Леки момичета е подходящ за публика и от двата пола, но не от всички възрасти - не говори толкова за секс, колкото го показва, при това в доста откровени кадри. Филмът е достатъчно горещ, за да завладее мъжката аудитория, но и достатъчно откровен, за да я изчерви малко; увлича, като наднича в чувствителните теми за по-нестандартните мъжки желания и мястото на жените в тях. А последните са показани единствено в ролята им на инструмент. Единодушни сме, че можеше да задълбае по-навътре в проблематиката за сексуалността на съвременното общество, но от друга страна - нужно ли е? Достатъчно е, че успява да зададе въпроси, върху които да се помисли и поспори. с една дума
ELLE. Френското списанието излиза за първи път през 1945-а. категоричният му рекламен слоган, появил се през 60-те - „Ако тя чете, тя чете Еlle" (Si elle lit, elle lit Elle) - е познат и в сила и днес.
Мъжете са прасета. Нищо лично, просто такова усещане оставя (донякъде) Леки момичета на режисьорката Малгожата Шумовска. В своя четвърти пълнометражен филм полякинята подхожда към темата за женската сексуалност с интелигентност и деликатност. А тя - женската сексуалност - е достатъчно сложна и заплетена, за да спъва велики умове от Фройд до Д. Х. Лорънс, от Бергман през Бунюел до Годар.
Жулиет Бинош е в ролята на Ан - журналист на сп. Elle, съпруга на привлекателен мъж, майка на две деца. На пръв поглед това е живот, на който да се завиди, но както обикновено се оказва, лъскавото й съществуване си има доста трески: главният й редактор я притиска със срокове, мъжът й изглежда е влюбен в телефона си, а децата й се чудят как да бездействат по-активно.
На този фон последният материал на Ан я отвежда при две красиви студентки, които учат в Париж, избрали най-древната професия, за да се издържат. Но, честно казано, в техните истории (почти) не се вижда мизерията, която очакваш да лъсне на екран, щом чуеш за европейски филм, разглеждащ проституцията.
Двете момичета - Шарлот (Анайс Демусте), брюнетка с невинно изражение, и Алис (Йоана Кулиг), студена блондинка, дошла от Полша - изкарват добри пари, подбират клиентите си и, с подчинение в леглото, извоюват собствената си свобода. И макар на пръв поглед да не се вълнуват особено от моралната страна на заниманието си, показват признаци на умора - и физическа, и психическа.
Ан навлиза все по-дълбоко в живота на своите информаторки, историите им едновременно я шокират, вълнуват и възбуждат (признаваме, нас също). Те й показват как въпреки извоюваната през годините независимост, жените все пак продължават да живеят в мъжки свят. Някои упорито се борят срещу статуквото, други просто извличат най-доброто от него.
Леки момичета е подходящ за публика и от
двата пола, но не от всички възрасти - не говори толкова за секс, колкото го
показва, при това в доста откровени кадри. Филмът е достатъчно горещ, за да завладее
мъжката аудитория, но и достатъчно откровен, за да я изчерви малко; увлича, като
наднича в чувствителните теми за по-нестандартните мъжки желания и мястото на
жените в тях. А последните са показани единствено в ролята им на инструмент. Единодушни
сме, че можеше да задълбае по-навътре в проблематиката за сексуалността на
съвременното общество, но от друга страна - нужно ли е? Достатъчно е, че успява
да зададе въпроси, върху които да се помисли и поспори.
с една дума
ELLE. Френското списанието излиза за първи
път през 1945-а. категоричният му рекламен слоган, появил се през 60-те - „Ако
тя чете, тя чете Еlle" (Si
elle lit, elle lit Elle) - е познат и в сила и днес.
{{trailer}}
Текст Нели А. Калчева