Мандарини

Едва ли името на грузинския режисьор, актьор и продуцент Заза Урушадзе говори нещо за широката публика. Ако досега като еталон за художествена стойност са ти представяли Левиатан на Андрей Звягинцев, съветваме те този път да обърнеш поглед към грузинско-естонското предложение в селекцията на София Филм Фест 2015 - Мандарини. В номинираната за Оскар лента (Номинация за най-добър чуждоезиков филм, 2015), Урушадзе умело е изрисувал несправедливия социален ред с колорита на мъдростта и стоическото преосмисляне на действителността.

 

Мандарини е изключително деликатен филм, макар и посветен на военните събития от 1992 - 1993 в Абхазия, Северозападна Грузия. Там естонското население успява да създаде малки симпатични селища, в които пренася естонския бит, занаяти, обичаи. И докато всички естонци са се завърнали в родината заради войната, старият Иво (Лембит Улфсак) и Маркус (Елмо Нюганен) поддържат характерния си начин на живот. Иво е дърводелец и изработва щайги за мандарините на Маркус, който от своя страна събира богатата реколта, отгледана с такава грижа и любов, сякаш е негово дете. Докато свистят куршуми и прелитат бомби, двамата размишляват с болка за мандарините - ще успеят ли да ги съберат навреме, ще успеят ли да ги продадат?

 

Персонажите на Мандарини се намират на ничия земя, но за разлика от едноименния филм на Денис Танович, тук окото на войната е изпълнено с внушения за стойността на човешкия живот през морала на хора, които не са пряко свързани с военния конфликт. Лентата показва как Иво спасява и приютява в къщата си грузинец и чеченец. Последният иска да убие ранения грузинец, ала Иво твърдо отстоява максимата си, че домът му е неприкосновена зона за човешкия живот. В късчето естонска земя човекът е ценност, без значение кой и защо воюва. Враговете опитомяват омразата си, дори стават приятели. Но когато се появяват руските военни части настъпва хаосът.

Мандарини е урок по хуманност. Камерен филм, надскачащ военната тематика, която доказва по категоричен начин, че всяка война е лишена от разум и чувства.

{{trailer}}

Текст Елица Матеева

Цялата програма на софийските киносалони
следи в афиша на Sofia Live

Едва ли името на грузинския режисьор, актьор и продуцент Заза Урушадзе говори нещо за широката публика. Ако досега като еталон за художествена стойност са ти представяли Левиатан на Андрей Звягинцев, съветваме те този път да обърнеш поглед към грузинско-естонското предложение в селекцията на София Филм Фест 2015 - Мандарини. В номинираната за Оскар лента (Номинация за най-добър чуждоезиков филм, 2015), Урушадзе умело е изрисувал несправедливия социален ред с колорита на мъдростта и стоическото преосмисляне на действителността.

 

Мандарини е изключително деликатен филм, макар и посветен на военните събития от 1992 - 1993 в Абхазия, Северозападна Грузия. Там естонското население успява да създаде малки симпатични селища, в които пренася естонския бит, занаяти, обичаи. И докато всички естонци са се завърнали в родината заради войната, старият Иво (Лембит Улфсак) и Маркус (Елмо Нюганен) поддържат характерния си начин на живот. Иво е дърводелец и изработва щайги за мандарините на Маркус, който от своя страна събира богатата реколта, отгледана с такава грижа и любов, сякаш е негово дете. Докато свистят куршуми и прелитат бомби, двамата размишляват с болка за мандарините - ще успеят ли да ги съберат навреме, ще успеят ли да ги продадат?

 

Персонажите на Мандарини се намират на ничия земя, но за разлика от едноименния филм на Денис Танович, тук окото на войната е изпълнено с внушения за стойността на човешкия живот през морала на хора, които не са пряко свързани с военния конфликт. Лентата показва как Иво спасява и приютява в къщата си грузинец и чеченец. Последният иска да убие ранения грузинец, ала Иво твърдо отстоява максимата си, че домът му е неприкосновена зона за човешкия живот. В късчето естонска земя човекът е ценност, без значение кой и защо воюва. Враговете опитомяват омразата си, дори стават приятели. Но когато се появяват руските военни части настъпва хаосът.

Мандарини е урок по хуманност. Камерен филм, надскачащ военната тематика, която доказва по категоричен начин, че всяка война е лишена от разум и чувства.

{{trailer}}

Текст Елица Матеева

Цялата програма на софийските киносалони
следи в афиша на Sofia Live

Гласували общо: 1 потребители