Така тръгваме и ние - филмът наистина е като шляене из любимия ни град, а всичко се случва в рамките на един-единствен ден. Какво точно се случва обаче, няма да ти кажем, щото току-виж изпортим сценария. Само ще споменем, че Миленита се буди една сутрин, цепи я страшно главата и почти нищо не помни от предната вечер, а до обяд е замесена от най-добрия си приятел в мътна история с едни вълшебни зарчета. После я преследва някакъв тип с фалшиви мустаци, татуиран куриер й помага да се чупи от бачкането, следва следобеден джойнт и нещата стават сложни.
Филмът е правен по едноименната книга на Димитър Коцев, която излезе още през 2004-та, барабар със саундтрака към нея. Снимките пък започнаха преди четири години с едни голи 10 000 лева и без участието на известни актьори - повечето в кюпа са приятели на режисьора и за усилията си не са взели и стотинка. Лора... е и първата наша продукция, снимана с фотоапарат Canon 7D, така че няма какво да говорим - положението е повече от инди.
Трябва да признаем обаче, че на места действието забива на червено, вместо да разкаже тази 24-часова история с лекота и едно щракване на пръсти - по някакъв начин фактът, че снимките са продължили толкова дълго, тук-таме си личи и някои моменти стоят като кръпки. Има също така разни реплики и сцени, които спокойно можеха да бъдат отсвирени като онази с Борко Чучков в заседателната зала например, която ни накара да се въртим срамежливо на стола.
От друга страна в Лора... няма никаква претенция и е единствената чисто градска история напоследък, която не се заиграва с носталгии по соца и подобен род глупости. Най-искрено се кикотихме на непрофесионалните актьори - съседката Сия (всъщност пенсионирания гинеколог Антонина Ковачева) и киселия сервитьор в механата (писателя Радослав Парушев-Чарли), а пък саундтракът - макар и различен от този към романа, е сочен, та сочен. Освен Леепра ДеЛукс в него са Блуба Лу, Белослава, Каро Емералд, диджей Кинк и самата Миленита, а за капак на всичко най-легално си го дръпнахме от сайта на филма.
с една дума
ЗАРЧЕ. Зарчетата са най-старата хазартна игра в света - още праисторическите хора са ползвали тяхно подобие, издялкано от кости. През ІІ век пр.н.е. древните египтяни пък ги правят такива, каквито ги подмятаме в ръка и днес.
Направо не
знаехме откъде да почнем, затова първо си пуснахме една от песните във филма -
„Groovy Crew" на Лепра ДеЛукс - да ни тръгне
по-гладко, ако може. Парчето се промъква като фънки котарак навсякъде из Лора...,
особено в моментите, когато Миленита вее руси коси по улиците на София между различните епизоди на историята.
Така
тръгваме и ние - филмът наистина е като шляене из любимия ни град, а всичко се
случва в рамките на един-единствен ден. Какво точно се случва обаче, няма да ти
кажем, щото току-виж изпортим сценария. Само ще споменем, че Миленита се буди
една сутрин, цепи я страшно главата и почти нищо не помни от предната вечер, а до
обяд е замесена от най-добрия си приятел в мътна история с едни вълшебни зарчета.
После я преследва някакъв тип с фалшиви мустаци, татуиран куриер й помага да се
чупи от бачкането, следва следобеден джойнт и нещата стават сложни.
Филмът е
правен по едноименната книга на Димитър Коцев, която излезе още през 2004-та,
барабар със саундтрака към нея. Снимките пък започнаха преди четири години с
едни голи 10 000 лева и без участието на известни актьори - повечето в
кюпа са приятели на режисьора и за усилията си не са взели и стотинка. Лора... е и първата наша продукция, снимана
с фотоапарат Canon 7D, така че няма какво да говорим - положението е повече от инди.
Трябва да
признаем обаче, че на места действието забива на червено, вместо да разкаже
тази 24-часова история с лекота и едно щракване на пръсти - по някакъв начин
фактът, че снимките са продължили толкова дълго, тук-таме си личи и някои
моменти стоят като кръпки. Има също така разни реплики и сцени, които спокойно
можеха да бъдат отсвирени като онази с Борко Чучков в заседателната зала
например, която ни накара да се въртим срамежливо на стола.
От друга
страна в Лора... няма никаква
претенция и е единствената чисто градска история напоследък, която не се
заиграва с носталгии по соца и подобен род глупости. Най-искрено се кикотихме на
непрофесионалните актьори - съседката Сия (всъщност пенсионирания гинеколог
Антонина Ковачева) и киселия сервитьор в механата (писателя Радослав
Парушев-Чарли), а пък саундтракът - макар и различен от този към романа, е сочен,
та сочен. Освен Леепра ДеЛукс в него са Блуба Лу, Белослава, Каро Емералд, диджей
Кинк и самата Миленита, а за капак на всичко най-легално си го дръпнахме от
сайта на филма.
с една дума
ЗАРЧЕ. Зарчетата са най-старата хазартна игра в света -
още праисторическите хора са ползвали тяхно подобие, издялкано от кости. През
ІІ век пр.н.е. древните египтяни пък ги правят
такива, каквито ги подмятаме в ръка и днес.