КРИЗА. Гръцка дума, разбира се. Финансовата криза в Гърция настъпва през 2010-а, след като се оказва, че страната е натрупала чудовищен външен дълг, вследствие на зле структуриран бюджет и редовно фалшифициране на доклади пред ЕС относно състоянието на икономиката. Следва свиване на харчовете, три годишни протести и обвинения в разточителство, но банкрутът засега поне е овладян. Текст Мариана Христова
На Гърция и гърците, както знаем, в последните години рязко им се скофти животът, а перспективите за изплуване са мътни като водите на Бяло море около крайбрежния булевард в Солун. Може би затова новото гръцко кино напомня театър на абсурда - герои-марионетки, несвързани диалози, озадачаващи сюжети, напомнящи анти утопична фантастика, но не съвсем.
Пръв беше Йоргос Лантимос с Кучешки зъб за едни луди родители, които никога не са пускали децата си тийнейджъри да излизат от семейното имение, а вкъщи говорят свой си език. Филмът получи голямата награда в секцията Особен поглед на фестивала в Кан и номинация за чуждоезичен Оскар, а две години по-късно Лантимос ни втрещи с още по-смахнатия Алпи за група доброволци, които помагат на хора да преживеят загубата на близък човек като влизат в ролята на починалия.
Междувременно излиза и Атенберг на Атина Ракел Сангари (по сценарий на Лантимос) за 23-годишно момиче, което живее в призрачен пристанищен град, никога не е правило секс и взима уроци по целуване от приятелката си. И трите филма поставят абсурдни герои в абсурдна среда и оставят чувство на остра тревога, че нещо в света безвъзвратно се е прецакало.
И ако историите дотук са по-абстрактни и нямат пряка връзка с реалността, то абсурдът в L на Бабис Макридис е някак близък до този, който тресе Гърция и Европа в момента. Главният герой е 40-годишен мъж, който живее в колата си на един паркинг и от време на време кара буркани с мед на друг мъж, който пък има навик да заспива, докато си полива тревата в двора. Семейството на първия го посещава от време на време на паркинга, за да си разменят дежурни реплики, без дори да слизат от колите си.
В един момент се появява друг продавач на мед, който подбива цената на нашия човек. Загубил работата си, той лека-полека установява, че никой вече му няма доверие и че се е превърнал в г-н Никой.
Филмът е издържан в стила на новото гръцко кино, характерен с анонимните места и герои, липсата на предистория, съзерцателни кадри и конспиративен диалог. Основният сюжет е насечен от епизодични случки и персонажи - блъснат на пътя моторист, когото всички гледат безучастно, докато кръвта му кротко изтича или продавач на убит дивеч посред нощ в гората.
Макар цялата работа да изглежда странна и фантасмагорична, алюзията с действителността не е безпочвена. Нас, ако питаш, в този сюжет могат да се разпознаят всички онези хора из Европа, уж подредили живота си на кредит, на които им се наложи да се изнесат в колите си, след като банките взеха жилищата им. А механичните реплики, които се разменят между герои с каменни изражения, напомнят комуникационната парализа и безчовечността, която ни докара социалната безизходица.
L завършва с песен-ода за морето, което е едновременно източник на живот и последна надежда за спасение. А от традиционната бохемска веселост на Средиземноморието няма и помен.
с една дума
КРИЗА. Гръцка дума, разбира се. Финансовата
криза в Гърция настъпва през 2010-а, след като се оказва, че страната е
натрупала чудовищен външен дълг, вследствие на зле структуриран бюджет и редовно
фалшифициране на доклади пред ЕС относно състоянието на икономиката. Следва
свиване на харчовете, три годишни протести и обвинения в разточителство, но
банкрутът засега поне е овладян.
Текст Мариана Христова