Любовникът

Филмите от румънската нова вълна като 12:08 източно от Букурещ и Вторник след Коледа са ни любими, защото умеят да разказват регионалния ни ежедневен абсурд по начин, който българското кино трудно овладява. Откакто обаче 4 месеца, 3 седмици и 2 дни на Кристиан Мунджиу взе Златна палма в Кан през 2007-а, някои румънски режисьори се взеха съвсем насериозно и започнаха да правят филми за награди, вместо за кеф, което личи отдалече. Такъв беше случаят с хитът за 2010-а Ако искам да свиря, аз свиря на Флорин Сербан за малолетен затворник със семейни травми със Сребърна мечка от Берлинале, а Любовникът на Каталан Митулеску е поредният в редичката кандидати за слава. Митулеску вече има Златна палма за късометражния Трафик, пълнометражният му дебют Как прекарах края на света за последните години на комунизма в Румъния взе награда за женска роля в Кан, а Любовникът подхваща поизтърканата тема за жертвите на проституцията в безперспективната периферия на Европейския съюз, но с вялост и липса на оригиналност, която минава пред фестивалните селекционери, но не и пред зрителите с добър вкус.

Лука е провинциален тарикат, който зарибява момичета със скутер и пронизващ поглед, за да ги пробута после на сводници. Полицията го подозира и го разпитва от време навреме, но така и не може да го уличи в нищо конкретно, за да го прибере на топло. Макар да го играе непроницаем бунтовник без кауза, все пак май се влюбва в поредната си жертва Вели, чийто консервативен баща надушва опасността, без да успее да я предотврати. В хода на любовната им история на Лука му се налага да разчиства стари сметки и, както често се случва на Балканите, жената се намесва, за да разплете конците. А тя, милата, няма с какво друго да плати, освен с тяло, та се досещаш за развръзката.

Скучен и тегаво социален като за пред фестивално жури, Любовникът се опитва да продаде локалната мизерия на глобално равнище, но го прави по твърде банален начин, за да привлече особено внимание. Все пак не може да му се отрече автентичност - чалга забавленията и безпътните въжделения на румънските пишлемета са позната местна картинка, която е отразена точно във филма. Но това не спасява сюжета от тривиалност, нито зрителя от прилежащата му досада. Ако нещо си заслужава в целия филм, това е интуитивната игра на Ада Кондееску в ролята на Вели, чийто талант пролича още в Ако искам да свиря, аз свиря, та чакаме с нетърпение да й провърви на по-свежи сценарии.

с една дума
ПРОСТИТУЦИЯ Най-древната професия, както гласи клишето. В миналото е била в известен смисъл престижна - хетерите в Древна Гърция, куртизанките в Европа през Ренесанса и гейшите в Япония били интелигентни и образовани жени, които са забавлявали мъжете и са разполагали с лична свобода, немислима за една съпруга. Днес картинката е доста по-грозна, дори на Червените фенери в Амстердам, но ти това си го знаеш и без да предъвкваме черната хроника.

{{trailer}}

Текст Мариана Христова

Филмите от румънската нова вълна като 12:08 източно от Букурещ и Вторник след Коледа са ни любими, защото умеят да разказват регионалния ни ежедневен абсурд по начин, който българското кино трудно овладява. Откакто обаче 4 месеца, 3 седмици и 2 дни на Кристиан Мунджиу взе Златна палма в Кан през 2007-а, някои румънски режисьори се взеха съвсем насериозно и започнаха да правят филми за награди, вместо за кеф, което личи отдалече. Такъв беше случаят с хитът за 2010-а Ако искам да свиря, аз свиря на Флорин Сербан за малолетен затворник със семейни травми със Сребърна мечка от Берлинале, а Любовникът на Каталан Митулеску е поредният в редичката кандидати за слава. Митулеску вече има Златна палма за късометражния Трафик, пълнометражният му дебют Как прекарах края на света за последните години на комунизма в Румъния взе награда за женска роля в Кан, а Любовникът подхваща поизтърканата тема за жертвите на проституцията в безперспективната периферия на Европейския съюз, но с вялост и липса на оригиналност, която минава пред фестивалните селекционери, но не и пред зрителите с добър вкус.

Лука е провинциален тарикат, който зарибява момичета със скутер и пронизващ поглед, за да ги пробута после на сводници. Полицията го подозира и го разпитва от време навреме, но така и не може да го уличи в нищо конкретно, за да го прибере на топло. Макар да го играе непроницаем бунтовник без кауза, все пак май се влюбва в поредната си жертва Вели, чийто консервативен баща надушва опасността, без да успее да я предотврати. В хода на любовната им история на Лука му се налага да разчиства стари сметки и, както често се случва на Балканите, жената се намесва, за да разплете конците. А тя, милата, няма с какво друго да плати, освен с тяло, та се досещаш за развръзката.

Скучен и тегаво социален като за пред фестивално жури, Любовникът се опитва да продаде локалната мизерия на глобално равнище, но го прави по твърде банален начин, за да привлече особено внимание. Все пак не може да му се отрече автентичност - чалга забавленията и безпътните въжделения на румънските пишлемета са позната местна картинка, която е отразена точно във филма. Но това не спасява сюжета от тривиалност, нито зрителя от прилежащата му досада. Ако нещо си заслужава в целия филм, това е интуитивната игра на Ада Кондееску в ролята на Вели, чийто талант пролича още в Ако искам да свиря, аз свиря, та чакаме с нетърпение да й провърви на по-свежи сценарии.

с една дума
ПРОСТИТУЦИЯ Най-древната професия, както гласи клишето. В миналото е била в известен смисъл престижна - хетерите в Древна Гърция, куртизанките в Европа през Ренесанса и гейшите в Япония били интелигентни и образовани жени, които са забавлявали мъжете и са разполагали с лична свобода, немислима за една съпруга. Днес картинката е доста по-грозна, дори на Червените фенери в Амстердам, но ти това си го знаеш и без да предъвкваме черната хроника.

{{trailer}}

Текст Мариана Христова

Гласували общо: 1 потребители