СЛАДКО-ГОРЧИВ - доказателство за тази комбинация е последната сцена от филма, която показва колко разнолик може да бъде животът и колко възможни сценарии има приготвени за нас… Или пък ние сме ги написали. {{trailer}} Текст Белослава Димитрова
Аз съм от тези зрители, които трудно възприемат мюзикъли. Гледала съм, разбира се, някои от световните класики като Ах, този джаз, Коса или пък Уестсайдска история. Като последният, който издържах докрай и ми хареса, беше Mamma mia.
Ако не е на театралната сцена във филм тази форма ми дрънчи на кухо. Все едно с музика се опитват да спасят нещо неспасяемо. А и често музиката е адски сладникава. Но да спрем с обобщенията и да караме в конкретна посока.
La La Land е нещо като захарен памук, но като от едно време. Тоест с всички онези спомени от детството - дядото с количката от парка, майката, която също се превръща в дете, гледайки своето собствено, облакът от захар, който прави света по-поносим.
Носталгията по отминали времена води и режисьора - Деймиън Шазел и това личи от всеки негов визуален жест, а те в един мюзикъл са много. Филмът започва с изключителна масова сцена на една от пътните артерии на Ел Ей. Всички затормозени от трафика шофьори изскачат от колите си и започват да танцуват и пеят за слънцето, деня и живота. Колко пъти съм си представяла същото, но в доста по-дарк версия. Така ударно се настройваш, че в този филм всичко ще е по житейски многоцветно и ярко. Шазел заимства също така масовите танцови хореографии от 30-те, които създават геометрични фигури. Връзката с френското филмово наследство също е топла, както и със старите американски филмови класики - като знаменития Аз пея под дъжда.
Но да се върнем на сюжета. Ядката на историята е до болка позната - как да изпълниш мечтата си и да успееш в света на изкуството като артист. И то не където и да е било, а в Холивуд. В голямата машина за (използване) таланти. Миа (Eма Стоун) e актриса, а Себастиан (Райън Гослинг) е музикант. Джаз музикант. Всеки един от двамата живее със своята идеалистична представа за избраното от тях изкуство, със страстта и вярата, че си струва да се бориш за мечтата си.
Това продължава, докато не се събират заедно като двойка. Химията между двамата е безспорна. Начинът, по който се разпалва страстта им, е силно ироничен и с големи дози хумор, сатира и забава. Но, влизайки в любовни отношения, закономерно идва и голямата лъжица със сол. Защото когато обичаш истински не мислиш вече само за себе си, опитваш се да паснеш към ситуацията, изкушаваш се да месиш в пътя на другия за добро или зло и индивидуалните мечти започват лека-полека да загиват.
Как и дали преборват тази доста често срещана ситуация, виж сам. Важното е да уточним, че тези двама актьори правят филма плътен, истински и адски жив. Стоун не е типичната холивудска красавица (тя е с впечатляваща своя красота и излъчване), нито Гослинг ни позволява да не му повярваме, че е отдаден музикант. Този човек свири ли по принцип?!?
Вярваме още, че музиката, създадена за филма и изпята от актьорите, ще живее свой собствен живот, защото е великолепна. Чуй песента City of stars.
На финала ти казваме за нещо, което със сигурност си чул - La La Land беше окичен със 7 Златни глобуса - една от най-сериозните заявки и за букет от Оскари.
Все пак да те предупредим - филмът наистина не е за хора, които не са настроени мечтателно. La La Land е за тези, които все още обичат приказките, пускат си старите анимации на Дисни и биха изпели романтична песен на висок (фалшив) глас просто ей така за настроение.
с една дума
СЛАДКО-ГОРЧИВ - доказателство за тази комбинация е последната сцена от филма, която показва колко разнолик може да бъде животът и колко възможни сценарии има приготвени за нас… Или пък ние сме ги написали.
{{trailer}}
Текст Белослава Димитрова