Любовни войни

Любовни войни е камерна история, която специалистите биха сравнили с 9 песни на Майкъл Уинтърботъм или пък с Интимност на Патрис Шеро. Разликата е в терапевтичния ефект на войната. В буквален превод заглавието би трябвало да се интерпретира като „моите сесии по бой“. И наистина - при безименните персонажи Тя (Сара Форестие) и Той (Джеймс Тиере) всяка сесия приключва с много синини, дълбоко навлизане навътре в другия, в опознаване на личните страхове. Киноветеранът Жак Доайон има слабост към крайните сюжети, той обича да прави кино с непопулярни актьори. През 2008 Доайон гостува на български филмов фестивал, за да покаже пред публиката Първият срещнат. Тогава филмът му е представен в извънконкурсната програма на Берлинале, а пет години по-късно заглавието Любовни войни се конкурира за Златната мечка в официалната селекция на фестивала.

Пейзажът във филма е селски. Тя се прибира, за да подели с близки наследство, оставено след смъртта на баща й. Иска да получи старото пиано, но роднините упорито й отказват. Напрежението нараства, когато бивш любовник отключва неочаквани усещания в сложна микстура от гняв, желание и любопитство. Той й предлага да преминат през чувствата чрез сетове, аранжирани с удари, акобратика върху пода и въобще, където ги завари енергията на страстите. Според него по този начин Тя ще преодолее негативната си емоция към починалия родител. А според нея, Той просто иска да прави отново любов. Но Тя няма да играе тази роля.

Между кратките диалози следват интензивни картини, в които крехкото тяло на Сара Форестие и дългите ръце на Джеймс Тиере се свличат върху различни повърхности - маса, легло, под, стълби, локви, кал, глина и къде ли не още. Телата им ловко цепят пространството и зрителят стига до извода, че това са нови танцови тенденции.

Любовни войни не е милитари версия на Последно танго в Париж. Филмът не шокира със секс, а с натурата на жеста. Битката между персонажите, от която извира болка, тъга и желание за близост, е свирепа. Води се война в името на любовта, въпреки старанието на персонажите тя да бъде преодоляна. Въпреки отричането й.

Жак Доайон
е режисьор на повече от 20 игрални филма, актьор, продуцент и сценарист. Лентата Любовни войни е с две награди от Испания (Las Palmas) за филм и за най-добра актриса (Сара Форестие).

{{trailer}}

Текст Елица Матеева

Цялата програма на софийските киносалони
следи в афиша на Sofia Live

Любовни войни е камерна история, която специалистите биха сравнили с 9 песни на Майкъл Уинтърботъм или пък с Интимност на Патрис Шеро. Разликата е в терапевтичния ефект на войната. В буквален превод заглавието би трябвало да се интерпретира като „моите сесии по бой“. И наистина - при безименните персонажи Тя (Сара Форестие) и Той (Джеймс Тиере) всяка сесия приключва с много синини, дълбоко навлизане навътре в другия, в опознаване на личните страхове. Киноветеранът Жак Доайон има слабост към крайните сюжети, той обича да прави кино с непопулярни актьори. През 2008 Доайон гостува на български филмов фестивал, за да покаже пред публиката Първият срещнат. Тогава филмът му е представен в извънконкурсната програма на Берлинале, а пет години по-късно заглавието Любовни войни се конкурира за Златната мечка в официалната селекция на фестивала.

Пейзажът във филма е селски. Тя се прибира, за да подели с близки наследство, оставено след смъртта на баща й. Иска да получи старото пиано, но роднините упорито й отказват. Напрежението нараства, когато бивш любовник отключва неочаквани усещания в сложна микстура от гняв, желание и любопитство. Той й предлага да преминат през чувствата чрез сетове, аранжирани с удари, акобратика върху пода и въобще, където ги завари енергията на страстите. Според него по този начин Тя ще преодолее негативната си емоция към починалия родител. А според нея, Той просто иска да прави отново любов. Но Тя няма да играе тази роля.

Между кратките диалози следват интензивни картини, в които крехкото тяло на Сара Форестие и дългите ръце на Джеймс Тиере се свличат върху различни повърхности - маса, легло, под, стълби, локви, кал, глина и къде ли не още. Телата им ловко цепят пространството и зрителят стига до извода, че това са нови танцови тенденции.

Любовни войни не е милитари версия на Последно танго в Париж. Филмът не шокира със секс, а с натурата на жеста. Битката между персонажите, от която извира болка, тъга и желание за близост, е свирепа. Води се война в името на любовта, въпреки старанието на персонажите тя да бъде преодоляна. Въпреки отричането й.

Жак Доайон
е режисьор на повече от 20 игрални филма, актьор, продуцент и сценарист. Лентата Любовни войни е с две награди от Испания (Las Palmas) за филм и за най-добра актриса (Сара Форестие).

{{trailer}}

Текст Елица Матеева

Цялата програма на софийските киносалони
следи в афиша на Sofia Live

Гласували общо: 1 потребители