с храна, предназначена за неблагодарния й мъж, се озовава не на неговото бюро, а на това на Саажан (индийската звезда Ирфан Кан, знаеш го от Животът на Пи и от Беднякът милионер) - тотален киселяк, решил да се пенсионира и да се махне от пренаселения Мумбай. Това объркване довежда до размяна на писма между двамата - първоначално леко хапливи, след това любопитстващи, а после пълни с нежност и със съкровени мисли.
Кутия за храна е приказка, разказана с духовитост и с уважение към интелекта на зрителя. От една страна това е един доста необичаен и олдскуул романс, от друга е съвременно наблюдение върху скованото и самотно съществуване на толкова хора (не само в Индия), прекарващи дните си в малките офиси и в препълнения градски транспорт, и останали без шанс за истинска човешка близост.
Естествено, съставките в тази рецепта сработват така добре благодарение на екипа на филма. За режисьора Ритеш Батра Кутия за храна може и да е дебют, но той много добре знае как да придаде смисъл на случки и на действия от ежедневието и как да развълнува без да се натрапва. Актьорите също не отстъпват по професионализъм. Нимрат Каур с лекота предава емоционалността на ранимата Ила. А Ирфан Кан е от онези артиси, чието експресивно лице може да каже много повече от думите, и то без грам нарушение в ритъма. И разбира се храната - невероятната съставка в този разказ, която ще те накара да се отправиш към най-близкия индийски ресторант след финалните надписи.
с една дума
ДАБАВАЛА. Така се казват доставчиците на храна в Индия, чиято дейност датира от 1890-а. Кутиите за храна са макирани с цветове, букви и цифри, които означават пътя до дестинацията им. Според местно проучване в тази добре смазана машина на шест милиона доставки може да бъде допусната една единствена грешка.
{{trailer}}
Текст Нели А. Калчева